СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ
Германският хореограф Кристоф Винклер: Русата коса може да бъде и бунт, и подчинение
Той участва в 18-ото издание на фестивала за съвременен танц "Антистатик" с представлението "Четири не-блондинки"
Автор : / 235 Прочита 0 Коментара
Кристоф Винклер е един от най-изтъкнатите и многостранно изявени хореографи в Германия.
Снимка: Габриела Фиоре
"Четири не-блондинки" използва за отправна точка есето на цветнокожата американска писателка Клаудия Ранкин като повод за изследване на феномена "блондин/ка". По време на вечеря с преподавателки в университета Ранкин е попитана как според нея следва да реагират те, когато чернокожите им студенти се изрусяват.
След като не успява да отговори еднозначно, тя започва да се занимава по-задълбочено с тази тема и крайният резултат е нейното есе, което разглежда блондинството и присъщата му амбивалентност.
Кристоф Винклер е един от най-изтъкнатите и многостранно изявени хореографи в Германия.
Работата му обхваща широк спектър от форми и теми - от дълбоко лични истории до политически теми. Под шапката на "Компания Кристоф Винклер" той събира танцьори от цял свят, които си сътрудничат като временен колектив по широк спектър от съдържание. От 1996 г. насам създава и над 98 танцови представления като артист на свободна практика.
През 2014 г. представлението му "Dance Is Not Enough" e отличено с наградата на Немската сценична асоциация, Фауст, в категория "Най-добра хореография". През 2016 г. наградата Фауст отново е присъдена на неговата соло-продукция "Urban Soul Café", за която изпълнителя Алоали Тапу е обявен за "Най-добър танцьор".
Гостуването на представлението се осъществява в партньорство и с финансовата подкрепа на Гьоте-институт България и Министерство на културата.
- Есето на Клаудия Ранкин носи едновременно интелектуална дистанцираност и лична уязвимост. Как преведохте тази амбивалентност в движение и сценично присъствие?
- Есето на Клаудия Ранкин се отнася до афроамериканската перспектива. Беше интересно, защото първоначално постановката беше планирана само с афроамерикански артисти. Впоследствие това се промени донякъде - организационно и структурно.
В този смисъл, ние се вдъхновихме от Ранкин, но също така разширихме подхода.
От нейните наблюдения стана ясно, че съществува огромно разнообразие от гледни точки по темата, включително и в начина, по който хората възприемат себе си и се представят.
Например, когато попитали млади жени защо боядисват косата си руса, някои просто отговаряли: "Защо не?", а други: "Защото исках да се впиша."
Тоест русата коса може да означава много различни неща.
- Русият цвят често се възприема като "естетически неутрален", но всъщност носи силни политически конотации. Как вашата хореография оспорва тази илюзия за невинност?
- Бих казал, че естетическата неутралност е също толкова илюзорна, колкото всичко останало.
Дори "невинността" е по-скоро илюзия - но това не променя факта, че за хората тя често е напълно реална.
Нашата работа се фокусира върху това първо да зададем въпросите: "Какво означава това за теб?", "Има ли значение?", "Имало ли е някога значение?"
И отговорите на петте изпълнителки са пет различни истории. Една от тях, Лиза - която между другото е естествена блондинка - си обръсна напълно косата, което също играе роля в спектакъла. Тя обаче добре знае какво означава да си естествена блондинка.
Така че ние показваме различните гледни точки чрез движения, пози, маниери, които се проявяват в стила на танца. Разбира се, това не е едно към едно - танцът не е толкова буквален - но всяко соло е различно. Едно може да изразява овластяване, друго - вътрешна разпокъсаност, трето - биографично вдъхновение.
А Кайл е написал част от музиката и текстовете - нейните преживявания също влизат в структурата. Така че това е многопластов процес.
- Какво означава "блондинството" за вас като символ - привилегия, маска, проекция или нещо друго?
- Тъй като вече говорихме за естествените блондинки, мога да кажа: не, няма особено усещане за дискомфорт. Артистите, с които работим, са сценични изпълнители - те се ангажират с теми, изследват ги. Не бих казал, че някой е реагирал с "не мога да се доближа до тази тема".
Напротив, подходиха открито. Има и радост в това да влезеш в роля или да изградиш персонаж.
Това води и към последния въпрос - изкуственият интелект помага на танцьорите да "изпробват" своето русо Аз.
Първоначално работихме с перуки, но не беше убедително.
AI се оказа полезен инструмент - създаваш едно "блондирано себе си", което можеш да разгледаш. Събрахме и образи на известни блондинки от шоубизнеса и политиката - например Меркел и Тейлър Суифт - и това създаде визуално пространство, в което се срещат персонажи, които иначе не биха се преплели.
- Работите с изпълнителки, които не са естествени блондинки - как техните лични истории и тела се вписват в идеята за изрусяването като културен жест?
- Тук става дума за театрален танц - ние не просто "танцуваме", а изграждаме персонажи и подхождаме към темите през различни перспективи.
В този смисъл всяка перформативна акция съдържа елемент на трансформация - човек се впуска в нещо ново, изследва нещо, което публиката наблюдава, без самата тя да го преживява.
Така че, да, това присъства независимо от конкретната тема. А и както казах, има радост в това да се ангажираш с определени теми, състояния, образи.
- Може ли "Четири не-блондинки" да се тълкува като хореографска дистопия - свят, в който всички се опитват да изглеждат еднакво, въпреки че знаят, че никога няма да бъдат приети?
- Не, не бих нарекъл спектакъла дистопия - това изобщо не е целта.
По-скоро той създава пространство за размисъл. В известен смисъл е и "инфотейнмънт" - поднася информация чрез художествена форма.
Само историята на L"Oréal например е обемна колкото книга с 500 страници.
Или ако разгледаме само CEO-тата на жени в индекса S&P 500. Или историята на блондинките в Германия, в Холивуд... Това е огромен обем информация, която е невъзможно да се побере в 70-минутен спектакъл. Така че целта е по-скоро да се дадат факти и статистики, които отварят контекст и пространство за лични истории - всяка танцьорка допринася със свое лично преживяване.
А и блондинството винаги е свързано с блясъка и лукса - и той присъства в спектакъла.
Но това е един амбивалентен блясък - не искахме да правим сива, тъжна критика, а по-скоро да покажем и радостта, и възможността за промяна, която "изрусяването" може да означава - в различен контекст, за различни хора, независимо дали са жени или мъже.
Международният фестивал "Антистатик" показва част от най-добрите български танцови представления
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}