Кончината на майстора на комедийната миниатюра Николай Ганчев-Руди, натъжи артистичния свят. Мимове, клоуни, вариететни артисти, музиканти и певци, всички го наричаха Руди.

Николай-Ганчев-Руди / Снимка: Архив "Dir.bg"

Той беше един голям "малък човек", винаги усмихнат и готов да раздава доброта и да радва хората. Ето защо искрена е всяка дума, с която го изпратиха неговите приятели. Избрахме трима от тях, със спомените им за него.  

Николай Сотиров / Снимка: Личен архив

Николай Сотиров: Запалете свещ, приятели, за момчето което няма да си отиде!...

Още

Почина легендарният мим Николай Ганчев-Руди

Толкова тъжно!!! Отиде си неподражаемият артист, музикант, мим, признат за един от най-добрите в света, в комедийната пантомимна миниатюра - Николай Ганчев - РУДИ! "Руди" аз ти го измислих, знаеш защо! Обичам те, Руде! И винаги ще те обичам, защото даряваше на всички любов, светлина, усмивки и цвете! Заедно основахме театър"PANTDANCE"! 10 години бяхме посланици в цял свят на българската култура с този театър. Станахме пожизнени почетни членове на най-големия латиноамерикански театрален фестивал "Театро де ориенте "! 10 години!

Толкова награди и толкова любов,... и толкова завист!!! Летяхме в десетки страни, изповядвахме изкуството си и се гордеехме, че сме българи! Дано България поне малко се е гордяла с нас! Никога няма да забравя джем сешъните в САЩ, Мексико, Италия, плажа в Созопол... Първият уличен театър на "Аполония"! Винаги ще пазя хармониките и китарата, които ми подари!

Ще ми липсваш, пич! Ама много!... Небесата да са леки над теб! Поклон, ПРИЯТЕЛЮ! Висок, колкото Чаплин, със смеха на Луис Армстронг! "What a wonderful world ", БРАТЛЕ!

Запалете една свещ, целунете едно цвете, скъпи приятели! За РУДИ, момчето което няма да си отиде!

Красимир Аврамов: Бях в 5-и клас, когато се срещнахме - беше най-милият човек!..

Красимир Аврамов и Николай Ганчев-Руди в сцена от пантомимния спектакъл "Спомени" / Снимка: Личен архив

Моите спомени за Руди са от времето, когато още бях в 5-и клас и започнах да се занимавам с пантомима в групата на Вельо Горанов. Руди беше изключително забавен и смешен клоун и мим, от когото научих много. Той имаше много добър подход към глухите хора - искаше непременно те да се почувстват пълноценни, да ги зарадва. Руди, заедно с Ники Сотиров, бяха инициаторите да намерят най-подходящия начин да развиват пантомимата и да бъдат едни от главните основоположници на това изкуство у нас.

Толкова благороден и мил човек аз не бях срещал. Беше пример за отношение към всеки на улицата и на сцената.

Последно имах щастието да бъда на една сцена с Руди в последния ми пантомимен спектакъл "Спомени" в Драматичен театър "Сълза и смях". Етюдът се казваше "Среща с Мария". Руди трябваше да ми обясни с мимика и движения какво е момичето, с което има среща.

Красимир Аврамов и Николай Ганчев-Руди в сцена от пантомимния спектакъл "Спомени" / Снимка: Личен архив

Неговото превъплъщение беше толкова смешно, че караше публиката да се залива от смях още при първите му крачки на сцената. На самия мен ми беше изключително трудно да овладея смеха си и да му партнирам в етюда. Едва се удържах да не прихна.

Руди ще ни липсва много. На цялото ни съсловие, както и на българския зрител.

Борислав Борисов-Боби Шоу / Снимка: Официален сайт на илюзиониста

Борислав Борисов - Боби Шоу: На първото ни съвместно участие, ми каза: "По-важното е да не ни бият!"

Руди беше един от най-добрите сценични артисти, с които съм работил. Никога няма да забравя един концерт във Велико Търново. Беше изключително трудно да се класира артист за участие в спортната зала. След смъртта на Славейко, великия цирков клоун, си мислех, че никога повече няма да мога да задържа вниманието на огромна публика от деца повече от час. Помолих бате Николай - Николай Николаев, брата на Орфи, който тогава работеше на корабите, да ми препоръча клоун, и той ми каза "Вземи Руди!" През цялото време по пътя към Търново аз му разказвах колко е важно да се представим добре и че от години се мъча да пробия там и все не става, и т.н. Разказах му скечовете си, а той мълчеше и само се усмихваше. Накрая рече:

"Бате Боби шоу, по-важното е да не ни бият!", и ми направи една тъжна и една весела усмивка.

Трябваше да направим цялостен концерт повече от час. Неговата роля беше да направи два етюда по 10 минути, за да мога аз да се преоблека и да заредя реквизитите си. Концертът започна и аз с почуда още от самото начало усетих, че публиката буквално се превръща във врящ казан от аплодисменти. Организаторите бяха много усмихнати и щастливи, а аз - на седмото небе. По едно време гледам веселата и тъжната усмивки на лицето на Руди, докато направи крачка напред и се поклони. А публиката ръкопляска до припадък. Излезе водещата и каза: "Вашите аплодисменти за Боби шоу и клоуна Бате Руди!" После в гримьорната разбрах, че водещата искала да съкрати малко концерта, тъй като имало още много участници.

Николай Ганчев-Руди и Красимир Аврамов / Снимка: Личен архив

Но по-важното, което разбрах чак зад кулисите е, че докато съм бил на сцената, Руди през цялото време е бил зад гърба ми и ме имитирал с движения и гримаси.

А той беше страхотен мим и уникален импровизатор. Благодарение на него е бил този огромен ентусиазъм на публиката, бурните аплаузи! Този спомен е истински пример за колегиалност, за приятелство, каквото рядко може да се срещне в нашите среди...А той го правеше ей-така, без уговорки!...

И знаете ли какво още се случи в онази паметна вечер в Търново? - Още не се бях окопитил от сцената, и на вратата на гримьорната се почука. Влезе шефката на културата с една широка усмивка, и още с влизането каза: "Момчета, вратите на нашия град винаги ще са широко отворени за вас. Толкова добре сте го измислили това с имитациите, че умряхме от смях. Така не съм се смяла отдавна!..."

И не само че не ни "биха" с Руди, ами ни поканиха на вечеря с майсторски специалитети в Арбанаси! Това е само един спомен, който казва много. За артиста, за приятеля, за човека Руди!..

Нколай Ганчев-Руди / Снимка: фейсбук страница на САБ - вариететни артисти

Има непрежалими хора, и той е един от тях. Защото добротата идваше без показност направо от сърцето му и той не търсеше благодарности за тази доброта!