Напусна ни поетът Пейо Пантелеев. Тъжната новина съобщи кметът на Бургас Димитър Николов в официалната си фейсбук страница:

С дълбока мъка ви съобщавам, че тази вечер си отиде Пейо Пантелеев.

Тази загуба е голяма за душата и сърцето на Бургас. За всички нас, които имахме невероятния шанс да се докоснем до Пейо. Човекът стих, човекът с моряшката фланелка, човекът с най-съкровените думи, докосващи сърцето.

Пейо, знам, че си в синевата там горе. Ще останеш завинаги в сърцата ни.

Сбогом, достойни поете!
Съболезнования на семейството, приятелите и всички, които обичаха Пейо!

Пейо Пантелеев е роден на 3 май 1945 г. в Бургас. Актьор, режисьор, художник, мим, поет, откривател на таланти. Бивш баскетболист. Многобройни и многолики са превъплъщенията му.

Над 30 години играе на сцената на кукления театър в Бургас. През 1976 година създава първото в България студио "Пантомима", заедно с Милчо Милчев и Вельо Горанов.

Пейо Пантелеев и Тони Димитрова (Снимка: BulFoto)

Режисьор е на театрални състави. Пише детски пиеси и стихове. Първата му поетична книга носи странното заглавие "Малка, тъжна, нежна, грешна".

През 2015 година той издаде сборна юбилейна книга със стихове със заглавие "От любов изгарям":

"С тези произведения искам да споделя с читателя няколко важни теми от нашия живот, а те са всъщност най-важните за всеки човек: любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата и преди всичко за мен - морето и Бургас...

Една малка шепа чувства - шепа пясък от Бургаския бряг."

С Ваня Костова (Снимка: BulFoto)

Пейо Пантелеев сам нарича поетичните си творби "стихотворни песни". Дори без мелодия, когато се четат, те звучат като песен - така естествено, както плисъка на вълните от морето. Или като звъна на църковна камбана.

Емблематични песни по негови текстове са "Рождество", "Звезда", "Здравей, как си, приятелю", "Обич", Старият мост", "Навяват преспите тъга", "Шепа пепел", "Две звезди", "За теб, любов" и други, изпълнявани с успех от Ваня Костова, Тони Димитрова, Фамилия "Тоника", Боян Михайлов, Галя Ичеренска и много други български популярни изпълнители. Споделя, че се приспособява към характера на певците, които изпълняват песните му.

За себе си Пейо Пантелеев казваше, че мрази "лесното" в професията, приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък и още:

"Приемам стиховете и песните си като самотни птици...

Мисля, че това е трагедията на човека - че бърза всичко да си обясни, да открие, да срещне нови същества в космоса. Ще ги срещне, не му е дошло времето. И какво от това?!... А аз гледам звездите на небето и си казвам - никога не искам да разбера какво е това - за мен това е нищо повече от един толкова красив факт, различен от калта, която газим. Защо искаме да обясним и очовечим звездите? Защо искаме да обясним Господ, поезията? Веднъж едно дете ми каза: "Няма Господ". Попитах го обича ли майка си, семейството си, книгата, която държи в ръка, кученцето в къщи. То отговори: "Да". "Ето, това е Господ", казах му. Защо трябва да го търсим там, където го няма?

Любовта е Господ."

С Галя Ичеренска (Снимка: BulFoto)

"Тази вечер някой не се върна.
Тази вечер някой не прости.
Тази вечер някой не прегърна,
не долюби и не се спаси.
И възкръсна тишината мръсна.
И сълзата се превърна в труп.
И сърцето на гнева се пръсна.
И изтече от луната студ.
Няма вечност, няма състрадания.
Тази вечер върнах се в зори.
Не намерих старо оправдание.
И усетих, че не ме боли."

РОЖДЕСТВО
На Ваня

Звън дочух — далечен звън,
звън — внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен...

Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери.
Прошепна хор — във храм аз бях,
дете бях и се молех!

Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица.
И нещо скъса се във мен,
като в ранена птица...

Глас забравен — нощен глас —
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен —
с душата на сираче!

Забравих страх, усетих Бог —
и светлината ме прегърна...
И времето за дълго спря —
аз в себе си се върнах... 

ЗАЩО НИ РАЖДАШ ТАКИВА,
МАЙКО ЗЕМЬО —

грешни, слаби, тъмни и позорни,
защо орисваш ни на болка, унижение, падение
и мрак?!...
Защо ни раждаш такива, Майко — Земьо
и ни захвърляш един връз друг — пълни
с мъст, омерзение и гняв?!...
Защо сме вълци, Майко Земьо,
защо овци сме,
защо крадци сме —
насилници и противни на самите себе си,
защо ни раждаш сред море от благодат,
защо ни раждаш връз планини от злато,
защо ни раждаш в реки от мед,
а не ни покажеш пътя към изкуплението?...

Знаеш ли какво е това истина, милост,
състрадание, доброта?...
Знаеш ли какво е това Човещина?
А Свобода? Свободата какво е?...
Ако знаеш — научи ни, Майко Земьо, и
такива ни раждай!...
Иначе, защо трябва да сме живи?...

 Пейо Пантелеев

Поклон!