Балкански Резонанс

Тримата сръбски художници от средното поколение, които се представят с изложба в Пловдив - Елизабета Маторкич, Лидия Узелац и Мирон Мутаович - не ги свързва само факта, че работят като преподаватели в един университет, във Факултета по изкуствата в Ниш, но и обединяващата им склонност към интимност. За тях изкуството не е пространство, в което се премерват силите, а място където е възможно да се предадат и на други хора следите на дълбоките лични чувства.

Произведенията на Елизабета Маторкич още от първите й самостоятиелни представяния се характеризират с подчертана осезаемост.

В Пловдив тя се представя с произведения от два различни цикъла. Първият представлява леки, крехки обекти - възглавнички от дунапрен. Върху тях чрез изрязване са написани текстове, които биха могли да бъдат прошепнати върху възглавницата - топли и интимни.

И вторият цикъл има подчертано мануално измерение - релефен растер, който представлява основата на произведенията родили се след прегъването на хартията-основата.

Произведенията на  идия Узелац, както ранните така и по-новите, обединяват свободното комбиниране на различните медиуми и материали. Произведенията й прадставляват "втъкаване" с ритмичен декоративен мотив на различни печатани материали и деликатни щрихи.

Мирон Мутаович  още от студентските си години има склонност към малките формати, почти миниатюри. Произведенията му в началото на професионалната му практика представляват мултиплициране на внимателно избрани модели и затова можем да кажем, че опита на поп-арта е повлиял макар и частично върху неговата работа. Мултипликациите са осъществени чрез рисунки, след което са обогатени с лазурни цветове.