Художникът Ставри Калинов е един от най-талантливите ни съвременни майстори на изобразителното изкуство. Като характер минава за странна птица, която не спира да изненадва с екшъни от всякакъв род. Чували сме го да критикува смело министри, но и да разказва по момчешки как се е претрепал с бъги, как са го измамили с пари, или че мрази богатите, защото не влагат парите си в културата. Виждали сме го облечен като бонвиван на елитно тържество, но и...гол и окован с вериги.

Нарича себе си "извънземно", принудено да битува с обикновените човеци на земята, но най-често артистично кокетира със самоопределението, че е "плагиат на Бога". Историите, които може да ви разказва с часове, са безчет. Вероятно повече дори от картините, които е създал, а те са много. Ще ви разкажем само 3 от историите на твореца Ставри Калинов, докоснали дълбоко сърцето му на обикновен човек.

I

Майка ми ме нарече "Сине" чак на смъртния си одър

Ставри Калинов в ателието си (Снимки: Авторката)

"Бях въртоглав още от малък. До 14-ата си година мълчах като пукел в училище, та не знам как са ме пускали през класовете. А сега съм дърт бърборко. Роден съм в много бедно семейство. На половин година се случваше да опитам вкуса на кюфте. Баща ми е лежал в затвора, понеже откраднал въглища и дърва да ни стопли в една много тежка зима във Видин, когато и Дунава замръзнал!..Майка ми беше корава жена. Често ме наричаше "Говедо". Само веднъж ми каза "Сине" - на смъртния си одър. Бях вече на 55!..Едва след смъртта й проумях, че като се е държала строго с мене, е била в съзаклятие с Бог - искала е да ме държи нащрек, за да придобия "потентност" - да имам стимул да се доказвам. Криела е нежността си, за да ме направи силен. Чак на стари години прозрях, че е била кралица майка ми. А и името й беше такова - Реджина. На нея кръстих едната си дъщеря".

II

Исках да се самоубия от любов

Ставри Калинов в ателието си (Снимки: Авторката)

"Обичах едно момиче, а то ми обърна гръб. Излязох на балкона да се хвърля, но шлиферът ми се закачи за нещо и останах жив. Надявам се, че Бог е знаел защо. Приятели ме запознаха с жена ми Силвия на един купон, за да забравя първата си любов, обаче и тя не ми отвърна с взаимност. До 33-тата си година бях сам. Силвия дойде при мен чак след 15 години. Завари ме в ужасен вид - кален, мръсен - боядисвах нещо. И тя пак изчезна. Появи се пак след две седмици. Тогава направо й предложих женитба. И тя взе, че прие..."

III

Светлин Русев ме направи член на Съюза на художниците и ми даде жилище

"Станах член на съюза дори без да кандидатствам. Ей-така - от днеска за утре. А някога това беше много трудно. Дължа го на Светлин Русев. И пак той ми даде жилище. Отидох при него с първата си жена и му казах: "Нямам къде да живея с това хубаво момиче!.." - Той веднага нареди на секретарката си: "Донеси еди-кой си ключ!", и като ми го подаваше после, ми вика: "Отиваш в "Зона Б-5", на еди-кой си етаж и се настаняваш в еди-кой си апартамент. Ще стоите там, докато ти кажа да напуснете!" - Мина време, аз после си го платих тоя апартамент в Зоната, и си го имам и до днес. Светлин има високо его и често съм го критикувал, но няма как да не призная, че ми е помагал. Е, аз си го заслужих, и затова хем му признавам доброто, хем понякога говоря лошо за него. Има ли такъв идиот като мен?!.."