Създателят на "Ретро музей" Цветан Атанасов е на 46 години и е от Варна. Има две деца - син и дъщеря. Преди 15 години се сдобива с първата си ретро кола - ВАЗ 2101 "Жигула". Допада му оранжевият цвят и автентичният й вид. Тя е уникално запазена и нито за миг не се замисля дали трябва да я купи...

 - Цветане, имаше ли емоции около тази ваша първа покупка, която слага началото на уникалния музей, който днес събира ежедневно хиляди посетители?
- Дядото отвори багажника на колата, който изглеждаше като чисто нов и ме увери, че там е слагал единствено чехлите на бабата. Личеше си, че говори истината... Прибрах се на ход до Варна и започнах да я карам събота и неделя за удоволствие. Хората ми се радваха, някой дори махаха, снимаха ме често с усмивка на лице... Автомобилът наистина изглеждаше като чисто нов и това предизвикваше най-голямо учудване и реакции в околните. Харесваше ми да им се наслаждавам, шофирайки моята прекрасна "Жигула". Обичах дори миризмата на колата,

специфична миризма, каквато имат тези автомобили.

Не след дълго закупих и един безумно запазен "Вартбург" 353, който беше като току що излязъл от завода. И с него се разхождах за удоволствие и предизвиквах същите емоционални реакции в хората. Лека-полека първата година колите станаха около 20 и всички бяха в перфектно състояние.

Цветан Атанасов и първата оранжева жигула

- Но самочувствието ви на колекционер идва доста по-късно?
- След година-две ме поканиха на един Ретро парад във Варна. В началото отказах. Участниците в парада бяха сериозни колекционери, които притежаваха световни марки като "Мерцедес", "БМВ", "Рено", "Пакард" и други западни автомобили. Чувствах, че не ми е мястото там, но в крайна сметка отидох от любопитство и се наредих накрая на редицата. Автомобилите бяха около 50 от цяла България. Забелязах, че участниците в парада започнаха да се радват на моята прелестна "Жигула". Наобиколиха я и започнаха неспирни коментари, много им хареса автентичният й вид и състояние. Денят мина неусетно бързо, понеже цял ден си говорих с безброй хора, които се прехласваха по жигулката. Разказваха истории за техните първи семейни коли, нахлуваха спомени, имаше усмивки по всички лица...

Чайката на властта

Тогава за пръв път ми мина мисълта да направя музей, виждайки радостта на хората и какви емоции предизвиква един точно такъв автомобил, с който са израснали... Продължих да купувам автомобили само от соцпериода и за няколко години те вече наближаваха 200 бройки. Не забравих и мотоциклетите, те също набъбнаха до 100 бройки, както разбира се и велосипеди, играчки, техника и аксесоари от социализма, хиляди артефакти от нашето детство и минало...

Колекционерството е заразно нещо

и не можеш да спреш току така, но в един момент уникално запазените автомобили станаха вече рядкост и днес е живо чудо ако попаднеш на нещо добро.

- Коя е последната ви засега находка? 
- Преди месец закупих "Москвич" 427, какъвто нямах. Москвичът е в доста добро състояние, рядък модел е понеже е комби и повечето подобни автомобили ги ползват най вече за работа и затова рядко се среща читав. Дъщерята на собствениците ми се обади лично, следила дейността на музея от самото начало и през цялото време са си знаели, че ще го продадат на нас. Автомобилът е на 43 години и те са първите му собственици, а той е придобил статут - член на семейството. Виждайки гаража, където го държаха, подредените с любов рафтове с резервни части, вълнението с което ми разказваха как са го купили, къде са ходили и колко го обичат, ми бе достатъчно да разбера това. Болката от раздялата с любимата им кола си личеше невероятно много, но това, че отива в музея им даваше спокойствие и утеха. Мигът, в който вече щяхме да я качваме на платформата те се наредиха за снимка с тяхната първа и буквално вечна семейна кола. Беше мило да ги наблюдавам отстрани,

разделяха се не с автомобил, а с нещо живо,

с член на семейството... Имал съм много подобни ситуации, разделите винаги са драматични, вълнуващи и трогателни, хората свикват с автомобилите си и трудно се разделят с тях. Имал съм преговори продължаващи с години... Съгласяват се, отивам с парите при тях, а те се дръпват и не е за да ми вдигат цената, а обхванати от тъга просто се отказват. Минава година-две, докато успея да ги убедя, че тяхната кола отива в най-доброто място. Имаме и няколко подарени автомобила със сълзи на очи и с молба - колата да е в музея. Хората искат нещо любимо от техния живот да остане за поколенията, да продължи да живее нов живот при нас...

Музеят

- Лесно ли събрахте кураж за български музей от восъчни фигури ала мадам Тюсо? 
- "Ретро Музей" обхваща периода 1944-1989 г. и беше повече от задължително да присъства в него легендарната фигура на Тодор Живков. Фигурата на бившия Първи беше невероятна и се замислихме за още подобни. Така за година-две се появиха и култовите фигури на Сталин, Ленин, Мао Дзе Дун, Маркс, Енгелс и всички лидери на соцрепубликите.

От ляво на дясно: Коста Цонев, Цветан Атанасов, Теодора Шарланджиева и Невена

  Тодор Колев

  Веселина Господинова - дъщеря на "Баш майстора"

Не след дълго в музея ни "влязоха" и всенародните любимци - актьорите Тодор Колев, Велко Кънев, "Баш майсторът" Кирил Господинов, Георги Парцалев, Калоянчев, Невена Коканова, Коста Цонев, Петър Слабаков, Емил Димитров и много други, които са в сърцата на поколения българи...

- Как изглеждат срещите на хората с тях?
- Трудно ми е да опиша реакцията на българите при срещата с техните идоли. Виждал съм хора да плачат от вълнение, докосвайки се до тях... Трогателни и драматични са срещите на роднините, близките и приятелите на нашите любимци от малкия и големия екран с восъчните им фигури. Незабравима беше срещата на проф. Мирослава Кортенска /втората съпруга на Кирил Господинов/, която излезе разплакана от залата и призна, че е непосилно за нея да повярва, че го "среща" отново след толкова години... Емоционалната й дъщеря - Веселина Господинова беше шокирана от вълнение. Тя не сдържаше сълзи и не спираше да разказва история след история.

Проф. Мирослава Кортенска - втората съпруга на Кирил Господинов и внучетата от дъщеря им - Веселина Господинова. Момченцето носи имената на дядо си - Кирил Господинов.

Мартина Вачкова до Коста Цонев. Марта много иска колекцията от фигури да бъде украсена и с баща й - Григор Вачков.

Вълнуваща беше и срещата на Теодора - дъщеря на Невена Коканова, с голямата актриса. Застанахме пред фигурата на майка й и плакахме прегърнати, дори не знаейки защо... Семейството на великия ни комик Георги Калоянчев си направи снимка за спомен с техния ненадминат баща и дядо.

Теодора до фигурата на майка си

Марта Вачкова с Робърт Де Ниро и Ал Пачино

Внукът на Коканова - Калоян

Мартина Вачкова много иска да обогатим колекцията си с фигури и на баща й - Григор Вачков. Приготвила ни е негови дрехи, исках да е в кадър от "Мъжки времена", но за съжаление не пазят прословутия пуловер от филма.

Не само обичаните ни актьори са ухажвани.

Тодор Живков е една от най-сниманите фигури

и обект на неспирни коментари... Присъствал съм на случка, която изненада всички в музея. В залата влезе жена на около 50 години и носеше букети. Поднесе цветя пред Живков и мълчаливо си излезе, ей така, без нищо друго да каже... Посети ни и неговият внук - Тодор Славков, който си направи снимки с известния си дядо и ни обсипа с интересни истории от детството си.

Маркс и Енгелс

Джъстин Бийбър и Бионсе

Музеят наброява вече почти 40 фигури и от миналото лято ги обособихме в отделен музей - "Восъчни фигури". Сред тях са и световни идоли като Ал Пачино и Робърт де Ниро, Лео Меси, Джъстин Бийбър, Бионсе, Владимир Висоцки.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА