НОВО БЪЛГАРСКО КИНО

Филмът "Байкал" - свободно и онлайн от днес до 4-ти февруари

Късометражната философска лента на режисьора Деян Барарев поставя темата за толерантността в търсене на собствена идентичност

Редактор : Impressio / 2 февруари 2021 / 13:01 2490 Прочита 1 Коментара

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

От днес в рамките на 72 часа най-новият късометражен филм на режисьора Деян Барарев "Байкал" прави своята онлайн премиера и може да бъде гледан свободно на платформата на kinematograf.bg - ТУК

Още

Режисьорът Деян Барарев за "стискането" срещу "хвърлянето" в лицето

Лентата изследва чувствителната тема за хомосексуалността и различността, но както казва режисьорът в интервю за Impressio:

"На повърхността е ЛГБТИ темата, но за мен винаги този проект е бил по-скоро за идентичността на човека. Как човек разбира себе си, как стои спрямо външния свят, как изглежда спрямо него. Той е за приятелство и как близките хора те възприемат.

Това е темата за мен, въпреки че винаги се гледа едностранчиво - това е ЛГБТИ филм или гей филм, транс и т.н. Съответно се поставя в една графа, която ни е страх да прекрачваме и да си зададем конкретни въпроси."

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

Историята в "Байкал" започва така:

"Филип получава обаждане от Стоян, негов стар приятел, с когото не са се виждали от доста време. Двамата решават да се видят, да пият бира и да гледат мача. Само че нощта неочаквано отива в друга посока, когато Стоян идва облечен като жена."

Журналистът Александър Гюров за "Байкал":

"Когато едва към края на късометражния филм "Байкал" разбираме значението на заглавието, съвсем в стила на "Гражданинът Кейн" превъртаме вече видяното отново в главите си с цел да го преосмислим, но този път през различен филтър. И, наистина, онова, което на пръв поглед прилича на добре позната фабула за състрадание и примирение, намира начин да се усети като нещо нетипично.

Защото "Байкал" е филм за деликатен сблъсък. Сблъсък както на съвършено диаметралното, така и на неща, които са до болка познати едни на други. В единия край на терена имаме трънливото и неспокойно ежедневие, докато от другата страна срещу него се изправя смелата и борбена наивност. Единственото, в което сме сигурни е, че изходът от тази среща е тотално непредвидим."

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

Ето и как коментира филма журналистът и киноман Иво Иванов:

"Смятам, че е важно филмът "Байкал" да не бъде веднага автоматично и удобно поставен под сега модерния жанр "LGBT филми", който може да е поле за дискусия на интересни теми, но понякога акцентира само един аспект на филм, който дори може да е периферен.

"Байкал" е филм за търсене на идентичност и как намирането й ни свързва или разделя с най-близките ни хора. Подобно на всеизвестния трети закон на Нютон за действието и противодействието, всеки човек не може да намери себе си във вакуум, а има нужда от други тела, в които да се удря, отблъсква, отразява, други огледала. Така са и двамата герои във филма, добрите приятели Филип и Стоян, които след като не са се виждали дълго време, са в различна степен на приемане на своята истинска същност. Нощният свят, богат на заглушени светлини и сенки, които обитават в заветната вечер отразяват маскарадът, който ще се състои.

Грабващото във филма са тежките моменти на тишина, които тегнат над героите измежду просто-така изречените думи, които са като отчаяни въздишки на удавници в открито море. Но колкото и да говорят героите, това което искат да кажат си остава се така неизказано и накрая разбират че единственият начин да ги видят е да ги погледнат лице в лице."

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")