БОЖЕСТВЕНИ СЛЕДИ
Андрей Янев и неговите послания "От горната земя"
Изложбата продължава до 3 декември 2022 г.
Редактор : / 866 Прочита 0 Коментара
Андрей Янев (Източник: Галерия "Неси")Галерия "Неси" и Андрей Янев канят на изложба "От горната земя"
Куратор - Пламен В. Петров
Изложбата продължава до 3 декември 2022 г.
Много стъпки от горната земя
Светци, ангели, човеци съсъществуват в на пръв поглед непредставимо единение в артистичното пространство на Андрей Янев - художник, който още от първата си поява на сцената, та до днес отстоява своето присъствие на територията на смисъла.
Отказал да пристъпи по пътеката на делничното, с монашеска отдаденост, той продължава да усвоява опит от мистичния християнски светоглед и да пренася неговите умонепостижими белези в творчеството си. Творчество, което всякога ме възвръща към "дискретния чар на съвършенството", към словото на Тумас Транстрьомер:
"Иконите бяха положени с лица нагоре в земята, изпотъпкана от колела и обувки, от хиляди стъпки, от тежките стъпки на десет хиляди невярващи.
Насън се спуснах в басейн под земята, излъчващ светлина, едно разбушувано богослужение.
Андрей Янев (Източник: Галерия "Неси")
Какъв неудържим копнеж! Какво идиотско упование!
А върху мене тропотът на милиони невярващи."
Превод от шведски - Мария Змийчарова
Още по-актуално звучат думите на писателя в контекста на настоящата изложба "От горната земя", в която художникът подрежда свои изящни рисунки и живописни платна. Всички те ни препращат както към отвъдни, навярно "горни" селения, но и към образност, чиято виталност, макар и отчуждена от войнстващото ни настояще, е израз на една често несъзнавана изконна човешка потребност от смисъл.
Андрей Янев (Източник: Галерия "Неси")
Въпреки тропота на милионите невярващи.
Във всички тези платна авторът е увековечил своя "неудържим копнеж" за общение - с Бога, с нас самите. В контраст с обезобразеното ни настояще се явяват картините на Андрей Янев, реализирани със сякаш "идиотско упование" в истината на живота.
А тя истината е все в нас самите, човеците, които като едни обърнати с лица нагоре неръкотворни икони, всеки ден, макар и само в съня си, се взираме в множеството стъпки от горната земя.
Божествени следи, като нас самите.
Пламен В. Петров