Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Различен литературен историк, щедра към младите, отговорна към историята

IN MEMORIAM

Различен литературен историк, щедра към младите, отговорна към историята

Това споделиха пред БТА колеги и приятели на Елка Константинова по повод нейната кончина

Проф. Елка Константинова (Снимка: Министерство на културата)

Различен литературен историк, щедра към младите, отговорна към историята. Това казват за Елка Константинова (1932-2023) нейни приятели и колеги, които БТА потърси по повод нейната кончина.

Още

Почина проф. Елка Константинова

Почина проф. Елка Константинова

"Освен добър литературовед, тя наистина беше пример за гражданско поведение - нещо, което за мен винаги е било изключително важно", казва проф. Амелия Личева. По думите й тя е имала щедростта да пишат за млади автори и да ги лансира. Това беше много голямо изключение, което е много важен знак, че говорим за голяма личност, допълва проф. Личева.

"Елка Константинова е един литератор, който още тогава, навремето, беше различен литературен историк, литератор, наблюдател на литературните процеси", казва Георги Господинов.

30 май 2012 г. Проф. Елка Константинова е носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата. На снимката: Президентът Росен Плевнелиев я поздравява заедно с Янка Рупкина и д-р Илия Попилиев (Снимка: BulFoto)

Проф. Михаил Неделчев нарича Елка Константинова прекрасен литературовед и отличен колега по отношение най-вече на литературната история.

"Тя беше мой преподавател в университета и от нея получих най-ценното - и в живота, и в професията - това е отговорното отношение към историята, към миналото на българската литература и култура, и най-важното - честното постъпване в живота, винаги да се опитваш да постъпваш искрено, да казваш това, което мислиш и без да се страхуваш", казва Александър Йорданов.

ДРУГИТЕ ЗА ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА

Проф. Михаил Неделчев (Снимка: BulFoto)

Проф. Михаил Неделчев: С Елка Константинова ме свързва дългогодишно приятелство, съратничество - както в литературата, така и в политиката. С нея сме общували десетилетия по най-различни начини, поводи и прочие.

Обиколили сме България няколко пъти. Създавали сме организации на Радикалдемократическата партия. Но още много преди 10 ноември, много преди 1989 година, ние имахме много ползотворно сътрудничество - тя като човек от Института за литература, аз - като работещ в издателство "Български писател", в отдел "Литературно наследство". Гостувал съм многократно в нейната къща. Гостувал съм многократно и в Полша, когато тя пребиваваше там като лектор, а по-късно вече и като извънреден пълномощен министър.

Разбира се, много важна беше нейната мисия като министър на културата, защото там тя се опита да направи много реформи, невинаги съвсем успешно. Но най-важното е, че Елка Константинова беше един прекрасен литературовед и отличен колега по отношение най-вече на литературната история.

Същевременно, тя знаеше много добре и политическата история на България. Познаваше я най-вече през призмата на радикалдемократизма. Тя беше потомствен радикалдемократ, нейният баща е радикалдемократ. Така, че създаването на тази партия и нейното битие в първите години на новите ни политически процеси не е просто приумица, а е нещо, което е нейна същност. Бог да я прости!

Александър Йорданов (Снимка: BulFoto)

Александър Йорданов: Елка Константинова е преди всичко моят учител по литература. Тя беше мой преподавател в университета и от нея получих най-ценното - и в живота, и в професията - това е отговорното отношение към историята, към миналото на българската литература и култура, и най-важното - честното постъпване в живота, винаги да се опитваш да постъпваш искрено, да казваш това, което мислиш и без да се страхуваш.

За нея спомените ми като професор и преподавател е, че умееше по един великолепен начин да ни пренесе в един непознат за годините на социализма свят, в период, когато за много български писатели, поети, литературни критици, литературни кръгове бе почти забранено да се говори или се премълчаваха тенденциозно.

Тя ни разказваше подробности от литературния живот преди 9 септември и по този начин ние си изграждаме една пълноценна представа за големите личности на България, които тогава са живели и за които не се говореше, и не се разказваше в училищата и в университетите. Това са първите ми спомени от нея.

Съвсем естествено, след това, в края на 80-те години, ни събра отново желанието да стигнем до промяна в България. Елка Константинова мечтаеше тази промяна да бъде такава, каквато бе виждала, че се случва в Полша, когато самата Елка Константинова беше преподавател в Ягелонския университет в Краков. Тя беше голям фен на полската "Солидарност", познаваше дейци на полската "Солидарност".

И нейните разкази за това как може и в България да дойде свободата и демокрацията отваряха очите на младите хора тогава.

Добре си спомням, че през есента на 1989-а година в нейния апартамент, в нейната кухня, на една малка маса, с една кушетка, ние започнахме да пишем програмата на Радикалдемократическата партия - с идеята да възстановим тази партия. Защото това е била партията на интелигенцията преди 9 септември 1944 година. В нея се членували ярки личности като писателя Тодор Влайков, който е и лидер на партията, Найчо Цанов - най-честният български политик. Симпатизанти и приятели на партията са били Пейо Яворов, Петко Тодоров и много други ярки личности в България.

Елка Константинова с с Петър Дертлиев (вляво) и Стефан Савов (вдясно) на демонстрация по случай 1 г. от знаменития митинг на 18 ноември 1989 г. (Снимка: Иван Григоров)

Така, постепенно възстановихме Радикалдемократическата партия, избрахме Елка за председател, съвсем логично. И, забележете, Радикалдемократическата партия стигна до това да има свои народни представители във Великото народно събрание, а в 36-ото Народно събрание, през 1992 г., практически Радикалдемократическата партия имаше 16 народни представители в парламентарната група на Съюза на демократичните сили. И направи много за осъществяване на промени в сферата на образованието и на културата.

Тогава Елка Константинова стана министър на културата и с нейното име са свързани първите сериозни реформи в културната сфера, включително възстановяването, откриването на нови училища в сферата на културата.

Бяхме винаги заедно. Бяхме като един екип, който тласкаше целия Съюз на демократичните сили в една по-действена, по-динамична посока за промени в България. За съжаление, в един момент в самия Съюз на демократичните сили настъпиха тежки вътрешнопартийни и политически процеси. Съюзът се трансформира в партия по времето, когато лидер стана Иван Костов. Това наложи партиите да избират дали да продължат самостоятелното си съществуване или да се влеят в Съюза на демократичните сили, за да може той - съюзът, да постигне победа на изборите, които дойдоха непосредствено след катастрофалното управление на Жан Виденов, на Българската социалистическа партия.

Това беше една много тежка дилема, стигна се до конфликти, до разцепление в партиите. Някак си тогава Елка Константинова се разочарова от политиката, от това смачкване на старите партии, които бяха връзката ни са с миналата България и се оттегли постепенно от политическия живот. За съжаление, това е истината, но тя има големи заслуги за единството, първоначалното единство, на Съюза на демократичните сили, за изграждането на този съюз, за вливането на много ценни кадри в него образовани учени професори.

Само в Радикалдемократическата партия ние имахме неколцина професори и доценти, членове на парламента - нещо, което виждаме, че сега е абсолютно трудно постижимо. И това вдигаше равнището на цялата политическа класа по това време.

Елка беше добър човек, прекрасен приятел. Дълбоко скърбя за това, че вече я няма.

Проф. Амелия Личева (Снимка: BulFoto)

Проф. Амелия Личева: Моят досег с Елка Константинова датира от ученическите ми години, защото съм чела нейни анализи и това беше един от хората, в който виждахме по-честния литературовед, който не обслужва толкова силно идеологията. Неслучайно след 1989 година Елка Константинова стана един от хората, които наистина застанаха много ясно и с позиция на страната на новото, на свободата, на демократичните сили. И това беше изключително важно, защото, освен добър литературовед, тя наистина беше пример за гражданско поведение - нещо, което за мен винаги е било изключително важно.

Друго, на което винаги съм се възхищавала при нея, и което се опитах по някакъв начин да възприема, е изключително толерантното отношение към младите - не просто помощта, която винаги е оказвала на младите, на току-що прохождащите литературоведи и изобщо писатели, но и интереса, който имаше към писането им.

За мен двама души в българското литературознание - тя и Розалия Ликова, бяха хората, които наистина следяха съвременната млада българска литература. Те имаха щедростта да пишат за тези автори, да ги лансират по някакъв начин. И трябва да ви кажа, че това беше много голямо изключение. Това по принцип е изключение. И за мен това е много важен знак, че говорим за голяма личност.

Наистина ми се иска и го правя и в моите часове - да споменавам нейни текстове, да насочвам младите поколения към нея, защото има какво да научат във всяко едно отношение.

Георги Господинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Георги Господинов: Това беше един от първите ми колеги, които ме приеха в Института за литература преди доста години и съм запомнил добронамереността към младите хора, щедростта.

Елка Константинова е един литератор, който още тогава, навремето, беше различен литературен историк, литератор, наблюдател на литературните процеси. Много жива, много естествена, много любопитна. Различен от стандартния по времето на социализма литератор. Тя беше човек, който разказваше много истории, знаеше много истории. Литературната история за нея беше пълна с истории.

Интервюта на Даниел ДИМИТРОВ, Гергана НИКОЛОВА/БТА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

Симеон Гошев: Класическата музика може да даде толкова много на всеки

Под палката на Боян Виденов младият пианист ще представи Концерт за пиано и оркестър №1 от Бетовен на 5 февруари заедно със Софийска филхармония

Веско Ешкенази: Единственото, за което се моля, преди да изляза на сцена, е да има магия!

"Научил съм се през годините, че ако изискваш много от другите музиканти на сцената, ти трябва да си абсолютно перфектен и изключителен", казва световноизвестният и обичан музикант

Номинации "Икар" 2023 - Антон Радичев получава отличието за изключителен принос

Вижте всички номинации за тазгодишните награди "Икар"

Почина режисьорът Стефан Мушатов

В Златния фонд на БНТ се съхраняват стотици негови предавания – телевизионни поредици, фолклорни програми, концерти, портрети

Израелецът Лахав Шани стана главен диригент на Мюнхенската филхармония

Въпреки младостта си, 34-годишният Шани има значително признание. Той беше предпочитаният от филхармонията кандидат