Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Момчето, което пише, за да живее

ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ТВОРЧЕСТВО

Момчето, което пише, за да живее

Иво Христов има вече 6 издадени книги, средствата от които отиват в лечението му

Иво Христов (Снимка: BulFoto)

Иво Христов е само на седемнайсет години, но отдавна му се е наложило да надживее възрастта си. Историята на живота му, сама по себе си, е изумителна - тя е разказ за болката и мъката, с които едно малко момче трябва да намери начин да се сприятели. Именно от тази близост обаче, се ражда смелостта, която му вдъхва увереността да не се предава и непоколебимо да върви напред. През 2014 г., когато е едва дванайсетгодишен, Иво е диагностициран с Неврофиброматоза - тип 2. Организмът му е предразположен да образува доброкачествени тумори в Централната нервна система. Тогава лекарите не му дават повече от две седмици живот.

С актьора Ивайло Захариев (Снимка: Bulfoto)

"Това определено бе най-трудният период за мен. Исках да прекарвам възможно най-много време със семейството и близките ми приятели. Така и правех", споделя Иво пред Impressio.

И докато неговите връстници са отдадени на безгрижно детство, съдбата на Иво се стоварва върху плещите му с огромна тежест. Повече от мъчително е не само отрано да се запознаеш със страданието, но и да ти се наложи да му се противопоставиш, борейки се за живота си. В такъв момент, осъзнавайки, че дните им са преброени, повечето хора биха загубили почва под краката, но не и Иво. Той е боец, който не позволява на страха да го надвие. Вместо да падне духом, момчето открива собствен извор на сила - писането. Посредством празният лист, позволяващ му да излее емоциите и чувствата си, той намира начин да контролира болестта си, да държи духа си силен. 

"Не е лесно, но писането ми помага много. То е като медитация за мен. Макар и за малко ме откъсва от проблемите и ми позволява да бъда свободен. Зарежда ме."

Снимка: Личен архив

Въпреки че от малък е открил любовта си към четенето, желанието за писане идва впоследствие - именно в онази мъчителна фаза на живота му, в който научава за болестта си. Тогава той влиза в църква с една-единствена молба, и тя е да стане писател. Само няколко часа по-късно започва работа по първия си разказ. Наред с изпитанията, по пътя му започват да се случват чудеса. Двете седмици живот, предречени от лекарите като финални изтичат, а времето продължава да тече - жив е!

Следват четири сложни мозъчни операции, през които той минава храбро като мъж. Всяка от тях го прави по-издръжлив и по-вдъхновен за творчество. Днес е щастлив, че е опровергал думите на лекарите, и безкрайно благодарен на хората, които са го подкрепяли в тежката му битка.

Между училището и сложните интервенции Иво не спира да пише. Понякога, обаче, му се налага да го остави на заден план за седмица или месец, за да навакса с уроците, или да се възстанови от поредната болнична интервенция. Тези отрязъци той определя като творческа почивка, през която добре осмисля идеите си за сюжетните линии в книгите си.

Снимка: Личен архив

Иво вече има шест издадени книги, наредени по стелажите на големи книжарници. Пише основно в трилър и хорър жанра и поради това някои го определят като българския Стивън Кинг. Героите в творбите му се сблъскват с ужаса на безнадеждността, а попитан защо избира мрачни теми, той отговаря:

"Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Помага ми да изливам всичката болка, която съм преживял и продължавам да преживявам."

Спечелените средства от продажбите на книгите Иво влага в лечението си. Те обаче са недостатъчни, тъй като в момента разходите за животоспасяващите лекарства, които включва лечението му, възлизат на приблизително 3 500 лв. месечно. Сумата е непосилна за семейството му, затова родителите му се обръщат за помощ към хората, чрез благотворителни кампании с логото "Живот за Иво".

За него тези хора са вълшебници, а оцеляването му - чудо. 

Дава автограф на мецената Лили Червенякова (Снимка: Bulfoto)

"Искам да благодаря на всички хора, които са ме подкрепили и продължават да го правят! Без тях нямаше да бъда това, което съм", споделя младият писател.

През петте години, откакто е установено заболяването му, негови близки търсят и други начини за фнансово съдействие - чрез платформи, онлайн базар във Фейсбук, където продават свои вещи в негова подкрепа. А майка му денонощно изработва сувенири.

"Със сина ми имаме много силна връзка. Всеки идва на този свят с някаква мисия. Моята мисия е да съм майка. Изпитанието, през което преминаваме е трудно, но вярата и надеждата ни не угасват. Ключовата дума е обич", казва пред Impressio.dir Милена Димитрова.

Снимка: Личен архив

Именно необятната й любов към сина й Иво, й дава издръжливостта да бъде негова опора. Всеотдайността на Милена е постоянен източник на кураж и за Иво.

На 7-ми март в столичното заведение "KaRe-Arte", се състоя представянето на второто издание (включващо два нови разказа) на първата му книга "Приятелите умират заедно". На нея Иво прочете въздействащ откъс от нов свой разказ. В него той разкрива част от болката, отчаянието, но и упованието на една майка, стояща до болничното легло на своето дете.

Пред присъстващите Иво откровено каза, че посвещава творбата на майка си Милена, която обича с цялото си сърце. Също така сподели, че макар в сюжета отново да има близка среща със смъртта, той за първи път ще избяга от хорър жанра, пресъздавайки една чисто човешка история. Сам обяснява тази разлика с думите: 

"Вървя по един път, който вече ми е доста познат. Реших да променя посоката. Да се опитам да напиша нещо различно."

Едва ли, сядайки да пише, си е давал сметка колко дълбоко този експеримент ще докосне десетките слушатели в залата. Думите, които прочете вечерта на 7-и март напълниха със сълзи очите на присъстващите.

Музите на момчето го спохождат навсякъде. Не крие, че идеите за книгите си открива дори в часовете по информатика в гимназията. Спомня си как веднъж в час по литература написал стихотворение. 

"Вдъхновение определено има и в училище...", казва с усмивка Иво. 

С книгите си момчето печели четири отличия само за една година. Сред признанията му са наградите "Респект", Вазова литературна награда, отличие за благородство и доблест, както и стипендия за принос към българската литература.

Снимка: Личен архив

"Тези постижения ме радват много, но най-голямата награда за един писател, винаги е доволният читател", казва той и в гласа му не се усеща никаква престореност. 

А доволните от творчеството му читатели не са малко. Разбира се, имало е и критики, но самият Иво смята, че без това не може. Забележките не го обезсърчават, а тъкмо напротив - стимулират го да се усъвършенства в писането.

Сега му предстоят други сериозни изпитания - насрочен му е контролен преглед в болница в Хановер. През месец април германските медици ще му правят изследвания, с които целят да разберат има ли обнадеждаващи резултати от метадоновата терапия, на която е бил подложен. Защото през декември миналата година лекарите откриват още един тумор в гръбначния стълб на Иво ее препоръчват нова операция. За нея вече са събрани нужните 42 хил. евро.

И макар и да е изправен пред толкова тревожна неизвестност, Иво не спира да мечтае за бъдещето. Сега работи над редакцията на роман, който е написал през 2016 г., но ще представи на читателите през май. След завършването на гимназията в Радомир, иска да следва българска филология и да реализира проект в чужбина.

Всеки, който желае да помогне на това прекрасно момче, може да го направи чрез дарение по следния начин:
Дарителска банкова сметка: POSTBANK BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов
Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов

Стелиян СТОИМЕНОВ  

Коментирай 2

1/1

Иво Христов (Снимка: BulFoto)

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

С актьора Ивайло Захариев (Снимка: Bulfoto)

Дава автограф на мецената Лили Червенякова (Снимка: Bulfoto)

Календар

Препоръчваме ви

Евгени Боянов: Стоянка Мутафова е без аналог, едва ли някога ще се роди такъв човек

Обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова ще бъде поставена на 13 юли, на софийската уличка "Люботрън" 96, където те са живели до последните си дни, по идея на мениджъра на голямата ни актриса през последните пет години от живота й

Здравка Евтимова: Ние, хората, сме часовниците на Бога

"Нека показваме времето в истинската му дълбочина, нека престанем с опитите да мамим. Лъжем ли някого, в крайна сметка излъганите сме самите ние. Проявяваме ли агресия, в края на краищата самите ние ставаме жертва на агресия", категорична е писателката

Биляна Петринска: Щастието не се крещи

Най-новото й лице на сцената е свързано с любов, с женска съблазън и с... Вазов

Рене Карабаш за братовчедката на Зорбас - шумна и тиха, заземена и летяща

"Пееща, докато простира, докато танцува и докато страда", казва Ирена Иванова за последната си поетична книга

Енио Мориконе с вълнуваща творба в памет на жертвите от моста "Моранди"

Композицията ще звучи при откриването на новия мост край Генуа в края на юли

Имало едно време в Рим... Енио Мориконе

"Поп, рок, фолклор, абстрактна музика... киното съдържа всичко", казваше маестрото, който пренесе филмовата музика в Космоса