АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
"Черната смърт" отворила пътя на турците към Европа
Днес се приема, че при предполагаемо население на българското царство от около 2. 5 млн. в навечерието на епидемията през ХІV в., след нея са останали не повече от 1 500 000 българи
Автор: / 14537 Прочита 33 Коментара
Гробът на майка с дете, разкрит на Перперикон през 2012 г.
Снимка: проф. Николай Овчаров
Тези дни огромен интерес сред читателите предизвика новината за двете дечица, погребани в некропола в Южния квартал на Перперикон през ХІV в.
Ще припомня, че те са положени в набързо направен гроб сред руините на отдавна изоставени антични сгради едно до друго, рамо до рамо. Децата са абсолютно еднакви на ръст, на видима възраст 6-7 години. Макар да е спазен християнския ритуал с посока изток-запад, очевидно тези, които са ги погребвали, са бързали много и затова телата се откриват в доста разкривени пози.
Находка в Перперикон показва следи от върлувалата в цяла Европа чумна епидемия
Вероятно става дума за починали по едно и също време близнаци. Но от какво са могли двете братчета или сестричета да загинат едновременно на такава крехка възраст? Явно става дума за епидемия, а по това време бушува най-страшната болест в историята на човечеството - "Черната смърт" или чумата, отнела през 40-50-те години на ХІV в. живота на близо 24 милиона души в Европа. А сред първите засегнати страни на Стария континент са били балканските страни - Византийската империя и Българското царство.
Детайлна скица на образната молитва от погребение в некропола на русенското село Галица – майка с дете, положена в позата на св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка)
Снимка: проф. Николай Овчаров
През далечната 2012 г. при разкопките край една от църквите от ХІІІ-ХІV в. на Перперикон бе открит скелета на положена в земята млада жена, прегърнала мъртвото си невръстно дете и разположена с него буквално в позата на св. Богородица с Младенеца.
Това е много характерна образна молитва срещу ужасната болест, косила нееднократно хората през епохата на Средновековието в цяла Европа. По този начин живите се опитвали да изпросят подкрепата на св. Богородица и да оцелеят в покосяващата ги наред епидемия.
Може би най-добрият пример на този странен ритуал бях намерил четири години по-рано в некропола на изчезналото селище Галица при днешното с. Нисово, Русенско. И той обаче не помогнал на хората там да оцелеят в края на XVIII -началото на XIX в., при последната голяма епидемия на "Черната смърт" по нашите земи.
2025 г. Разкривам гроба на близнаците на Перперикон, починали от чума.
Снимка: проф. Николай Овчаров
Чумата от ХІV век е със сигурност е най-мощната и смъртоносна пандемия в човешката история. Според авторитетния историк Уйлям Макнийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. Съвременната наука вече знае, че чумният бацил Yersinia pestis навлиза в чревния тракт чрез два вида бълхи. Те се развиват върху повечето гризачи, но най-често предпочитат черния плъх. Важно условие е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, защото иначе бацилът е много слабо активен.
Днес учените вече са наясно с причините за появата и пътя, по който "Черната смърт" достигнала Европа. В края на ХІІІ в. климатът рязко се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг. А там минавал прочутият "Път на коприната" - главната търговска артерия, свързвала Изтока със Запада. Както и при съвременната пандемия с "ковид", първоначално е поразен Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хебей - измрели близо 90% от нейните жители.
Арабският историк Такюддин ал-Макризи пише: "Тогава Китай съвършено обезлюдя". През 1332 г. от чума умират дори китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда - Ак-Сарай, на долното течение на река Волга.
На Перперикон отвориха първата открита през последните дни раннохристиянска гробница
Друг арабин, Ибн ал-Варди, отбелязва, че в първите 15 години чумата свирепствала на Изток и едва след това тръгнала към Европа. По "Пътя на коприната" епидемията достигнала Кафа - голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, за да отбранява тяхната фактория в този район. Оттам вече било лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.
Още през 40-те години на ХІV в. епидемията обхванала и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Друг историк - Никифор Григора - пише как "в повечето домове всички умирали заедно". Според сведения от венециански хроники, загинало около 90% от населението на Константинопол. Това очевидно е преувеличено, но все пак броят мъртви несъмнено бил голям. Чумната епидемия от 1347 г. обезлюдила и цялото Беломорие. Например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват срещу настъпващите тогава османски пълчища. В Серес починал от чума даже Вселенският патриарх Калист.
Нови 25 гроба проучиха археолози в Южния квартал на "Града на мъртвите" в Перперикон
През есента на същата година епидемията засегнала чувствително и днешната територия на България. Последвали няколко вълни, като третата избухнала през 1369 г. и върлувала цели 8 години. Откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра показва как в два гроба от края на ХІV в. се наблюдава абсолютно необичайното за християнството кремиране - очевидно в опит за ограничаване на заразата. Известен е и масовият гроб в подземието на една църква на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Там безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се е правело само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашавали живота на големи групи от хора.
Върлуващата болест накарала цар Иван Александър да организира няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се разпространили различни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А силното обезлюдяване на градовете несъмнено спомогнало прииждащите от Азия турци да завладяват сравнително лесно градове и крепости. Косвено за това говори и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки падането на столицата Търновград - "И най-после превзе града (турският военачалник - Н. О.), но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение." Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума.
Нови открития на Перперикон: Силно укрепен "град в града" е пазил епископите на Родопите
Историкът от Великотърновския университет Ивелин Попов говори за цели шест вълни, преминали у нас до края на ХІV в. А известният български специалист по Средновековието проф. Христо Матанов е категоричен, че китайската епидемия е една от главните причини за падането на България под османска власт. "В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - казва той, - показва едно почти тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците."
Въпреки че понякога този факт като че ли се забравя, няма бедствие, сполетявало България с такава ярост, като чумата от XIV век. Само за няколко години страшната болест връща страната ни със столетия назад в развитието, унищожава 40% от тогавашните българи, води до разпад на царството и обществото и прави страната лесна плячка за нахлуващите от юга османски пълчища. Макар и често подценявана в историческите анализи, именно черната смърт е основната причина за падането на България под турско робство. Съвременната наука вече знае, че чумният бацил Yersinia pestis живее в чревния тракт на два вида бълхи. Те се развиват върху повечето гризачи и най-често върху черния плъх. Човешката бълха също може да пренася бацила.
Първият от факторите, които благоприятстват човек да бъде заразен със страшната болест, е той да бъде ухапан от бълха, понеже само по този начин бацилът прониква в човешкия организъм и предизвиква болестта. Второто е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, в противен случай той е много слабо активен.
Днес учените вече са проследили пътя на черната чума към Европа и респективно българските земи. Масовите ѝ развъдници са места, наречени още чумни резервоари. Те се намират, дори и днес, в пустинята Гоби, Южен Сибир, провинция Йънан в Китай, някои пустинни части на Либия и Иран, Източна Африка и Арабския полуостров. В края на ХІІІ в. климатът се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг, което ги довело до все още съществуващия Път на коприната. Достигайки търговските артерии на тогавашния свят, заболяването бързо се разпространило с ужасяващи размери. За това благоприятствали и ниските хигиенни навици и недоразвитата медицина.
Първото огнище на черната смърт, както я нарекли съвременниците ѝ, било в Китай. През 1332 г. от чума умира китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда - Сарай, при долното течение на река Волга. През 1346-1347 г. татарският хан Джанибег обсадил генуезката колония Кафа в Крим. Сред войската му се появила чума, а и обсадата била неуспешна. Затова ханът заповядал с катапулти да бъдат прехвърлени трупове на умрели от чума татари.
Според някои историци това било и първото биологично оръжие, описано в историческите анали. Бълхите, които те носели, пренесли заразата и сред европейците. Генуезката република тогава била в разцвета си. Нейни кораби акостирали на всяко пристанище в Европа и Близкия изток. Така чумата проникнала навсякъде, разнесена от италианците.
Проф. Овчаров представи детайли за находката с ритуали против вампирясване на Перперикон
В интерес на истината италианските търговци не знаели отначало, че разнасят заболяването, понеже карантинният период е 6-7 седмици. Доста кораби през това време отплавали от пристанището на Кафа и потеглили към Константинопол, Апенините, Западното Черноморие. Така чумата се появила на Балканите. Тя върлувала на вълни до ХVІІІ в. Първи били поразени Константинопол и пристанищата по Западното Черноморие, които тогава почти всички били в границите на средновековната българска държава. Веднъж стъпила на Балканите, чумата пламнала като пожар. Съвременници на тогавашния ужас пишели, че хората в села, градове и цели области измирали само в рамките на няколко дни. Телата им седели непогребани, което деморализирало живите. Започнали да се разпадат самите устои на обществата.
В резултат на чумната пандемия населението на Европа намалява с между 40 и 50 процента. Днес се приема, че при предполагаемо население на българското царство от около 2. 5 млн. в навечерието на епидемията, колкото на тогавашната Англия и Франция, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи. Именно тази демографска катастрофа, причинена от чумата, днес се забравя или поне не е чак толкова известна на масовите читатели. Но всъщност това е един от факторите, които улесняват в максимална степен лесното завоюване на балканските държави от страна на османските турци.
Следи от ритуали против вампирясване бяха открити в Перперикон
Определянето на размера на нейните опустошения из българските земи и непосредствените им съседи представлява известен проблем за съвременните историографи, поради наличието на относително недостатъчен изворов материал. Все пак приблизително съотношение може да бъде извадено след анализ на преброяването на жертвите в Западна Европа, наредено през 1351 г. от папа Климент VI.
Съгласно получената бройка за период от четири години чумната епидемия в католическите страни отнема живота на приблизително 24 милиона души. Доколко точно е това преброяване е въпрос на дебати, но изхождайки от неговите данни, посочващи че смъртността от болестта съставлява приблизително 1/3 от населението в даден регион, то можем да изведем заключението, че за периода на първата чумна вълна от света си отиват над милион и половина балкански жители.
Проф. Овчаров показа открития комплекс на Перперикон, наподобяващ "град на хобитите"
Черната смърт стъпва на Балканите през късната есен на 1347 г. Своеобразни сведения за битката водена от българите със заразата на Черната смърт ни дават археологическите разкопки на територията на някогашната могъща Дръстърска крепост. Датираните от края на XIV в. гробове №190 и №192, разкриват наличието на кремирани индивиди. Кремацията, като форма на третиране на тленни човешки останки е крайно необичайна за този период и дори в нашето съвремие Църквата гледа на нея с неодобрение като на неканонична форма на погребение. Поради това, морбидната сцена е тълкувана от археолозите като доказателство, свидетелстващо за положени усилия и мерки от страна на българските власти от периода за справяне или ограничаване размера на епидемията.
Начинът на погребване в условията на тежката пандемия подробно и образно е описан от Бокачо. Правил се е огромен по размер масов гроб и труповете са били нахвърляни вътре, като гробната яма е била запълвана на пластове, докато се напълни изцяло.
В това отношение, най-впечатляващият пример в изследването на пораженията на търновското население от чумната вълна в средата на 14 век, са гробовете, установени при проведените разкопки на манастира при църква №8 (Св. Иван Рилски) в западната част на билото на Трапезица. Проучванията са проведени през 2008 г. Ръководител на разкопките е доц. Йордан Алексиев.
Най-новото откритие на Перперикон – жилища като в "града на хобитите"
Западно от църква №8, в приземието на игуменарницата на манастира, археолозите попаднали наа масов гроб. Свидетелство за екстремната причина, предизвикала смъртта на тези хора, е начинът, по който са ориентирани скелетите, както и липсата на християнски погребален обряд. Те не били положени в посока изток-запад. Част от скелетите били един върху друг, а някои по очи.
Интересен е и още един, установен при антропологичния анализ факт, е че въпросните индивиди от масовия гроб са представителната извадка не на конкретното манастирско братство, а на жителите на крепостта Трапезица. Сред тях има жени, мъже и деца на различни възрасти.
Демонстрация на олтар за кървави жертвоприношения на Перперикон направи проф. Николай Овчаров
Непосредствената причина за тази масова смърт, не е позволила извършването на християнски погребален ритуал, дори не при всичките, а само при част от индивидите. Те просто са били нахвърлени в приземието на игуменарницата в безпорядък.
При никой от скелетите не са били установени следи от насилствена смърт, включително разчленяването им, те не са избити в условия на някакви бойни действия - вътрешни размирици или отбрана на тази столична крепост.
Проф. Николай ОВЧАРОВ
На Перперикон откриха коланна апликация от бронз с изящно изображение на лъв
На Перперикон ще бъде открита най-голямата досега археологическа кампания
Проф. Овчаров: Перперикон е сред петте археологически обекта, които ще получат национално финансиране
Проф. Николай Овчаров : На Перперикон превеждат библията на езика на траките
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkaleydoskop%2Fchernata-smart-otvorila-patya-na-turtsite-kam-evropa&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F09%2F21%2F2912941%2F768x432.jpg%3F_%3D1758423903&description="Черната смърт" отворила пътя на турците към Европа', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}