Театрална работилница "Сфумато" и Театрална компания "Контрапункт" представят "Стената на желанията" на 31 март от 19.00 часа.

Драматично-танцов спектакъл на: Владимир Петков, Мила Искренова, Петър Митев, Светлана Панчева, Христо Ушев, Борис Георгиев, Галя Костадинова, Йордан Ръсин и Милен Николов, вдъхновен от текстове на Бернар-Мари Колтес, Иван Димитров, Славой Жижек, Жак Лакан, Владо Бернаскони, Ришар Морел

Главните герои тук са Продавачът и Клиентът, които са задвижвани напред от желанието да придобият или продадат определена стока, а зад действията им лежат днешните болести на общуването и "разрушителната неспособност на човека да възприеме другия такъв, какъвто е".

"Любовта е желанието да дадеш на другия нещо, което нямаш, въпреки че той не го иска." (Жак Лакан)

"На мястото на "удоволствието" съвременният човек е поставил абстрактното понятие "мечта удоволствие", изразяващо се в сублимация на нагоните до псевдо потребностите. По този начин извор на удоволствие става да "изглеждаш", а не да "бъдеш". Днес удоволствия са: да имаш, да контролираш, да търсиш социален статус, докато удоволствието от храненето или от това да даваш и получаваш нежност, изпадат на втори план или биват използвани с цел постигане на власт над другия." (Владо Бернаскони)

"Може би света се е объркал, именно защото не смеем да изказваме желанието, освен чрез чисто меркантилните отношнения на Клиент - Продавач. Всяко желание, което не е на момента конвертируемо в консумация е подозрително и цензурирано, защото всички наши желания трябва да са монетизирани. Отказвайки се да даваме или получаваме без замяна, ние попадаме в свят, в който обмена с другият е блокиран. Не си давайки сметка, в какво се състои желание, не търсейки същността му, ние загубваме себе си, защото запора на желанието е равно на самоубийство, на смърт"

"Икономиката на ХХ век прави от либидото основна енергия. Не е достатъчно вече да имате петрол, за да върви производството. Трябва да се използва най-вече либидото благодарение на маркетинга.Енергията на либидото трябва да бъде канализирана върху обектите за консумация, за да поеме свръхпродукцията и това е базовия модел на консуматорското общество. Необходимо е да се нагласят желанията спрямо нуждите от рентабилност, т.е. да се манипулират желанията спрямо необходимостта от печалба." (Ришар Морел)

Болни сме хората с болни мечти,
искаме тонове, всичко почти.

Щастие, работа, чиста любов,
всъщност сме мръсни и алчният зов
вечно ни гложди и нивга не спи,
замъци, ребуси храбро строим.

Страх ни е, пазим се, вечно нащрек,
удари чакаме, всеки човек
враг е и ние се борим, кълнем
другите, себе си, нашия ден.

Трупаме вещи, зарити сме с тях.
Чакаме нежност, ядеме пердах.
Удряме всеки, и близък, и чужд.
Чакаме слънце, а правим си дъжд.

Мръщим се, зъбим се, правим си нощ,
после се чудим защо сме на нож,
тежко се вайкаме: тъмно е, мрак.
Някой посяга да светне и пак
крив ни е, хващаме него, злодея,
имал е наглост да каже, че блеем,
стадо загубено, свършил е той,
строго погледнато - търси си бой.

Кол му подостряме, оня стои,
гледа безмълвно, ние броим
колко са вече онези мъже,
вкусили нашето скъпо въже.

Идват пророци, отиват си в миг:
всеки свещеник е нов еретик.

Чакаме после в нашия век
човек за човека да стане човек.

Иван Димитров

Можете за гледате постановката на 31 март (петък), Театрална работилница "Сфумато" от 19.00 часа. Следващите дати са на 8 и 22 април от 19.00 часа.