"Глембаеви"

Режисьор и сценична версия: Ивица Булян

Превод: Русанка Ляпова, Сийка Рачева

Сценограф: Александър Денич

Костюмограф: Ана Савич Гецан

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Композитор: Митя Върховник Смекар

Светлинен дизайн: Миха Хорват

Видео дизайн: Метка Голец

С участието на: Деян Донков, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Пламен Димов, Дарин Ангелов, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев, Александър Тонев, Александър Карасански

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

"Пиесата "Господа Глембаеви" (1929 г.) на Мирослав Кърлежа - най-значимият хърватски автор и един от най-влиятелните европейски модернисти на 20. век - по неповторим начин съчетава психологическата драма със социалната критика и словесния барок. Действието се развива в една и съща нощ между един и пет часа сутринта в дома на банкера Игнят Глембай, когато семейството се събира, за да отбележи юбилея на акционерно дружество "Глембай". В традицията на Ибсен, Стриндберг и Чехов, Кърлежа разнищва буржоазното семейство не просто като конфигурация от междуличностни конфликти, но и като историческа и икономическа същност, превръщайки го в сцена, на която отношенията между капитализма, патриархата и моралния упадък биват обиграни.

Глембаеви са банкери и търговци, чието богатство лежи върху злоупотреби, измами и смърт, въплъщавайки това, което Валтер Бенямин описва като "катастрофичен континуум на историята". Глембаеви далеч не е просто едно хърватско семейство в Загреб в началото на 20. век, а алегория на европейския буржоазен декаданс, напомняне за откритието на Теодор Адорно, че културата и варварството са неразривно сплетени, че изтънчеността и бруталността израстват от един и същ корен.

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

В съвременния свят, движен от финансови спекулации, системно неравенство и ерозия на ценностите, описаното от Кърлежа говори с пророческа яснота и пиесата не спира да въздейства на публиката със своята актуалност. Артистът и бунтар Леоне, който като един блуден син се завръща в бащиния си дом за юбилея, е трагичната съвест на семейството, която разкрива престъпленията, скрити под повърхността на неговото достолепие. Кулминацията на неговата конфронтация с баща му Игнят и младата му мащеха баронеса Кастели, води до отприщването на вулкан от истини, които разрушават крехката семейна фасада и осъществяват това, което съвременните критици биха описали като невъзможно помирение между етиката и печалбата.

Естетическата сила на пиесата идва от езика ѝ, в който философските размисли постоянно се сблъскват с гротескните преувеличения, а лиричната меланхолия - с цветущите ругатни, създавайки текст, който е едновременно интимен и монументален. В света на семейство Глембаеви театърът се превръща в пространство на историческа памет и социална критика; в огледало, насочено към нас, което с безпощадна точност отразява образа на собствената ни епоха с нейните кризи.

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Всяко поставяне на този текст се превръща не просто в театрално събитие, а в колективен ритуал, чрез който обществото открива раните и илюзиите си. В страните от бивша Югославия, пиесата има култов статут на канонично произведение, определило поколения актьори и режисьори, създали иконични образи на Леоне, баронеса Кастели, Беатриче и Игнят Глембай."

Ивица Булян, режисьор

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Пиесата "Господа Глембаеви" е поставена за пръв път в България на Голяма сцена в Народния театър през 1947 г., а в главните ролите се превъплъщава плеяда от най-легендарните актьори през периода: Георги Стаматов, Петя Герганова, Ружа Делчева, Константин Кисимов, Андрей Чапразов, Иван Димов, Никола Икономов и Борис Михайлов. Режисьор е известният сръбски театрал Раша Плаович.

Близо осемдесет години по-късно, един от най-известните съвременни хърватски режисьори - Ивица Булян - поставя отново неостаряващия текст на Кърлежа на българска сцена. Булян определя себе си като "един от най-страстните последователи на творчеството на Кърлежа". Воден от "безспирния си стремеж да сподели със съвременния свят неизчерпаемата енергия, визия и ярост на творчеството на Кърлежа", той създава постановки по неговите пиеси в редица държави по света - Хърватия, Словения, Норвегия, Литва, Черна гора, Кот д'Ивоар.

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Ивица Булян (р. 29 март 1965 г.) е хърватски театрален режисьор, драматург, критик и преподавател със световно признание. Завършва френски език и сравнително литературознание в Загребския университет и посещава Експерименталната театрална академия в Париж (Académie Expérimentale des Théâtres - Paris). Работи като театрален режисьор от 1995 г., когато дебютира с Le nom sur le bout de la langue ("Името на върха на езика") от Паскал Киняр в Любляна, Словения. Поставя текстове на Уилям Шекспир, Жан Расин, Сенека, Бернар-Мари Колтес, Марина Цветаева, Пиер Паоло Пазолини, Хайнер Мюлер, Жан Жьоне, Роберт Валзер, Елфриде Йелинек, Ерве Гибер, Петер Хандке, Едуард Луис, Едуард Олби, Тони Кушнер, Юджийн О'Нийл и Матиас Андершон, както и адаптации на романи от Данило Киш, Фьодор Достоевски, Роберто Боланьо, Йенс Бьорнебу, Харуки Мураками и Карл Уве Кнаусгор.

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

В периода от 1998 г. до 2001 г. е директор на драматичното направление на Хърватския национален театър в Сплит, а от 2014 г. до 2022 г. - на Хърватския национален театър в Загреб. Съосновател е на Mini teater в Любляна и на Световния театрален фестивал в Загреб. Преподава в националните театрални академии в Рен и Сент-Етиен във Франция.

През 2018 г. "Ню Йорк Таймс" нарича представлението му "Балконът", поставено в Мюнхен, "най-добрата европейска продукция". Булян е удостоен и със званието Рицар на Ордена на изкуствата и литературата на Република Франция и е носител на множество награди, включително с най-високото отличие за художествени постижения в Словения - наградата на фондация "Прешерн".

Спектакълът "Глембаеви" от от Мирослав Кърлежа, режисьор Ивица Булян. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Мирослав Кърлежа (7 юли 1893 г. - 29 декември 1981 г.) е считан за най-важният хърватски автор на 20. век. Той оставя богато наследство от забележителни текстове в различни жанрове - поезия, драматургия, кратки разкази, новели и интимен дневник - събраните му съчинения обхващат между 50 и 80 тома. Автор е и на множество есета, посветени на проблемите на изкуството, историята, политиката, философията и военната стратегия. Стилът му на писане съчетава поетичност със сарказъм, а важна тема за цялостно му творчеството му е лицемерието и конформизма на висшето общество в Австро-Унгария и Кралство Сърбия.

Интересът му към театъра датира от ранната му младост и го съпътства през целия му живот. Първите му пиеси "Кралево", "Христофор Колумб", "Микеланджело" (писани 1918 - 1919 г.) са силно повлияни от експресионизма и символизма. В тях Кърлежа се опитва да съчетае театралния експеримент (със звука, осветлението, движението на сцената) с прокламирането на леви радикални идеи, както и да съвмести героично-романтичното представяне на историческите персонажи с гротесково-карнавални масови сцени. Приема се, че "Кралево" е първата експресионистична драма в Европа.

Във втория етап от своето творчество, т.нар. "военен цикъл", Кърлежа запазва част от експресионистичните си похвати, но ги подчинява на по-реалистично изобразяване на социалните и националните сътресения, свързани с края на Австро-Унгарската империя и възникването на новите национални държави ("Галиция" - 1922 г., "Голгота" - 1922 г., "Вучяк" - 1923 г.). В следващите си три пиеси "В агония", "Господа Глембаеви" и "Леда", създадени в периода 1928 - 1932 г. и формиращи прочутия "Глембаевския цикъл", Кърлежа се отказва от присъщото си театрално новаторство и се обръща към един по-ранен драматургичен модел. Творбите представляват мощно постижение на психологическия натурализъм и проследяват разпадането на един измислен загребски аристократичен род, както и на явилото се като негово продължение буржоазно семейство, на фона на силна, на моменти дори декларативна, социална критика.

Асистент на режисьора: Мария Страшилова

Драматург на постановката: Павлина Дублекова

Асистент-режисьори: Елена Костова, Олга Недялкова

Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Художник на плаката: Николай Димитров NAD

Художник на програмата: Янина Петрова

Фотограф: Петко Мавродиев