Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вижте как се промени Леонардо Ди Каприо през годините

ПО ЧЕРВЕНИЯ КИЛИМ

Вижте как се промени Леонардо Ди Каприо през годините

На 26 февруари мегазвездата ще връчва награди на "Оскарите", получава първата си номинация на 19

Дълго време Леонардо Ди Каприо все не успяваше да стисне в ръце престижната статуетка на "чичо Оскар", въпреки неоспоримите си постижения пред камерата и истерията на фенките.

Едва миналата година това се отдаде на Лео за ролята в лентата "Завръщането" на режисьора Алехандро Иняриту, който грабна статуетката за най-добър режисьор за същия филм.

1997 г. В "Титаник" на Джеймс Камерън

Наградата на Ди Каприо за най-добър актьор обяви Джулиан Мур, а той беше емоциален и както винаги социален: "Благодаря на Том Харди, на Алехандро Иняриту, на целия екип, на всички, които ми помогнаха в началото на кариерата, на господин Скорсезе... Искам да ви напомня, че последната година е най-топлата в историята. Трябва да подкрепим лидерите по света, които се борят с глобалното затопляне. Благодаря ви за тази награда. Да не приемаме планетата като даденост".

Днес, вече носител на Оскар, Леонардо Ди Каприо сякаш наистина е "на върха на света". Точно както героят му от "Титаник" Джак споменава във филма от 1997 г. Но изключителният успех на актьора определено не идва изведнъж.

Започва като дете звезда в сериалите "Parenthood", "The Outsiders" и още няколко други и се превръща в може би най-популярният актьор на нашето съвремие.

2006 г. В "Кървав диамант" на Едуард Дзуик

1993 г. В "Защо тъгува Гилбърт Грейп" на режисьора Ласе Халстрьом

Любимец на легендата Мартин Скорсезе, както и на Кристофър Нолан, отличен с една награда "Оскар", с още четири номинации и три спечелени Златни глобуса. Ето през какви фази мина любимецът на киноманите по целия свят.

През лятото на 1974-та бременната му майка Ирмелин се намирала пред картина на легендарния Леонардо Да Винчи в един италиански музей, когато почувствала, че й е дошло време да ражда. И тръгва към болницата, където изплаква малкият й син. По тази причина бъдещата звезда от "Титаник" е кръстена на великия художник - Леонардо.

Родителите на Ди Каприо, авторът на комикси Джордж и социалната служителка Ирмелин, се развели преди детето да навърши година, но се стараели това да не се отрази на възпитанието му, да не се чувства лишено нито от майчина, нито от бащина грижа.

Когато Лео станал на 2 годинки и половина, баща му го завел на популярно детско телевизионно шоу - това била първата поява на бъдещия актьор пред камера. Продуцентите отначало били във възторг от буйното детенце, внасящо особен колорит в предаването им, но скоро по същите причини били принудени да "уволнят" Лео - поведението му се оказало съвършено неконтролируемо и създавало доста грижи на снимачния екип.

След това в училище Ди Каприо започнал да посещава курсове по актьорско майсторство, но за да навлезе по-задълбочено в тайните на занаята, заминал за Меката на киното в Лос Анджелис. Уроците с педагозите не му се стрували достатъчни, твърде голямо било желанието му да се изправи пред жива публика и той се присъединил към авангардната трупа "The Mud People", която гастролирала в областта на Лос Анджелис.

На 15-годишна възраст Ди Каприо вече имал личен агент, а по това време се снимал в реклами и учебни документални филми. Същата година получил и малка роля в много популярния по онова време сериал "Ласи", изиграл подрастващ алкохолик в "Санта Барбара", участвал в още няколко други сериали.

Кариерата на Ди Каприо се развивала със стремителни темпове и през 1991 година на екран излиза първият голям филм с участието на младото дарование - "Зубастики 3". Същата година поканили вече 16-годишния актьор и в популярния сериал на ABS - "Growing Pains". Играта му в сериала така впечатлила продуцентите, че през 1993 година той "преборил" 400 конкуренти за една от главните роли в "This Boy"s Life" (с участието на Де Ниро и Елън Баркин).

2009 г. В "Злокобен остров" на Мартин Скорсезе

През същата 1993 година шведският режисьор Ласе Халстрьом поканил Ди Каприо на пробни снмики за новия си филм "Защо тъгува Гилбърт Грейп", в който вече били дали съгласието си да участват Джони Деп и Джулиет Люис.

Докато изучавал играта на Ди Каприо в сериалите, Ласе бил на мнение, че не трябва да го ангажира във филма си. Според него момчето било твърде симпатично, за да изиграе убедително слабоумно дете. Но когато видял как Лео се вживява на пробите, веднага му дал ролята и не сбъркал - критиците оценили високо играта на младия актьор, който получил и номинация за "Оскар". По това време Лео бил на 19 години.

Следващата година била за него на големи очаквания и големи разочарования. Бил поканен да участва в три филма, чиито създатели възлагали на младия актьор големи надежди, но далеч не всички се оправдали. Уестърнът "Бърз или мъртъв" с Шарън Стоун и Джийн Хекман бил посрещнат резервирано.

Актьорът разширил амплоато си с "Баскетболните дневници", в ролята на наркоман-поет-баскетболист, а в "Пълно затъмнение" героят му е хомосексуалист. Независимо обаче от великолепната му игра далеч не всички зрители харесали тези филми.

Популярност сред редовите зрители, а също и армия поклоннички по цял свят Лео получил чак след като през 1996 се снимал в "Ромео и Жулиета" - смел и култов за времето си филм. Режисьорът Лурман рискувал да пренесе действието на средновековната история в наши дни и да съчетае монолозите на героите с модерен саундтрак. Получилото се зрелище било в стил MTV.

Ди Каприо бил препоръчан на Джеймс Камерън, който вече обмислял новия си филм, посветен на гибелта на "Титаник". Продуцентите от филмовото студио искали в скъпоструващата продукция да участва млада и популярна звезда с голям драматичен потенциал. Режисьорът бил на малко по-различно мнение - според него Ди Каприо не притежавал необходимите качества за ролята на главния герой. Както ставало и друг път, след като се срещнал лично Лео, Камерън променил мнението си. Струва си да отбележим, че и самият Леонардо не се съгласил веднага да участва в "Титаник"; той просто не бил сигурен дали иска да се превъплъти в предлагания му образ.

Резултатът е известен на всички: 14 номинации за "Оскар", 11 статуетки, приходи от над 1 млрд. долара и гигантска, неописуема популярност за Ди Каприо. Светът бил обхванато от "леомания".

На фона на грандиозния успех на "Титаник" всички следващи филми на актьора се губели, а армията на поклонничките оредявала с всяка измината година. Освен това възникнало впечатление, че студията канят Лео във филми с недотам високи качества, разчитайки на свръхпопулярното му име. Първи излязъл "Плажът" - интересът на медиите към снимките на филма бил по-голям, отколкото интересът на публиката към самата лента. След това холивудските босове сякаш решили да "доубият" кариерата на актьора с абсурдна по сюжет версия на романа на Дюма "Желязната маска". За ролите на човека в желязната маска и неговия брат-близнак Лео бил удостоен с антинаградата "Златна малинка" за "най-лош екранен дует".

Еуфорията, царяща около "Титаник" в продължение на няколко години, започнала постепенно да изчезва, а заедно с нея и интересът към личността на Ди Каприо: лицето му слиза от кориците на списанията, многото сайтове, посветени на актьора, престанали да се обновяват още през 2000 година. Самият той преживявал тежко стремителната загуба на интерес към личността му. Мнозина били уверени, че пикът в кариерата му вече е преминал и едва ли актьорът ще направи нещо по-силно от "Титаник". Но тези, които бързали да сложат кръст на една такава блестяща актьорска кариера, не били прави.

2002 година може да се определи като "второто пришествие" на актьора на големия екран. След кратко прекъсване Ди Каприо се завърна на големия екран с два филма наведнъж - историческата драма "Бандите на Ню Йорк" на Мартин Скорсезе, номиниран за "Оскар" в 10 категории, и приключенската комедия на Стивън Спилбърг "Хвани ме, ако можеш", която е посрещната горещо от зрителите. В началото на 2005-та Лео отново получи отлични отзиви и спечели "Златен глобус" за играта си в "Авиаторът" на Скорсезе (2004) - филм с 11 номинации за "Оскар".

През 2005 актьорът отново направи две силни роли в два силни филма: първо в приключенската драма "Кървав диамант" (пет номинации за "Оскар", включително и за Ди Каприо като актьор) и в един от най-добрите филми на годината - "От другата страна" на Скорсезе с четири спечелени "Оскара" от пет номинации

Ди Каприо раздава автографи в Токио Снимка: Getty Images/Guliver Photos  

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани