"ТЕАТЪРА-ГОРДОСТТА"

Силвия Лулчева и Асен Аврамов ще водят театрални работилници на "Сцена на кръстопът"

Тази година международният театрален фестивал в Пловдив започва на 11 септември, когато ще бъде почетен патронът и основател проф. Стефан Данаилов, и ще продължи до 21 септември

Редактор : Impressio / 20 август 2020 / 15:14 675 Прочита 2 Коментара

Две любопитни театрални работилници - "Смеха на сълзата" със Силвия Лулчева и "Думи в действие" на композитора Асен Аврамов, включва тазгодишната програма на фестивала "Сцена на кръстопът", съобщават организаторите.

Още

"Сцена на кръстопът" със специално издание, посветено на Стефан Данаилов

Тази година "Сцена на кръстопът" започва на 11 септември, когато ще бъде почетен патронът и основател проф. Стефан Данаилов. След това ще бъде открит барелефът, поставен на фасадата на Камерната зала на Драматичния театър в Пловдив, която вече носи неговото име.

Фестивалът продължава с поредица от събития - премиери на книги, прожекции на филми, дискусии, в периода до 21 септември, когато е официалното закриване със спектакъла "Аплодисменти за Стефан Данаилов" на студентите от последния клас на професора в НАТФИЗ.

Всички прояви, освен спектакъла на закриването, ще са с безплатен вход, но с предварително получени от касата пропуски с цел спазване на противоепидемичните мерки и ограничението за посетители на културни събития. За представлението на студентите на Ламбо билетите ще струват по 10 лева.

Мотото на 24-ото издание на "Сцена на кръстопът" е "Театъра-Гордостта". По традиция своята подкрепа за фестивала дават Министерство на културата и Община Пловдив, както и спонсори.

Ето какво казва за 24-ото издание креативният директор на фестивала Елин Рахнев:

"Театърът е невъзможност, несбъдване, контракция на сълзата или може би всичко, което се е спотаило след времето. Той е онази версия на живота, в която винаги само сънуваш, бълнуваш, шептиш в годините или презареждаш календарите. Той е пристъп на спасение и отчаяние, продължение на усмивката, прилив на нежност и вик, реквизит на тайните и мълчанията ни. Той е пълна, тотална, кардиологична конструкция на тъгите ни, които винаги ще бъдат повече от нас самите. Но и светлина, блян, надежда, опакована в грим, взор към копнежи, упои, към небесното.Театърът е някъде в стъпките на вятъра, в сянката на месечините, в пледоарията на дъжда, в меланхолията на свенливи залези. Но и в нашите неврони, функции, катарзиси, своеволия, депресии, възторзи.

Той е резен, белег, хирургичен прорез в паметта ни, в бъдещето ни. Във всичко онова, което ни предстои, или сме забравили. Театърът е последната и първа версия на цялата ни невъзможност да сме тук или горе. Да сме истински или грешни, чисти или порочни, прелетни или пълзящи. Той винаги ще бъде най-величественото, прелестно, мажоритарно несъгласие с нас самите. Най-очарователната опозиция, измислена на този свят, девствен контекст, всяко наше раждане или умиране.

Театърът е гордост. Гордост през сълза и усмивка, през бурлеската на мечтата, през жеста на вечността към вечното. А зад завесата остават болката, стенанието, кризите, катарзисите, бурите, преждата на сълзата., че сме толкова временни. Но - само зад завесата. Вече двадесет и четири години "Сцена на кръстопът" е стрък, вълна, листо, бряг от тази гордост.

ДА ЖИВЕЕ ФЕСТИВАЛА!"

Всичко за "Сцена на кръстопът" следете - ТУК

Още