На книжния пазар вече е една необикновена книга. Необикновено и закодирано е дори заглавието й "Велика Я РУС АТА. Завръщане у дома. Пътят". Автор е Вера Апостолова.

Прави впечатление и това, че буквата "е" в името й е изписано с ятовата гласна "Ѣ", считана за божествена буква в нашата азбука.

Вера Апостолова е от хората, чиято биография не потъва в битово-житейски описания, а звучи така:

"Животът ми е интересен и пълен с изненади и препятствия. Имам невидими наставници от ранна детска възраст, родих се отворено съзнание, спомням си пространството на Създателя, там откъдето идвам и където се творят Светлините, както и сферата на Учителя на учителите, сферата на Мъдростта и сферата или Утробата на Космическата Майка, която изпълва Пространството, в което е цялото Творение. Израснах с невидими и видими Наставници, които ми помагаха и ме напътстваха при решаването на житейските проблеми или задачи. Те винаги са с мен".

В това представяне откриваме много от нещата, които Вера разказва в книгата си "Велика Я РУС АТА. Завръщане у дома. Пътят". За да разбереш тази книга е нужна подготовка. Трябва да стигнеш до "дълбокото" в съдържанието на думи като "страх", "вина", "его", "съзнание", "учител" и много други, които всеки човек самонадеяно смята, че знае какво означават. Но ако навлезе по-надълбоко във философията, психологията, религиите, квантовата физика и прочее "високи" науки, несъмнено ще стигне до древното "Аз знам, че нищо не знам", което в оригиналния си вид е всъщност "Аз знам, че САМ нищо не знам".

Вера Апостолова / Снимка: Личен архив на авторката

И ето Вера е един такъв човек, който се опитва да помогне на онези, които само си мислят, че знаят, но не могат "сами" да стигнат до голямото знание за Сътворението и човека, и да си отговорят на безброй въпроси за смисъла на съществуването ни на земята, къде ще отидем "след нея", какво представлява това Ново пространство, което е нашият истински дом, изпълнен с хармония и мир.

Ще научите, че има и други светове, в които телата ни са прозрачни, защото основното от което сме съставени е Светлината, и че неслучайно Бог е казал "Да бъде Светлина!" Ще научите нещо още по-вълнуващо - че това тяло, с което сме на земята, всъщност е "много тела".

Идват ли нови времена за трансформация на човека и на всичко видимо и невидимо във Вселената? Да, процесът е започнал, - уверява ни авторката и се опитва да ни убеди в това по един увлекателен начин. Телата ни "трептят" с ниски вибрации, а Пътят ни води към високите и трябва да сме подготвени за него, за да издържим - да се "повдигнем" от земята.

Илюстрация към "Велика Я РУС АТА" на Вера Апостолова, худ. Златина Р. Петкова-Карлсен

От книгата научаваме, че има хора, които не само знаят, но усещат трансформациите; че всички хора "пътуват" в сънищата си и преживяват невероятни емоции. И дори да считат, че са обикновени човеци, някои сред нас съвсем не са такива, а достатъчно подготвени - те са "аватари". Според Апостолова, те са 15 милиона, пръснати в различни точки на света. Хора като болшинството от нас, но човеци, които "светят". Същества, чиято мисия е да поведат останалите по Пътя към Духовността.

По тези теми се говори трудно и човек се чувства като първолак, ако няма нужната подготовка да ги разбере. В книгата си Вера Апостолова ни въвежда в материята много внимателно - точно като учител на "първокласници", но и без да подценява нашата интелигентност. Книгата е написана изключително забавно. Читателят усеща осезаемо доброжелателността на автора да го въведе в едно приключение, което прилича на детска игра. Авторката участва с лични истории в тази игра, чиято крайна цел е да се научим да се водим по Светлината, вървейки през Мрака.

За Вера Апостолова фразата АЗ съМ не е израз на егоцентризъм, а абревиатурата на един свещен договор с Бог и с най-висшия сред ангелите - архангел Михаил. "СъМ" означава, че сме "с Него".

В момента земята е хаос - както в политическо, така и в нравствено отношение. Но политиката е просто една земна организация на живот, която скоро ще бъде реорганизирана по Божествен план, - смята Вера Апостолова. Тази промяна няма как да бъде илюстрирана по сегашните ни представи за обществен живот така, че да я разберем, но авторката е уверена, че всеки от нас ще я усети.

Вера Апостолова / Снимка: Личен архив на авторката

Онези 15 милиона аватари - "високи и светлосияйни хора", пръснати по целия свят - хора от различни националности, ще поведат и останалите по Пътя към Знанието, Просветлението и Светлината - към света на новата Духовност.

За да бъдем подготвени за това съвършено ново съществуване, ще трябва да се откъснем от материалното, да преодолеем препятствията, които отслабват силата на волята ни, като нашето его, страховете ни и чувството ни за вина. Както и с много други вредни за нас привързаности, които ни пречат да пораснем - да "завибрираме" на друга честота.

Също като деца, които се качват на столче, за да погледнат по-отвисоко, и ние човеците трябва да се "повдигнем" от земята. Да започнем да гледаме нещата не на "къси светлини" - от долу на горе, а на "дълги" - от горе на долу. Тогава ще видим повече; ще разберем, защо "не виждаме" нещата по начина, по който те изглеждат от високото, където е Светлината, и ще знаем накъде вървим - ще виждаме по-ясно Пътя към Нея.

Вера Апостолова смята, че България е посочено от Вселенския разум свещено място, което ще обедини Изтока и Запада; че голяма част от аватарите са от български произход; че божествената утроба АТА ще даде сила на жените; че ни предстоят трансформации, включително и на физическо ниво. Формите, в материалния им смисъл, ще се трансформират в нови, нематериални състояния. И в края на всичко това ще се върнем в Началото - Богинята майка - божествената утроба АТА, от която сме родени.

В книгата ще откриете увлекателно разказани случки, които целят да ни въведат по един креативен начин към наглед познати теми и понятия от рода на това, какво са илюзиите ни, или в какво всъщност се изразява силата на словото. Ще разберем, че нито илюзиите са просто напразни надежди, нито словото е просто съчетание от думи. Ще научите дори нещо толкова невероятно, като че бъдещата ни писменост няма да е от буквите на азбуката, а от геометрични фигури.

Вера Апостолова / Снимка: Личен архив на авторката

За да схванем всичко това, което ни звучи буквално шокиращо на първо четене, трябва да се освободим от догмите на досегашните си познания за вселената и да приемем, че нещата не са такива, каквито ги виждаме, а нещо много повече и съвсем различно от зримото пред погледа ни. Нашето зрително поле е на височината на ръста ни - в прекия и в преносния смисъл на думата. За да видим по-надалече зад хоризонта, ще трябва наистина да се "повдигнем". Около нас вече проблясват невидими светлинни лъчи, които докосват аурите ни. Някои ги усещат, други - още не.

Затова, да включим на "дълги светлини", за да намерим по-лесно Пътя! Създателят на света, в който живеем, знае защо трябва да тръгнем по Него и къде ще ни отведе Той.

Заслужава си да прочетем книгата на Вера Апостолова, за да осъзнаем, че в края на Пътя ще се окаже, че това е било едно вълнуващо ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА!

Вера Апостолова / Снимка: Личен архив на авторката

"Велика Я РУС АТА. Завръщане у дома. Пътят" (откъс)

Излизането от пашкула

Спомних си времето, когато стояхме с моя Наставник на брега на Живата Река - реката между фалшивия и истинския живот. Ние бяхме от страната на фалша, лъжата. Човеците изглеждаха вкаменени, като че ли всеки момент ще се разпаднат, лицата им бяха сурови и сиви, очите вторачени в нищото, в земното, нищо не търсеха, нищо не искаха, бяха като в ступор, потънали в някакъв сън. Нямаше живот, нямаше движение, нямаше светлина. Всичко наоколо беше сиво и пропито от тази сивота. Земята, на която бяха стъпили беше гола, приличаше на вкаменена площадка. Нямаше животни, нямаше треви, сякаш бяха изолирани от Всеобщия Живот. А на отсрещната страна на Реката бе зелено, червено, жълто, оранжево.... бе светло и красиво. Зелени треви покриваха тялото на земята, пъстри цветя се гушеха между тях, плодоносни дървета бяха нацъфтели, а иглолистни и широколистни гиганти бдяха над тях. Бе Райската градина! Пчели и насекоми жужаха навред, птички пееха и се веселяха, игриви зайчета, вълчета, мечета се търкаляха в тревата. Катерички по дърветата цвърчаха. Всичко бе в хармония и хармонията бе в тях. А от нашата страна бе сиво, мрачно, пусто, нямаше трептене, нямаше живот. Инстинктивно протегнах ръка и тя се удължи като кран и пръстите ми бяха силни и мощни като от стомана. Хванах един за яката и го прехвърлих оттатък Живата Река. Докосвайки се до земята тои се превърна в дете и оживя, цветът му се възвърна, очите му се отвориха и мека светлина заструя от тях. Намери си някакво занимание и се вплете в общата Хармония на този нов свят, нов живот. Обнадеждих се от случилото се и се заоглеждах за други подходящи за прехвърляне или трансформиране оттатък. - Какво ги бе приспало, упоило, вкаменило така, че стояха като статуи, замислени в своята собствена величавост и грандомания? - се питах аз. - Тяхната собствена значимост и важност ги бе вкаменила - подсказваше вътрешният глас.

Impressio

Още

Русенският музей ще изработи "Каменна летописна книга"

Още

Страсбург става световната столица на книгата през 2024 г.

Още

Стефан Цанев събира пет неиздавани пиеси в книга

Още

Издателство "Харпър Колинс" пуска нова книга от Дж. Р. Р. Толкин