"Хофман е писател на това, което трябва да е, а не на това, което е".

"Хофман" е най-новият двуезичен спектакъл на независимата трупа "Метеор", посветен на живота и творчеството на немския писател, композитор и художник Ернст Теодор Амадеус Хофман. Спектакъл на романтическите бесове, на красивото и грозното, на техниката и поезията.

Още

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Представлението на режисьора Ани Васева имаше своята премиера през месец май, а последно за този сезон ще можете да го видите на 7-ми и 8-ми юни, от 19.30 часа в Гьоте-Институт в София.

Творчеството на Хофман е белязало цялата фантастична литература от деветнайсти век насам - от Гогол и Балзак, през Достоевски, Едгар Алан По и Бодлер, до Кафка, Томас Ман, Булгаков и съвременната фантастична литература като цяло.

Сюжети от негови книги са в основата на множество музикални произведения, като сред най-известните са "Крайслериана" на Шуман, "Лешникотрошачката" на Чайковски, "Хофманови приказки" на Офенбах и "Копелия" на Лео Делиб. Съвременните български читатели познават Хофман през изданието на "Котаракът Мур" ("Отечествен фронт", 1973), двата тома "Избрани творби" ("Народна култура", 1987) и книжката с прекрасните, странни илюстрации на Любен Зидаров - "Хофманови приказки", съдържаща четири произведения на Хофман ("Лешникотрошачката", "Златната делва", "Малкият Цахес, наречен Цинобър" и "Царската годеница") и др .

Е.Т.А. Хофман е странна и необичайна фигура. Необичайна за историята на литературата като цяло, но и за собственото си време и за литературното течение, към което принадлежи. Ако повечето от големите романтически автори - Байрон, Шели, Блейк, Колридж, Пушкин, Лермонтов, Новалис, Тик - се обръщат към фантастичното като към сюблимен заместител на реалността, то Хофман изобретява нова форма на фантастичното: гротескно, смешно, смесващо всекидневната реалност с екцентричен въображаем свят, но не по-малко извънредно и най-важното - не по-малко вълнуващо и желано.

Фантастичното при Хофман е парадоксално и необяснимо. То събира в едно противоречащи си, често взаимоизключващи се явления. Авторът никъде не си прави труда да обясни на любезния читател как се съчетават тези несъчетаеми елементи - подход, който по-късно става централен за творчеството на Гогол, който в разказа си "Нос" никъде не подсказва на читателя как носът носи шинел, ходи, говори, влиза в църква и заема служба.

Снимка: "Метеор"

Още

Лъвкрафт - театър в киното

Механичното занимава Хофман като неорганично подобие на органиката, което е по-интересно, занимателно и ценно от органиката - автоматите и куклите при Хофман са виртуозно изработени, но стряскат с грубостта и ритмичността си, разкриваща ги като нежива, заплашителна природа. Те са и плашещи и прекрасни. Обикновени животни при Хофман почти не се появяват - хофмановите животни са магьосници, философи или дори хора - архивариусът Линдхорст от "Златната делва" е саламандър, а дъщеря му Серпантина е змия (разбира се, не става ясно как всички общуват с Линдхорст като с човек и то на важна служба или как студентът Анселмус е влюбен в змия). Патосът и помпозността на Хофмановите съвременници липсват в неговите творби, но затова пък последните въвеждат иронична нагласа, характерна за модерния алиениран свят: ирония, която ще открием по-късно при Гогол и Достоевски, при По и Бодлер.

Изходната хипотеза на работата ни, на която се основава и творческият ни интерес към Хофман, е именно хипотеза върху фантастичното. Според нас истинската хофманомания, която косвено продължава и до днес, не може да бъде обяснена без "ефекта Хофман": ефектът на дестабилизиране на реалното, на извличането на свръхреалното от самата структура на баналната ежедневна тъкан на реалното.

"Ефектът Хофман" предшества и обуславя модерната психологизация на изкуството, както и появата на самата психоанализа. Емблематичните съвременни жанрове на психологическия трилър и научната фантастика се намират под знака на Хофман. Интересува ни преобръщането на романтическия мит за автора, както и въвеждането на алтернативна идея за творчество и опит за създаване на действителност, не по-малко трагични от романтическите, но отказващи се от парадната самогероизация.

Още

Боян Манчев ни въвежда в своята "философска фантастика" с група "Метеор"

Значимостта на Хофмановото творчество за модерния театър в това отношение е ключова. Не само балетът, оперетата и операта на XIX в. се оказват задължени на Хофман; някои от революционните театрални режисьори от началото на XX в. са директно вдъхновени от неговото творчество. Таиров поставя Хофмановата "Принцеса Брамбила", Хофман влияе и на Всеволод Мейерхолд, измежду чиито любими автори е.

Този интерес прави възможна хипотезата за връзка между метода на биомеханиката на Мейерхолд и автоматите на Хофман, както и на Фройдовата идея за автоматизма на несъзнаваното, експлоатирана художествено от сюрреализма.

Снимка: "Метеор"

"Хофман" - двуезичен спектакъл

Режисьор: Ани Васева
Текст: Ани Васева, Боян Манчев, с включени фрагменти от Е.Т.А. Хофман
Превод от немски на български: Страшимир Джамджиев, Теодор Берберов, Нина Чилиянска
Превод от български на немски: Елвира Борман
Езиков педагог по немски език: Венцислава Дикова
Апарати: Стефан Дончев
Музика: Кристиан Алексиев
Костюми: Ани Васева, Теодора Бамбикова, Борислав Борисов
Изработка обекти: Мирослав Маринов
В представлението са използвани илюстрации на Любен Зидаров, картини на Каспар Давид Фридрих и музикални композиции от Е.Т.А. Хофман.
С участието на: Леонид Йовчев и Стефан Милков
И гласовете на: Карин Мюллер Стефанов, Анет Хардеген и Дирк Сислак.

Представлението е осъществено с любезното съдействие на Гьоте-Институт, България.
Проектът е финансиран от Програма "Култура" на Столична община.
Екипът на спектакъла благодари за съдействието на Alarma Punk Jazz, галерия "Етюд" и "Ха-ха-ха Импро Театър", "Проект А" и Евгения Атанасова.

"МЕТЕОР": WEBSITE | FACEBOOK | YOUTUBE