КЛАСИКИ В СЪВРЕМИЕТО
Рок операта "Моцарт": Смела интерпретация, изпреварила времето си
В чест на 270 години от рождението на великия композитор припомняме за един съвременен прочит на биографията му
Автор : / 519 Прочита 0 Коментара
Микеланджело Локонте в ролята на Моцарт
Снимка: Wikimedia Commons
Тази година се честват 270 години от рождението на един от най-великите композитори в света - Волфганг Амадеус Моцарт. Музикалното наследство, което оставя след себе си вдъхновява множество творци както в музиката, така и в театъра.
Една от тях е френската рок опера "Моцарт", която разчупва стереотипите и в същото време уважава самия Моцарт.
Рок операта се играе за пръв път през 2009 г.
Снимка: Theatre Beijing
В края на първото десетилетие на XXI век френската сцена на музикалния театър преживява необичаен културен феномен. През 2009 г. в Париж се появява рок операта "Моцарт" (Mozart, l"Opéra Rock) - спектакъл, който си поставя амбициозната задача да разкаже живота на Волфганг Амадеус Моцарт чрез рок, поп музика и съвременен сценичен език. Проектът бързо излиза извън рамките на обикновен мюзикъл и се превръща в една от най-известните френски музикални продукции.
Може да се каже, че "Моцарт" изпреварва времето си.
Снимка: Theatre Beijing
Идеята за рок операта "Моцарт" се реализира благодарение на френския продуцент Дов Атия, който вече има опит в създаването на мащабни музикални проекти. Неговата цел е да "осъвремени" образа на Моцарт и да го представи не като застинал в учебниците гений, а като бунтар, артист и млад човек, борещ се със системата, ограниченията на двора и финансовите си проблеми.
Това е спектакъл, който си поставя амбициозната задача да разкаже живота на Волфганг Амадеус Моцарт чрез рок, поп музика и съвременен сценичен език.
Снимка: Theatre Beijing
В този прочит Моцарт е не толкова класически композитор, колкото символ на свободния творец - фигура, която лесно може да бъде припозната от младата публика. Затова и създателите избират формата на рок опера: жанр, който по традиция комбинира драматичен разказ, популярна музика и силна емоционалност.
Режисьорът Оливие Дахан придава на спектакъла почти кинематографично усещане, а музиката, създадена от екип от композитори, смесва рок, поп и дискретни препратки към класическото звучене на Моцарт.
Проектът бързо излиза извън рамките на обикновен мюзикъл и се превръща в една от най-известните френски музикални продукции.
Снимка: Wikimedia Commons
Сюжетът на рок операта проследява живота на композитора от 17-годишен до смъртта му през 1791 г. Основни акценти са конфликтите с баща му Леополд, трудните отношения с аристокрацията, любовта към Констанца Вебер и стремежа към творческа независимост. Историческата достоверност не е пълна, тъй като част от разгледаните събития са драматизирани, опростени или символично интерпретирани в името на театрален ефект.
Флоран Мот в ролята на Салиери
Снимка: Wikimedia Commons
Премиерата през септември 2009 г. в Париж е посрещната с огромен интерес. Още преди да се изиграе пред публика за пръв път, някои от песните (най-вече "Tatoue-moi") се превръщат в хитове и се изкачват на върховете на френските музикални класации.
Спектакълът се играе пред стотици хиляди зрители в Париж, а след това и в други градове във Франция. Операта гостува в още няколко европейски и азиатски държави, а в Япония дори получава местна адаптация.
Моцарт е представен не като застинал в учебниците гений, а като бунтар, артист и млад човек, борещ се със системата, ограниченията на двора и финансовите си проблеми.
Снимка: Wikimedia Commons
Успехът не се ограничава само до сцената. Издава се албум с авторската музика, част от спектаклите се записват и превръщат във сценични филми. Рок операта "Моцарт" постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите френски музикални проекти на своето време.
Това се дължи не само на сценографията и музиката, но и актьорската игра на брилянтни актьори, сред които: Микеланджело Локонте (Моцарт), Клер Перо (Констанца), Флоран Мот (Салиери) и други.
Режисьорът Оливие Дахан придава на спектакъла почти кинематографично усещане, а музиката, създадена от екип от композитори, смесва рок, поп и дискретни препратки към класическото звучене на Моцарт.
Снимка: Wikimedia Commons
Реакциите към рок операта са често в двете крайности. Публиката приема спектакъла с ентусиазъм. За много от тях това е първата среща с историята на Моцарт, поднесена по достъпен и емоционален начин. Музиката, визуалният стил и харизматичните изпълнители превръщат представлението в преживяване, което надхвърля традиционния театрален формат.
Критиката обаче е по-сдържана. Някои рецензенти я определят като комерсиален продукт, който жертва историческата дълбочина и музикалната сложност в името на зрелището. Повечето признават добрата сценография, но не са впечатлени от актьорската игра и музиката като сред тях попадат изданията "Le Figaro", "Le Point" и "France Soir".
Историческата достоверност не е пълна, тъй като част от разгледаните събития са драматизирани, опростени или символично интерпретирани в името на театрален ефект.
Снимка: Wikimedia Commons
От друга страна, списанието "Première" определя операта като успешна и достатъчно интригуваща.
Дебатът около рок операта всъщност отразява по-широк културен въпрос: до къде може да стигне модернизацията на класическото наследство, без то да загуби своята идентичност.
Флоран Мот в ролята на Салиери
Снимка: Wikimedia Commons
Рок операта "Моцарт" остава пример за това как една историческа фигура може да бъде "препрочетена" през езика на съвременната култура. Независимо дали е възприеман като смела иновация или като комерсиален продукт, спектакълът безспорно успява да върне Моцарт в публичния разговор и да го направи актуален за нови поколения. Именно в това се крие и най-голямата му сила - не като точен портрет на композитора, а като жива, емоционална музикална творба.
В този прочит Моцарт е не толкова класически композитор, колкото символ на свободния творец - фигура, която лесно може да бъде припозната от младата публика.
Снимка: Wikimedia Commons
Спектакълът се играе пред стотици хиляди зрители в Париж, а след това и в други градове във Франция.
Снимка: Wikimedia Commons