Оперната прима Стефка Евстатиева е починала вчера след кратко боледуване, съобщи за БТА Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

През последните дни Евстатиева е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска.

Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от конкурса на Белгийското радио и телевизия "Белканто" и от конкурса за Млади оперни певци в София, на който печели Голямата награда и Златния пръстен на София (1979). През 2018 г. е удостоена с орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие.

Оперната прима Стефка Евстатиева на Трявна Арт фестивал Източник Община Трявна

Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Родителите й са от Силистра. Там пеят в хор "Седянка". Тя взема уроци по цигулка и солфеж, но не харесва нито едното, нито другото. Учи в Русенското музикално училище. Свири на контрабас и заедно с баща си, който е виолист, участва в състава на градския оркестър. Приета е в Българската държавна консерватория. Нейна преподавателка е Елена Киселова.

От 1971 до 1978 г. пее в Русенската опера. За първото ѝ сценично явяване ѝ поверяват ролята на Флора от "Травиата". След това изпълнява Клара от "Годеж в манастира". Но твърди, че голяма й роля е Амелия от "Бал с маски", която подготвя за осемнайсет дни. За осем сезона в Русенската опера Стефка Евстатиева пресъздава тринайсет роли - Мими от "Бохеми", Анжелика от "Сестра Анжелика", Леонора от "Трубадур", Амелия от "Бал с маски", Амелия от "Симон Боканегра", Лиза от "Дама Пика", както и българските опери - "Тревога" от Александър Райчев, "Юлска нощ" и "Лето 893″ от Парашкев Хаджиев. Изпълнява и сопрановите партии в Симфония №9 на Бетовен, в "Стабат Матер" на Росини и т.н.

Натрупала популярност Стефка Евстатиева се присъединява към състава на Националната опера в София. Поканата идва от диригента Руслан Райчев през 1978 г.

Голямата ѝ кариера я отвежда във Виенската Щатсопер, в Миланската Скала, "Ковънт Гардън" в Лондон, Метрополитън Опера в Ню Йорк, както и в повечето европейски театри, в Северна и Южна Америка. "Само в Австралия не съм пяла", обичаше да се шегува певицата".

Репертоарът ѝ включва предимно опери на Джузепе Верди и веристите - "Аида", "Дон Карлос", "Силата на съдбата", "Трубадур", "Симон Боканегра", "Отело", "Сестра Анжелика", "Тоска", "Андре Шение", "Селска чест", "Адриана Лекуврьор", "Ла Вали", "Мефистофел", "Пламъкът" и др. В руския репертоар тя направи незабравими превъплъщения като Ярославна от "Княз Игор", Лиза от "Дама Пика", Татяна от "Евгений Онегин", Клара от "Годеж в манастира" и др. Не изоставя и българския репертоар, като пее в "Хан Аспарух" на Александър Райчев.

Забележително е участието й в записите на диригента Емил Чакъров на оперите "Дама Пика" от Чайковски и "Княз Игор" от Бородин, а след това в "Снежанка" и "Болярката Вера Шелога" от Римски-Корсаков дирижирани от Стоян Ангелов. Има запис на "Пламъкът" от Респиги, "Фиделио" от Бетовен и "Катерина Измайлова" от Шостакович.

Ролята, която никога не успя да изпълни е Манон от "Манон Леско" на Пучини, а любимата й опера е "Дон Карлос".

"Имам най-красивите спомени от Софийската постановка - Пламен Карталов, Иван Маринов, Никола Гюзелев, Калуди Калудов. Дори питах приятели дали не е дразнещо това, че Калуди е по-нисък от мен. "Вие като запеете и никой не ви гледа как изглеждате. Омагьосвахте ни. Пяла съм я и на френски в Ковънт Гардън." На сцената на Софийската опера тя представи Маргарита в "Мефистофел" от Бойто на българската премиера на операта.

След 1989 г. заминава със семейството си за САЩ и се установява в Ню Йорк. Повече от две десетилетия Стефка Евстатиева преподава, активно се включва в живота на българската общност в Ню Йорк, изнася концерти с пианистката Павлина Доковски. Тя е един от създателите на българския детски хор и училище "Гергана" в Ню Йорк. Прави майсторски класове при всяко завръщане у нас - в София, в Русе, на "Аполония".

Поклон пред паметта ѝ!