ПОКЛОН
Поклонението пред Асен Шопов ще се състои на 28 февруари
То ще започне от 11:30 ч. в столичния храм "Свети Седмочисленици", съобщиха от театър "Българска армия"
Редактор : / 3402 Прочита 0 Коментара
Асен Шопов
Снимка: Театър "Българска армия"
Поклонението пред Асен Шопов ще се състои на 28 февруари от 11:30 ч. в столичния храм "Свети Седмочисленици", съобщиха от театър "Българска армия". Големият рицар на българския театър почина днес на 93 години.
От театъра споделят своята скръб от загубата на режисьора и актьор, превърнал се в "ярка фигура в културната история на страната". Припомнят за множеството постановки, които създава, превърнали се в "еталон за художествена сила, мащаб и духовна дълбочина".
Асен Шопов
Снимка: Театър "Българска армия"
Още през 1966 г. той поставя "От ума си тегли" от Александър Грибоедов, а година по-късно - "Съдбоносната 21-ва" от Иван Пауновски (1967 г.) и "Да се провреш под дъгата" от Георги Марков (1967 г.). Следват "Осъдени души" от Димитър Димов (1973 г.) и епичният спектакъл "Време разделно" по Антон Дончев (1973 г.), които утвърждават неговия мащабен режисьорски почерк.
Асен Шопов
Снимка: Театър "Българска армия"
Сред значимите му постановки са още "Смертю смерт поправ" по романа на Борис Л. Василиев (1975 г.), "Коварство и любов" от Фридрих Шилер (1976 г.), "Криминална песен" от Иван Радоев (1976 г.), "Дачници" от Максим Горки (1977 г.), "Законодателят" от Рангел Игнатов (1978 г.), "Щастливецът иде" от Руси Божанов (1978 г.), "Мария Стюарт" от Фридрих Шилер (1980 г.), "Знамето" от Руси Божанов (1981 г.) и "Книгата на царете" от Маргарит Минков (1981 г.).
Сцена от "Книга на царете"
Снимка: Театър "Българска армия"
В по-новата история на театъра неговият талант отново остави трайна следа с "Железният светилник" по Димитър Талев (2011 г.) - спектакъл, който вече 15 години продължава своя сценичен живот и доказва силата на класиката, разказана с размах и обич към българската история.
Сцена от "Да се провреш под дъгата"
Снимка: Театър "Българска армия"
Особено място заема и "Тайната вечеря на Дякона Левски" от Стефан Цанев (2016 г.) - постановка, която се изигра 92 пъти и се превърна в духовно събитие за поколения зрители.
Сцена от "Време разделно"
Снимка: Театър "Българска армия"
"Творчеството на Асен Шопов е белязано от мащабност, морална категоричност и дълбоко уважение към българската литературна традиция. Неговите спектакли не просто се играеха - те възпитаваха, вдъхновяваха и оставяха следа", споделят от театър "Българска армия". "Поклон пред светлата му памет. Театърът загуби своя мъдър разказвач, но сцената ще пази гласа му завинаги."
Сцена от "Коварство и любов"
Снимка: Театър "Българска армия"
Асен Шопов е роден в Брестовица, Пловдивска област на 16 февруари 1933 г. Завършва гимназия в Пловдив, където още на 15-годишна възраст поставя със свои съученици "Разбойници" от Шилер.
Оттогава датира голямата му любов към Шилер - поставя пет пъти "Мария Стюарт" и девет пъти "Коварство и любов".
Сцена от "Щастливецът иде"
Снимка: Театър "Българска армия"
През 1956 г. завършва актьорско майсторство, а през 1962 г. режисура при проф. Моис Бениеш във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ), заедно с Георги Черкелов, Никола Гълъбов, Иван Андонов и Анани Явашев.
Започва кариерата си като актьор в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, където играе от 1956 г. до 1958 г., а от 1958 г. до 1960 г. е на сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София.
Сцена от "Смертю смерт поправ"
Снимка: Театър "Българска армия"
През 1960 г. напуска сцената, за да разшири творческите си изяви, и записва специален курс по театрална режисура във ВИТИЗ. Същата година печели конкурс за кинорежисура в Москва, но не заминава.
Сцена от "От ума си тегли"
Снимка: Театър "Българска армия"
Първоначалната му изява като режисьор започва през 1962 г. в Драматичния театър "Апостол Карамитев" в Димитровград, където поставя "Необикновен процес", "Левски", "Грешката на Авел" и "Почивка в Арко Ирис". Работи и в Драматично-кукления театър "Иван Димов" в Хасково, където поставя "Океан", "Майстори", "Физици", "Ричард Трети" и "За мишките и хората".
Сцена от "Мария Стюарт"
Снимка: Театър "Българска армия"
От 1966 г. до 1967 г. работи в Театър "Българска армия" в София. Дебютира с постановката "От ума си тегли" от Александър Грибоедов, след която поставя пиесата за Ленин "Съдбоносната 21" от Александър Щейн. Третата му режисьорска работа, "Да се провреш под дъгата" от Георги Марков, е свалена от сцената след 13-ото представление.
Сцена от "Осъдени души"
Снимка: Театър "Българска армия"
След това от 1968 г. до 1974 г. работи в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, където поставя "Червено и кафяво", "Ние сме на 25" от Недялко Йорданов, "Оптимистична трагедия" от Всеволод Вишневски и "Коварство и любов".
Сцена от "Коварство и любов"
Снимка: Театър "Българска армия"
От 1974 г. до 1981 г. отново е в Театър "Българска армия", където поставя "Осъдени души", "Смертию, смерть поправ", "Време разделно", "Дачници", "Коварство и любов", "Мария Стюарт", "Книга на царете", "Щастливецът иде" и "Знамето".
От 1981 г. до пенсионирането си през 1993 г. работи като режисьор в Народния театър "Иван Вазов" в София, където поставя "Всяка есенна вечер", "Черна комедия", "Големият род", "Галилей", "Тайната вечеря на Дякона Левски", "Нощем с белите коне", "Хамлет" и др.
Сцена от "Щастливецът иде"
Снимка: Театър "Българска армия"
От 1993 г. до 1996 г. е режисьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив.
През 1975 г. снима първия си игрален филм "Вечни времена", който получава наградата "Златна роза" на Варненския фестивал (1975) и втора награда "Сребърен леопард" на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария (1976). Вторият му игрален филм е "Инструмент ли е гайдата".
Сцена от "Смертю смерт поправ"
Снимка: Театър "Българска армия"
Асен Шопов има над 150 театрални и три телевизионни постановки. Носител е на множество отличия, сред които наградата "Златна роза" на Варненския фестивал (1975) и на втора награда "Сребърен леопард" на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария (1976) за филма "Вечни времена", на наградата "Аскеер" в категория "Режисура" за "В полите на Витоша" от Пейо К. Яворов, Драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (2003), на наградата "Златен Перперикон" за принос в развитието на българската и европейската култура (2004), на Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство "Аскеер 2012", на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (10 декември 2013), на отличието "Златен век" на Министерството на културата (21 май 2018), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за изключителен принос в областта на българския театър (27 март 2022), на отличието "Златен век - печат на Симеон Велики" - златен на Министерството на културата (31 октомври 2024).
Снимка: Театър "Българска армия"
Удостоен е със званията "Заслужил артист" и "Народен артист" (24 май 1986). Почетен гражданин е на София (12 май 2022).
Сцена от "Осъдени души"
Снимка: Театър "Българска армия"
Сцена от "Мария Стюарт"
Снимка: Театър "Българска армия"
Сцена от "Коварство и любов"
Снимка: Театър "Българска армия"
Сцена от "Смертю смерт поправ"
Снимка: Театър "Българска армия"
Сцена от "Смертю смерт поправ"
Снимка: Театър "Българска армия"
Сцена от "Осъдени души"
Снимка: Театър "Българска армия"
"Време разделно" като антична трагедия
"Време разделно" е добро за всяко театрално време
Филмът "Осъдени души" закрива фестивала "30 вечери с 30 класики"
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}