Отиде си писателят Христо Ганов (1938-2022), съобщиха на БТА от Съюза на българските писатели (СБП). Авторът на редица творби в областта на поезията, превода, мемоаристиката и сценаристиката е починал днес след дълго боледуване.

В различни периоди от живота си е административен секретар на писателската организация и се ползва с уважението на колегите си, допълват от СБП.

Христо Ганов е роден на 3 януари 1938 г. в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си образование (медицина) - в град Пловдив. Работи като лекар, като редактор в издателство "Христо Г. Данов", журналист във вестник "Народна младеж", редактор в списание "Дружба", завеждащ отдел към дирекция "Творческа" при ДО "Българска кинематография", референт в Съюза на българските писатели, редактор и отговорен секретар в списание "Пламък", главен редактор на алманах "Мизия" (Плевен).

Автор е на стихосбирките "Самооткритие" (1966), "Същност" (1967), "Червени есени", "Времето е път", "Следобед", "Кафяви острови", "Суеверие, наречено любов", "Антизвезда", "Лирична азбука", "Студеният връх на огъня", "Евангелие за българи", "Цвят и дума" (стихове, посветени на българските художници), "Потъмнели отблясъци", "Случайната сълза в окото" (2007), "Вървя към дъжда" (2008), том литературна мемоаристика "Животът на думите и думите на живота".

Превел е поемата "Стена" на литовския поет Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели анонимен международен конкурс) и на кантата "България и Русия" на композитора Димитър Николов.

Сценарист е на 10 документални научнопопулярни филми и филмови импресии.

Негови поетични творби са преведени на над 10 езика, награждавани са в национални и международни конкурси. Заслужил гражданин е на Плевен. Насител е на националната награда за поезия "Георги Джагаров".