СЦЕНИЧНИ ЕФЕКТИ
Незрящи актьори играят "сляпа" "Чайка" на Чехов на фестивала в Авиньон
"Незрящата" версия на "Чайка" ще се играе от днес на фестивала в Авиньон
Редактор : / 111 Прочита 1 Коментара
"Незрящата" версия на "Чайка" ще се играе от днес на фестивала в Авиньон (Източник: © Bárbara Sánchez Palomero)На сцена без декори, само с няколко ориентировъчни знака на пода и актриса - сценичен мениджър, която прави аудиоописание - тази година на театралния фестивал в Авиньон, Франция, ще се играе "сляпа" версия на Чеховата "Чайка" с трупа от незрящи испански актьори, предаде АФП, цитирана от БТА.
"В пиесата на Чехов героите сякаш търсят изгубен рай, с амбиции, по-големи от силите им. Струва ми се, че тези герои много добре съответстват на трупа от незрящи актьори", споделя Чела де Ферари, по време на репетиция в Мадрид.
"Незрящата" версия на "Чайка" ще се играе от днес на фестивала в Авиньон.
Свикнала да работи за приобщаване, след като вече е поставяла "Хамлет" с актьори със синдрома на Даун, перуанската режисьорка се е заела с постановката на друга прочута пиеса с доста необичаен състав - сред дузината актьори от трупата от Националния драматичен център в Мадрид виждат само двама.
Останалите са незрящи или само с 10 процента запазено зрение.
Въпреки това на сцената няма бели бастунчета или тъмни очила, с изключение на плажна сцена. Публиката не вижда нищо, освен огън. Кои са тези, които виждат? Кои са незрящите?
Чела де Ферари се заиграва с предразсъдъците.
Актрисата - сценичен мениджър Макарена Санс, със слушалки с микрофон на главата и бележник в ръка, обяснява, че иска да "направи невидимото видимо". Тя е тази, която разказва на публиката за мебелировката и отсъстващите декори, преди да опише зрителите на трупата.
Трупата е имала на разположение само 38 дни за репетиции и е трябвало прецизно да усъвършенства сценографията, която включва няколко сцени на групова хореография, както и сцени, поставени на техно музика в стила на Стромай или в караоке "делириум".
На пода са заковани тънки дървени ленти във формата на кръст, които показват на актьорите къде се намират.
"Ние, които не виждаме, се ориентираме по звука от стъпките на сцената. Понякога молим останалите да въздъхнат, за да ги открием, или да щракнат с пръсти", казва Чела де Ферари, допълвайки, че иска на всяка цена да избегне пораждането на желанието "някой да ни хване за ръка, за да ни придружи".