В ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Последният горд връх на България преди Десети ноември
Фотографиите на Иван Григоров ни връщат към 29-и юни 1988-а, когато родината ни посрещна космонавта Александър Александров и неговите руски колеги
Автор : / 37186 Прочита 49 Коментара
Александър Александров и руските му колеги от екипажа на "Союз-ТМ-5"- Анатолий Соловьов и Виктор Савиних приветстват посрещачите на родна земя / Снимка: Иван Григоров
България има много славни мигове в историята си, от създаването си като държава до днес, но в по-новата ни история, това несъмнено е българската космическа одисея.
Девет години след първия полет на българина Георги Иванов в Космоса, на 7-и юни 1988-а година, в орбита излетя "Союз ТМ-5", с Александър Александров на борда.
Полетът бе успешен, и на 17-и юни 1988-а година в 14,20 часа спускаемият апарат с тримата космонавти се приземи успешно в Северен Казахстан.
На 29-и юни екипажът на кораба бе посрещнат тържествено в България. Архивът на фотографа Иван Григоров ни връща към онзи паметен миг, в който цяла България бе горда да посрещне на родна земя втория български космонавт Александър Александров и неговите руски колеги.
Днес можем да кажем, че това събитие бе последният впечатляващ връх за страната ни, преди промените през 1989-а година.
България се подреди в космическото семейство като шеста космическа сила в света.
Фоторепортерите на събитието / Снимка: Иван Григоров
Роденият в Омуртаг Александър Панайотов Александров е от първия 5-годишен випуск летци-пилоти, възпитаници на ВНВВУ "Г. Бенковски". През 1977-а година e избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос", заедно с Георги Иванов. Той е негов дубльор при първия космически полет на България през 1979-а година.
През 1983-та година завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР в Москва и получава докторска степен по технически науки.
Полетът на Александров е от 7-и до 17-и юни 1988-а година. Командир на екипажа е руснакът Анатолий Яковлевич Соловьов, а бординженер Виктор Петрович Савиних.
Космонавтите от екипажа засаждат дръвче / Снимка: Иван Григоров
На борда на "Союз ТМ-5", са извършени 56 успешни експеримента в областите дистанционно изследване на Земята от Космоса, космическа физика и астрофизика, космически технологии, космическа медицина и биология, включително изследване на български храни за космонавти.
Сред задачите има и една специфична, която трябва да даде отговор на въпроса, сънуват ли космонавтите.
"Сон-К" е един от най-сполучливите експерименти. Удостоверява същите три фази на съня, които имат хората и на Земята. Целта на експеримента е да потвърди, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъдат работоспособни.
Това е въпрос от огромно значение за успеха на един космически полет.
На 9-и юни 1988-а година, когато корабът се скачва с космическата орбитална станция "Мир", Александров успява да изпълни всички планирани експерименти, като използва и 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти по програмата "Шипка".
Посрещане по стар български обичай / Снимка: Иван Григоров
Един от експериментите е по разработка на българина доц. Попов от СУ "Кл. Охридски". Става въпрос за акумулаторни батерии с размерите на кибритена кутийка.
След време, по повод именно на този уникален технологичен експеримент, Александров споделя:
"За съжаление промените в България, доведоха до това, че тези уникални резултати и материали, още не са намерили приложение в живота и бита".
Първите думи на Александров след приземяването в онази паметна 1988-а година са: "Аз се гордея, че моята родина, заедно със социалистическите страни, взема участие в осъществяването на широка програма по изследване на космическото пространство за мирни цели".
Тодоро Живков поздравява лично космонавта Александър Александров / Снимка: Иван Григоров
Полетът, в който участва българският космонавт, затвърди България като една от водещите страни в космическата наука.
Българското участие в съвместния полет струва на държавата ни 7 милиона лева, но част от инвестицията се възвръща: някои от резултатите и приборите, изпробвани в космическата програма "Шипка", намират приложение и на Земята. Приборът "Плевен 87" веднага е внедрен за определяне на бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ.
Дозиметърът "Люлин", и до днес работи в околоземна орбита, на борда на Международната космическа станция.
Александров е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 1988-я година е удостоен със званието Герой на Народна република България и Герой на Съветския съюз, с ордените "Георги Димитров" и кавалер на ордена "Ленин".
През 2002-ра година е удостоен с орден "Стара планина" и военното звание бригаден генерал. През 2011-а - с медал "За заслуги в усвояването на космоса", Русия - за голям принос в развитието на международното сътрудничество в областта на пилотираната космонавтика. През 2013-а година е произведен в чин генерал-майор.
Фоторепортери и журналисти - на първа линия, за да заснемат събитието / Снимка: Иван Григоров
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}