Една култура, открита във всички посоки - дали това е нещо добро или лошо? Една култура, която дълбинно се интересува както от Изтока, така и от американския модернизъм, както от Русия, така и от Австралия? Една култура, в чието лоно излизат книги, написани в различни страни, с различни идеи и в различни жанрове?

Такава култура е Германия - и това предизвиква моето възхищение. За пръв път се докоснах до културата на Германия, когато там редовно започнаха да излизат моите книги. И когато по-късно започнаха да ме канят за статии и интервюта най-различни издания: от интелектуалните ежедневници, които се четат в цялата страна, до популярните регионални вестници.

Как смених Франция с Германия

Винаги съм бил привързан към френската култура. В детството си съм живял в Париж, а по-късно често се връщах във Франция, защото баща ми работеше в ЮНЕСКО. Бях уверен, че никога няма да открия нищо по-хубаво от Париж. За мен Германия беше само транзитна страна. Прекосявах Западна Германия и се радвах на разцвета ѝ, но това беше всичко.

След като излезе първият ми роман "Руската красавица", през 1990 година гостувах на Франкфуртския панаир на книгата, където четири големи германски издателства вече се бореха за моята книга. Тогава победи издателство "Фишер", а и до днес не съжалявам за това. Не съжалявам и за постепенната си преориентация от Франция към Германия. Продължавах (и продължавам) да обичам Франция, но Германия ме привличаше все повече и повече. В тази страна не само издаваха моите книги - там хората ги четяха, обсъждаха и спореха около тях. Имах литературни четения както в големи, така и в малки градове - и навсякъде идваха хора, проявяващи истински интерес.

Колкото хора, толкова и столове

Само едно не можах да разбера. На срещите винаги идваха точно толкова хора, колкото и столове имаше в залата. А предварителна продажба на билети нямаше, тоест - никой не беше в състояние да предвиди колко хора ще дойдат. Независимо от това в залата винаги имаше толкова публика, колкото и столове. Такова нещо може да се случи само в Германия!

Много често четенията бяха заедно с колеги от други страни. Бързо забелязах, че интересът на германците към Русия естествено се променя в съответствие с поведението на Русия на международната арена, но в същото време се съчетава с интереса им и към други литератури и начини на живот.

Надалеч от заразата на национализма

Мисля, че корените на този интерес са в бунта на германците срещу самите себе си, тоест - в отрицанието на тоталитарния режим на Хитлер. Да бъдеш открит към света означава да избягваш всячески заразата на национализма. Откритостта към света не е само културна позиция. Тя преминава в човешко състрадание към нещастията на други страни. Тъкмо поради това Германия прие толкова много бежанци от Сирия и Ирак, колкото никоя друга страна. Дотук обаче става дума само за политическото измерение на една открита култура.

А историческото ѝ измерение възниква още от интереса на Гьоте и на редица други германски писатели към "световната литература" (както я нарича самият Гьоте). Не се самозатваряй! Това е и връзката на класическата германска култура с руската култура от 19-и век. Германската класическа литература, заедно с германската живопис и с музиката, разбира се, станаха международни, защото бяха открити за всички тайни на човешката природа, а в резултат от това - бяха хуманни.

Разбира се, невинаги е лесно да бъдеш открит към света. То е все едно да играеш футбол без вратар. Много бързо могат да ти вкарат гол. Но когато откритата култура премине в нападение, овладявайки бъдещето, вратарят вече не е толкова важен.

Свободата винаги е била рисковано нещо. Мнозинството германски граждани обаче не подлагат на съмнение откритостта и свободата в страната си. В днешните трудни времена това прави силно впечатление.

*Текстът е публикуван тук>>