Художничката Алиса Монкс (Alyssa Monks) не обича да сравняват картините й с фотографии, въпреки че точно с тази асоциация започват всички статии за нея. Нейните свръхреалистични картини много често приличат и могат да бъдат сбъркани със снимки.

Тя преднамерено избягва идеалните форми, защото според нея съществуващата реалност е много по-прекрасна от всяко съвършенство.

Алиса Монкс обича да експериментира

"Когато започнах боядисването на човешкото тяло, бях обсебена от идеята, да го направя възможно най-реалистично. Аз преследвам реализма, докато той не почне да се разпада и деконструира", казва Алиса.

"Търся възможността и потенциала, където фигуративната живопис и абстракцията се преплитат и където могат да съществуват заедно в едно и също време."

Родена през 1977 г. в Ню Джърси, Алиса започва да рисува с маслени бои от дете.

Учила е в New School в Ню Йорк и Университета в Монтклеър, Ню Джърси. Бакалавър на изкуствата в Boston College от 1999 г. Учила е рисуване в института "Лоренцо де Медичи", Флоренция. Магистър на изящните изкуства в Нюйоркската академия по изкуства от 2001 г.

Работи в студиото си в Бруклин, Ню Йорк, и е лектор в много университети в САЩ.

Наскоро бе определена за една от 16-те най-влиятелни жени-художници на нашето време от Graphic Design Degree Hub.

Поредицата й "Масло и вода" тя твори близо 10 години от 2005 до 2014 г. и съдържа 200 водни картини.

"Всичко започна в моята вана една нощ, когато забелязах, че кожата ми имаше различни цветове под водата и се зачудих мога ли да я боядисам. Любопитството ми растеше и започнах да експериментирам с различни филтри и материали. Прекарах десет години гледайки плътта през водата, превръщайки я в картини."

В студиото си в Бруклин, Ню Йорк

Вижте това непредвидимо взаимодействие на живот, бои и платно: