ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВО
HOMO DEUS - изложба на Марта Джурина, Пиа фом Енде и Денис Рудолф
Осъществяването на събитието е в сътрудничество с галерия Scope BLN, Берлин, с куратор Борис Костадинов. Изложбата ще може да бъде видяна в София между 12 април и 12 май 2024 г.
Редактор : / 107 Прочита 0 Коментара
Снимка: Гьоте-институт
Най-новата изложба в галерията на Гьоте-институт представя артистите Марта Джурина, Пиа фом Енде и Денис Рудолф.
HOMO DEUS разглежда етични категории и екзистенциални дилеми в контекста на технологиите и еволюцията през погледа на съвременното изкуство.
Гьоте-институт България кани всички свои посетители на откриването на най-актуалната изложба в своето галерийно пространство. Заповядайте на 12-и април, петък, от 18:00 часа в института, където ще посрещнем артистите Марта Джурина, Пиа фом Енде и Денис Рудолф и техния проект HOMO DEUS.
Осъществяването на събитието е в сътрудничество с галерия Scope BLN, Берлин, с куратор Борис Костадинов. Изложбата ще може да бъде видяна в София между 12 април и 12 май 2024 г.
"Нашите новооткрити способности може скоро да ни принудят да предефинираме какво означава да си човек"
(Харари, "Homo Deus")
Концептуалната основа на HOMO DEUS е инспирирана от темите за технологичния триумф и етичните дилеми, разглеждани в книгата "Homo Deus" от Ювал Ноа Харари. Една книга, която провокира размисли за бъдещето на човечеството, бързо еволюиращо от Хомо Сапиенс към Хомо Деус - или богоподобни общества, способни да манипулират биологията и смъртността/безсмъртието си.
Симбиозата между изкуствения интелект, биотехнологиите и анализите на данни, биха дали възможност на човека да надхвърли ограниченията на своята собствена биология и по този начин ефективно да размие границите между човешкото и божественото.
Каква е природата на прогреса и ролята на човечеството в оформянето на неговата собствена, нова съдба?
Изложбата HOMO DEUS задава въпроси за същността на съществуването и търсенето на смисли в един свят, управляван от алгоритми и изкуствен интелект. Проектът коментира императивите за навигацията в съвременната етика на технологиите и еволюцията в контекста на понятията за стойност, достойнство или морал - като напомняне за етичните категории и екзистенциалните дилеми, които съпътстват стремежа ни към технологично богоподобие.
"Изкуствените богове" Europa и Hermes на Денис Рудолф се превръщат в мощна метафора на комплекса от взаимовръзки: история / изкуство / митология / религия / общество / технологии. Неговата живопис се разгръща чрез специално приложение, което посетителите могат да изтеглят и използват, за да наблюдават какво ще се случи около тях.
Абстрактните картини се превръщат в нещо съвсем не-абстрактно, когато то е видяно през дисплея на смартфоните ни, за да попаднем в дигиталната им битност. Картината вече не е изолирана и просто закачена на стената, а се слива с мащабен виртуален свят.
На свой ред виртуалната реалност вече не е свободно плаваща илюзия, а търси основите си в материалността на маслената живопис. Акцията на възприемането се основава на демократичния принцип на доброволното включване на зрителите.
Чрез технологията, те могат да наблюдават и активно да взаимодействат с динамичната среда на фантастичната добавена реалност, откривайки нов свят на дигитални богове - обитаващи утопични или апокалиптични вселени.
Докосването на човешкото с технологичното (в буквален и преносен смисъл) характеризира работата на Марта Джурина. Touch Stream е специално създадено приложение, което е инспирирано от технологията на смартфоните, като недостатъчно неизползвано естетическо пространство.
Произведението се основава на интерактивния потенциал за визуализация, породена от човешкия допир с екрана. В шест "хореографии" зрителите биват "водени" от техните докосвания, които създават изображенията.
Тези жестове придобиват значения и смисли, отвъд чисто функционалния контекст на ежедневната ни употреба на смартфони, таблети или други устройства със сензорен екран. Човешкото, физическото докосване на зрителите с технологията, създава техни "портрети" - колкото абстрактни, толкова и индивидуални. Сетивните способности на нашите пръсти ни служат за ориентация - както в аналоговия, така и в дигиталния свят. В тази връзка са представени и обекти, в които дигиталният първообраз намира своето физическо превъплъщение.
I am a Survivor от Пиа фом Енде е вдъхновена от интернет феномена Pepe и показва човекоподобна жаба в различни емоционални състояния. Произведението се занимава с моделите на самотата, агресията, омразата и радостта и критично коментира "пандемичността" на някои интернет феномени и крехките граници между онлайн и офлайн световете.
Друга работа - Become God представлява интерактивно VR изживяване, чрез което зрителят се изправя пред предизвикателствата на божествеността, безсмъртието и всемогъществото.
AR компонент улавя ключовия момент, когато вие постигате божественост и бурно ви аплодира. Показани са и рисунки - част от поредицата fakemehard, базирана на размисли за "ерата на пост-истината". Тези произведения съчетават символи на добре познати конспиративни идеологически групи, елементи от поп културата или литературата и правят различни културно-исторически препратки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}