"Обичай ме" - най-новото заглавие на сцената на Сатирата

"Обичай ме" от Себастиан Тери е най-новият спектакъл, който ще бъде поставен на 20 април сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов". Режисурата е на Андрей Калудов, а преводът от френски е на Момчил Трайков.

Светът е пълен с тайнства и мистерии. Но когато те са свързани със семейството, когато една жена осъществява майчиния си копнеж след десетки години, когато от изневиделица в къщата ви се настанят едновременно щастието и тревогата - това вече е изключително събитие.

Аптекарят Андре и чиновничката Лоранс са сполетени от неочаквани гости. Кръвни роднини ли са те или мошеници? Със себе си носят мечтано щастие или измама?

Димитър Баненкин (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")

В главните роли влизат Албена Павлова, Димитър Баненкин, Милена Аврамова, Стоян Дойчев. Сценографията е на Диляна Асенова, а музиката е на Студио "Тангри".

Стоян Дойчев (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")

Най-поставяният европейски комедиограф Себастиен Тиери е нанизал в пиесата си "Обичай ме!" поредица от необикновени събития, ситуации наситени със смях и ирония и всичко това последвано от дълбока човешка емоция, топла и лирична, като целия живот. Чрез смеха и лиризма театралното действие трупа въпроси директно към седящите в салона. Защо причиняваме най-силната болка на най-близките си хора? Може ли да има прошка за насилието над дете? Зад смешното в живота виждаме ли и човешката драма?

Албена Павлова (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")

Героите в пиесата не само се стремят да разплетат смешната и объркана ситуация, но търсят истината за самите себе си. Недоразуменията, връхлетeли ги днес, поставят въпроса - как ще живеем утре. Тази дилема стои пред множеството семейства от нашето съвремие и това прави пиесата и постановката не само актуални, но и подканяща към размисъл.

СЕБАСТИЕН ТИЕРИ е френски актьор и драматург. Роден е през 1970 г. Завършва Висшето театрално училище през 1997 г. Снима се като актьор в редица успешни френски филми. Автор е на няколко театрални пиеси - "Морски свинчета" (2008 г). "Кой сте Вие, господин Шмид?" (2009 г.), "Началото на края" (2012 г.), "Валят пари" (2012 г.),"Двама голи мъже" (2014 г.). Самият автор играе във всички свои пиеси. Комедиите на Тиери принадлежат към така наречения "Theatre de boulevard", висококачествен развлекателен (булеварден) театър, който във Франция е много популярен. Героите на Тиери са съвременни хора от огромните мегаполиси, които иначе живеят своя спокоен живот, докато нещо необичайно не го промени основно.

Историите, които Тиери разказва носят голяма доза абсурд и същевременно имат съвсем реални аналози. Действието е винаги много динамично, интригата държи в напрежение, а финалите на пиесите му винаги водят до далеч по-големи обобщения, от тези, характерни за развлекателния театър. Тиери се оказва майстор на съчетаването на напрегнато драматично действие с фин, изискан и ярък хумор. Не случайно критиците го наричат "новата звезда на френския театър" и го сравняват с Бекет и Кафка, а пиесите му вече носят определението "умни криминалета". "Обичай ме!" е последната му пиеса, написана и представена за първи път в Париж през 2015 г.

Милена Аврамова (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")

Ето каква казва режисьорът на спектакъла Андрей Калудов:

Цивилизованите общества отдавна са определили семейството като най-святото и незаменимо място на човешките изживявания. Любовта, синовната обич, майчинското чувство са вечни и общовалидни. Но френският драматург, актьор и продуцент Себастиен Тиери умее да ги вижда в пиесите си и от друга страна - смешна, тайнствена и противоречива. Без да оспорва светостта на семейните връзки и чувства, чрез театралната игра той ни разкрива колко сме изкривили естествените взаимоотношения в семейството.

Подчинени на социалните недъзи, на нетърпимостта и враждебността обхванали обществото ни, не усещаме как изстиваме един към друг, семейството се превръща в трънливо гнездо на конфликтуващи индивиди. Свещените връзки се затягат като задушаващи примки, един на друг си причиняваме болки, а не радост и щастие. Вместо красота хората започват да излъчват нетърпимост, вместо топлота - смешни до гротеска деформирани характери. И тогава идва тя - случката, събитието, колкото и невероятно, толкова и възможно. Съдбата изпраща едно дете, една личност, една жертва, един необикновен човек, смешен и тъжен, чаровен и неразбираем, но преобръщащ всичко обратно към неговия първичен вид. Става ясно чия душа е готова да възроди в себе си добротата и благородството, грижата и всеотдайността.

Една човешка съдба, по криминално тайнствена и по детски смешна се оказва пробният камък за човешката доброта или егоизъм. Смехът и драмата се смесват във виртуозна комбинация така, както ги срещаме в живота.