Известният илюзионист, академик от БАНИ - Никола Петров-Корли, навърши 72.

Зад гърба му е половин век сценичен живот, изпълнен с удовлетворението от наградите. Носител е на ИКАР на Съюза на артистите в България за 1997 и 2005 г., на приза "Златен феномен" за 2005 и 2006 г., почетен гражданин е на София, бил е министерски съветник по културата.

Корли има интересна творческа и лична съдба. Започва като акробат в цирка, после се обръща към илюзията, с която обикаля света.

На Балканска среща на илюзионистите

Със съпругата му Вяра гастролират в много страни още по времето на соца.

"За 8 години обиколихме с нея 12 страни. Тогава вариететните артисти бяха на почит, сега - не ми се говори!.. Имах много хубави моменти в професията си. А в личния живот,.. съдбата ми отне най-любимата жена - незабравима и до днес. Съдбата ми я отне много млада - почина от рак на стомаха.

Останаха ми само спомените и нашата прекрасна дъщеря Деница. Докато си мислех, че тя ще ни наследи професионално, защото още като дете бе призната за факир №1 сред децата на големите в гилдията, сега се оказа, че има големи музикални заложби. Само се моля на Бог да й дава здраве, всичко друго тя ще си постигне, защото е не само талантлива, но и упорита. След смъртта на майка й, трудно бих оцелял без нейната детска прегръдка!..

Деница беше тогава едва на 6, когато останахме сами, двамата!..И тя е, която ми даваше сили да продължа!.. ", разказва Корли, който преди години изкара и друго премеждие в живота си - инсулт.

С малката Деница на "факирско" шоу

"Човек не бива да се поддава на мъката си, а да се дисциплинира в трудни моменти - само така може да се спаси. От опит ви го казвам!..", казва илюзионистът и разкрива още интересни подробности от живота си. Примерно, за числото 11, което според него е играло голяма роля в живота му: "С жена ми подписахме на 11 август в 11 часа. И на 11-о число тя почина!..

Като кажеш на хората "илюзионист", те те мислят за нещо като магьосник. Истината е, че всички сме подвластни на Съдбата и пред нея сме безсилни - можем само да се надяваме на добър жребий. Убеден съм, обаче, че за онзи, който обича хората, професията си и върши добрини, винаги ще има компенсация за страданието.

Трябва да сме оптимисти. И на 72 има време занапред, за което е нужен оптимизъм. Загубиш ли вярата си в това, стигнеш ли до отчаянието, с теб е свършено!", каза акад. Корли навръх рождения си ден пред Impressio.

Заслужен приз