ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Покушение срещу Горбачов: Вижте кадри от снимките на филма в България
Фотоси от снимачната площадка пред Народния театър в София от архива на фотографа Иван Григоров
Автор : / 28543 Прочита 12 Коментара
Сцена от снимачната площадка на филма "Кремъл в криза", 1991 г. / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Михаил Горбачов доживя до 91 и е най-дълголетният държавен ръководител за цялата руска история. Днешният ден също е исторически - отбелязва погребението на последния президент на СССР. На човека, определян като една от значимите личности на 20-и век. На политика, на когото приписват полагането на края на Студената война.
От кончината на Горбачов във вторник тази седмица в цял свят, политици политолози, анализатори и обикновени граждани от цял свят коментират нееднозначната му личност. На Запад той е герой, на Изток - предател. И това е съвсем обяснимо. Говорителят на Кремъл Песков успя поврътливо да намери "средната линия" между оценките в двата лагера, като окачестви Горбачов като отчаян романтик, за дълго време заблуден в помирението между тях. Но по един начин изглеждат нещата от гледната точка на политическия елит, и по съвсем друг в очите на обикновените хора.
Безспорно е едно - че животът на Горбачов е драматична сага от геройство и илюзии. И вероятно той наистина е осъзнал това още през 1991-ва, когато срещу него е извършен опит за преврат. След тази дата Горбачов за дълго време доброволно избра да живее далеч от родината си, но умря в нея.
А най-любопитното е, че в годината на преврата в СССР, у нас в България са снимани епизоди от филм с работно заглавие "Криза в Кремъл" на режисьора Джонатан Уинфри. В него се разказва за покушение срещу Горбачов. Снимките на шпионския трилър са пред Народния театър и Министерство на отбраната.
Екранният Горбачов / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В него участват и български актьори като Борис Луканов. Оператор е българинът Красимир Костов. След снимките през август в София, екипът се изнася в Приморско, където се предвиждат екшън снимки с хеликоптери, моторници и много стрелба.
Екипът работи по 12 часа на ден без прекъсване и предвижда приключване на снимачния период през октомври същата година.
Полагане на грим на актьора Борис Луканов, който участва във филма / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Режисьорът на филма - Джонатан Уинфри е завършил университета в Бъркли, работил е като журналист, бил е директор на филмовата студия "Конкорд". У нас малко хора знаят за тези снимки, а още по-малко са онези, на които им е известна съдбата на филма. Някои пък са чували за такъв филм, но със заглавие "Червената мишена".
Камерата на фотографа Иван Григоров е запечатила документални кадри от снимките пред Народния театър и МО.
Вляво - режисьорът на филма "Криза в Кремъл" - Джонатан Уинфри / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Този любопитен факт днес, десетилетия по-късно интригува със самата тема на филма и поражда размисъл върху биографията на Горбачов. Защо покушението - основен замисъл в сценария на филма, е било съвсем реално, а не просто художествена измислица?
Актьорът Робърт Ръстлър, в ролята на убиеца, който е от ЦРУ / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Ако отворите Уикипедия на името на Горбачов, ще прочетете: "Професия - номенклатурчик". Какво стои зад тази "професия": Горбачов произхожда от селско семейство, с дядо и баба, депортирани от Сталин като "кулаци". Но той влиза в редовете на КПСС и членува в нея до 1991-ва година, като винаги е бил в авангарда на партията: бил е секретар на ЦК на КПСС, член на Политбюро на КПСС, седми генерален секретар на ЦК на КПСС, Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, Председател на Върховния съвет на СССР и последният президент на СССР.
И точно този предан на КПСС човек провежда политика, която довежда до мирно оттегляне на комунистическата партия от властта и разпадането на Съветския съюз.
Горбачов е не само последният президент на СССР, но и "последният покойник от Беловежкото споразумение" от декември 1991-ва година - акта за разпускане на СССР. Той е подписан от ръководителите на съветските републики-учредителки на Съветския съюз - Русия, Украйна и Беларус.
А знаете ли, че Горбачов има украински корени по майчина линия? Майчиният му език е украинският. Но, ако проследите интервютата му, ще установите, че нарича Украйна Малороссия, и че в прав текст казва, че Крим е руски?!? Любопитно, нали?
Същият този човек, на когото сънародниците му гледат крайно нееднозначно, получи единодушната висока оценка на всички западни лидери: "Той беше мъжествен реформатор и държавен деец", каза за Горбачов Олаф Шолц. "Горбачов бе от тези хора, които променят света, несъмнено - към по-добро", отбеляза Борис Джонсън.
Но всеки ще се съгласи, че болшинството от населението на земята - не само руснаците, но и много други народи, не вижда светът да се е променил към по-добро. Нещо повече, Студената война сякаш никога не е завършвала, говорят красноречиво събитията от последните няколко месеца след фаталния тазгодишен февруари.
Отбелязване на дубъл по време на снимките / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Успя ли да сложи точка Горбачов на Студената война? - Не, не успя. Дали го е съзнавал в края на дните си? - Вероятно, да. Напрежението между Москва и Вашингтон в наши дни достигна връхната си точка и е по-ожесточено от когато и да било преди. Това са все причини, поради които личността на Горбачов се оценява противоречиво - по един начин в родината му, и по друг - извън нея.
Особено чувствителна за руснаците е темата с рухването на СССР като световна суперсила. На това днес се дължи и подкрепата за Путин, на когото много руснаци възлагат надеждите си за възвръщането на старата й мощ.
Снимките на сцена от филма "Криза в Кремъл" / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Дори прибалтийските държави, които днес се държат прозападно и отстояват евроатлантическите ценности, помнят съветските танкове, пратени от Горбачов да препречат пътя им към независимостта. За тях Горбачов не е нито реформатор, нито миротворец. Путин пък едва ли е забравил, че през 2011-а именно Горбачов каза, че му е време "да си ходи". Но той остана и очевидно има намерение да "поправи" стореното от Горбачов - онова, заради което Западът така високо го цени.
Екшън по улиците на София / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Путин никога не си е позволявал публично да отправя персонални обвинения към Горбачов, че не е поискал писмени гаранции от Запада, че НАТО няма да се разширява на изток, но открито нарича разпадането на Съветския съюз "най-голямата геополитическа катастрофа" на века.
Зад това несъмнено има един "контекст" - сянката на виновника - "бащата на перестройката" Михаил Горбачов.
Екранният Михаил Горбачов / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
За руснаците личността на Горбачов е свързана с разпадането на Съветския през 1991-ва година, с несбъдналата се "перестройка" и с тоталния колапс на Страната на Съветите в международен план. Болшинството руснаци обвиняват Горбачов в подронване авторитета на държавата им като геополитическа сила №1 в света. Обвиняват го и за зараждането на крупна и неуправляема постдемократична олигархия в Русия.
Оператор на филма е Красимир Костов / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На фона на тези мисли и настроения, не можеше да се очаква друго погребение на Горбачов в родината му, освен такова, наподобяващо държавно. Путин се поклони пред ковчега на Горбачов с букет червени рози и замина за Калининград. За това има и основателни от гледна точка на логиката причини: държавно погребение на Горбачов би принудило Путин да присъства, както и да бъдат поканени официални гости от чужбина - точно онези, които Кремъл ненавижда в момента повече от всякога.
Така Горбачов, последният съветски лидер е и първият лидер на Русия, неизпратен с държавни почести.
Помните ли, че тъкмо Горбачов оттегли съветските войски от Афганистан, а войната официално приключи на 15-и февруари 1989-а година? Но разходите по тази война и ниските цени на нефта след 1981-ва довеждат съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до необявена криза. Масло в огъня налива въоръженият конфликт за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. На 10-и януари 1991-ва година Горбачов поставя ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На другия ден сваля литовското правителство, при което загиват хора, има стотици ранени.
Западът подкрепя Литва. Така, както днес подкрепя Украйна.
Горбачов се опитва да се измъкне от неудобното положение на миротворец, предизвикал жертви, и предлага нов съюзен договор, чието подписване е планирано за 18-и август 1991-ва. Твърдото ядро на КПСС, обаче, не иска такава реорганизация на СССР и организира преврат за свалянето на Горбачов от власт. Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19 - 21 август 1991 г.) и печели популярност.
Български войници са сред натурщиците във филма / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Подписва с президентите на Украйна и Беларус - трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз. Това е краят на СССР. На президентските избори през 1996-а Горбачов се ползва с доверието на едва един процент от гласовете на своите сънародници. Сам по себе си красноречив факт за промененото отношение към него.
Той губи играта за лидерство в родината си.
Разиграване на сцената с покушението / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Здравето му се влошава силно през 2015-а. В напреднала възраст и с пейсмейкър, преживява и операция на очите поради катаракта. Често се налага да бъде хоспитализиран. През 2019-а изкарва тежка пневмония.
Бил ли е в мир с душата си носителят на Нобеловата награда за мир? - Според някои още от смъртта на съпругата си Горбачов се е чувствал самотен и нещастен. И едва ли само заради загубата на Раиса...
С името му се свързват фондация, социалдемократическа партия, която той напуска, и марка водка. Смъртта на Горбачов съвсем сигурно ще провокира нов размисъл за политиката и хората, които дръзват да я упражняват като реформатори. Срещу тях покушенията са наистина неизбежни. И често не се случват само като на кино, като в онзи филм, сниман в България.
Суматохата в сюблимен епизод от снимачната площадка / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Едно старо интервю с режисьора му днес звучи особено интригуващо. В него откриваме една фраза на Джонатан Уинфри: "Руснаците и американците имат много общо помежду си"?...
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}