СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Цял живот да пишеш една книга, с която да останеш вечно
130 години от смъртта на Уолт Уитман
Автор : / 9155 Прочита 0 Коментара
Уолт Уитман, ок. юли 1854 г. Този портрет се появява в няколко издания на сборника му „Стръкчета трева", гравюра от Самюъл Холиър след дагеротип от Габриел Харисън / Снимка: Getty Images
В историята на световната литература има един уникален човек, който цял живот пише една-единствена книга и я преиздава в различни нейни варианти. Книгата се казва "Стръкчета трева" (др. "Тревни листа", или "Листа на трева"), а неин автор е американският поет, есеист и журналист Уолт Уитман.
На 26 март се навършват 130 години от неговата смърт.
Уолт Уитман, оригинална публикация: People Disc / Снимка: Getty Images
Уитман е роден на 31-ви май 1819-а година в Уест Хилс, Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Ражда се в една ферма, като второто дете в семейство с девет деца. Баща му - Уолтър Уитман, кръщава трима от седемте си сина с имена на американските президенти Андрю Джаксън, Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън.
Уолт нямал тази чест, но пък става най-знаменитият член на рода.
Уитман на 28 години, 1848 г., Ню Орлиънс
Момченцето е едва на 4, когато семейството се мести да живее в Бруклин. Всички поотраснали деца работят. 11-годишният Уолт започва работа в печатницата на седмичния вестник "Patriot" в Лонг Айлънд. Момчето е будно - познава Библията, чете Омир, Данте и Шекспир.
През 1835-а година, на 16-годишна възраст, Уитман напуска вестника и Бруклин, и се мести в Ню Йорк, където по-късно започва да издава свой собствен вестник - "Long Islander". Десет месеца по-късно го продава на Е.О. Кроуел и първото му издание излиза на 12 юли 1839 г. в Ню Йорк.
Уолт Уитман, ок. 1850 г. / Снимка: Getty Images
На 17 Уитман става учител и преподава пет години, след което отново се захваща с журналистика. Работи като редактор в много вестници, издавани в Бруклин и Ню Йорк. От 1846-а до 1848-а година е редактор на "Brooklyn Eagle".
Първите си поетични опити публикува анонимно.
Уолт Уитман, ок. 1880 г., гравюра на CM Jenkin, след рисунка на J. Hennessey / Снимка: Getty Images
През юли 1855-а излиза първото издание на единствената му книга - "Стръкчета трева". Уитман сам плаща за отпечатването на първите 795 екземпляра. Върху корицата на книгата името на автора не е посочено, а вместо това е гравиран портрет, направен от Самюел Холиър. Първото издание се разпространява добре и се радва както на голям интерес, така и на критика заради "порнографското" й съдържание.
Сред най-злостните критици на Уитман бил един известен геолог - Джон Питър Лесли, който изразил писмено възмущението си, като окачествил книгата като "долнопробна, профанна и цинична", а нейния автор нарича "превзет задник". Цялото семейство на Уитман преживява този "срам".
Дни след публикуването на "Стръкчета трева", бащата на Уитман умира на 65-годишна възраст.
Оригиналното /авторско/ копие от първото издание на книгата "СТръкчета трева" / Снимка: Getty Images
Как са създавани творбите в "Стръкчета трева": По време на Гражданската война Уитман работел като журналист на свободна практика и доброволец в болниците във Вашингтон, където се грижел за ранени. Причината да стане санитар била дълбоко лична: Брат му Джордж Уитман служел в армията на Съюза на северните щати. Един ден Уолт престанал да получава писма от него, а в. "New York Tribune" прочел списък на загиналите и ранените войници, в който било и името на някой си "първи лейтенант Дж. У. Уитмор". Уитман решил, че може да става дума за брат му и спешно заминал за фронта да го търси.
Намира брат си ранен, но жив. Картината, която вижда, обаче - на ранени войници и хора с ампутирани крайници, била толкова потресаваща за него, че заминал за Вашингтон с намерението да помага във военните болници.
Уолт Уитман (1819 - 1892), фотография на Матю Брейди
През 1865-а година започва работа като чиновник към Министерството на природните богатства, откъдето бил уволнен именно заради "Стръкчета трева". За уволнението му изиграли роля бившият сенатор на Айова - Джеймс Харлън и секретарят на министерството, които също намерили книгата на Уитман за "обидна".
Уолт Уитман (1819 - 1892), Снимка: Getty Images
Но той не се отказва - работи като журналист, за да изкарва пари за прехраната си и продължава да пише книгата на живота си. Упорството му било възнаградено. Уитман е може би единственият автор в света, който става известен с едно-единствено заглавие.
Второто издание на "Стръкчета трева" излиза през август 1856-а година, с 20 нови стихотворения. Книгата била издадена отново през 1860-а и 1867-а година, както и още няколко пъти до края на живота на Уитман.
За близо четири десетилетия - почти до смъртта на автора си, "Стръкчета трева" е издавана десет пъти, като буквално всеки път "набъбвала" с нови "стръкчета трева". Започва като сборник с 12 творби и достига цифрата 300, в годината на смъртта на Уитман.
Здравето на автора й, обаче, в продължение на 20 години било буквално на ръба. През 70-те започват първите пристъпи на парализа, от които Уитман страда до края на живота си. След като получава удар в началото на 1873-та година, поетът се премества да живее в Камдън, Ню Джърси, при брат си Джордж. Там била и майка им, която умира през май същата година. Уитман известно време живял в къщата на брат си, а после си купил собствена къща в Камдън. Вече, обаче, бил толкова зле, че почти целодневно бил на легло. Негова съседка - вдовицата Мари Оукс Дейвис се грижела за болния и през 1885-а година се премества в къщата като икономка. Благодарение на грижите на тази жена Уитман издава стихосбирката си още три пъти.
Усещайки наближаването на края си, поетът си поръчал гранитен мавзолей във формата на къща. През последната седмица на живота си престанал да се храни. Описва страданието си: "Страдам през цялото време. Нямам облекчение, няма как да избягам: една монотонност, монотонност, монотонност, в болка."
Уитман умира на 26 март 1892-ра година. Аутопсията показала, че вследствие на бронхопневмония белите му дробове са работели с едва една-осма от капацитета си. Хиляди отиват да се сбогуват с покойния поет. Погребан е в поръчания от самия него мавзолей. Там са преместени тленните останки на всички Уитман.
Уолт Уитман (1819 - 1892), Снимка: Getty Images
Поетът не оставя наследници. Всъщност, причината за това според биографите му, се крие в тайната и много обсъждана сексуалност на поета. Биографите му твърдят, че Уитман бил "бисексуален в чувствата си", но много срамежлив. И макар че се споменава за някаква любовна връзка с актрисата Елън Грей, те смятат, че поетът раздухвал историята, за да спре клюките. Към края на живота си Уитман дори казвал, че уж някъде имал деца, които били шест на брой, но две починали. Официално поетът няма признати наследници. Според мнозина негови съвременници, не проявявал интерес към жените, като в същото време няма и никакви свидетелства, да е имал интимни отношения с мъже. Така според мнозина, е по-вероятно Уитман да е бил човек от рядко срещания асексуален тип.
Интересите му в политиката заемали мислите на Уитман през целия му съзнателен живот. И в това отношение той изглеждал "бивалентен". Примерно, в поезията си прокламирал равенство между белите и черните, а в някои публични изказвания прозират расистки предразсъдъци. Въпреки тези подозрения, поетът ни е завещал една велика фраза: "Когато срещна някого, не ме интересува дали е бял, черен, евреин или мюсюлманин. Достатъчно е да знам, че той е човек".
Уолт Уитман (1819 - 1892), Снимка: Getty Images
Уитман бил демократичен и спрямо вероизповеданията - считал религиите за равни. Въпреки това не изповядвал никоя от тях, но не се обявявал и като атеист. Вярвал, че човешката душа е безсмъртна и способна на развитие чрез Любовта. В стиховете на Уолт Уитман това чувство не се побира в отношенията само между двама души, а е всеобхватна и вечна категория.
Уолт Уитман, дърворезба от Р. Брайдън, ок. 1882 г. / Снимка: Getty Images
Бунтарският начин на живот на Уитман бил приет от бийт поколението и неговите лидери Алън Гинсбърг и Джак Керуак през 50-те и 60-те години на 20-и век. Лорънс Ферлингети дори нарича себе си "едно от лудите деца на Уитман". Поетът повлиява и автора на "Дракула" - Брам Стокър, и става модел за героя му Дракула. Поезията на Уитман е използвана и от много композитори, като Бенджамин Бритън, Джон Адамс, Курт Вайл, Фредерик Делиус, Карл Амадеус Хартман и др.
Уникалният факт, с който свързваме личността на Уолт Уитман е, че вместо да завещае солидна библиография, този невероятен човек въплъщава целия си стремеж към съвършенство в една-единствена стихосбирка. Колко странно, и в същото време уникално и велико е това!
"Едно дете попита: "Какво е тревата?", като ми носеше пълни шепи. Как бих могъл да отговоря? Повече отколкото детето аз не знам какво е тя. Предполагам, че трябва да е знамето на моята природа, изтъкано от изпълнена с надежди зеленина. Или предполагам, че е носната кърпичка на Всевишния, ухаещ подарък, или бележка, преднамерено изпусната".
Уолт Уитман - цитати
Вземете розите, докато можете - времето лети бързо.
Същото цвете, на което се възхищавате днес, утре то ще бъде мъртво.
За мен всеки час от деня и нощта е неописуемо и съвършено чудо.
Вижте доколкото можете, там има неограничено пространство, бройте колкото можете часове - има неограничено време, преди и след това.
Не се отчайвайте, ако не ме намерите скоро. Ако не съм там, потърсете ме другаде. Някъде ще ви чакам.
Бяхме заедно, след това забравих.
Научих, че да си с това, което харесваш, е достатъчно.
Най-малкият лист трева ни учи, че смъртта не съществува; че ако някога е съществувал, е трябвало само да създаде живот.
Битките се губят в същия дух, в който са спечелени.
Писателят не може да направи нищо за хората, освен просто да им разкрие безкрайната възможност на собствените им души.
Винаги гледай към слънцето - така ще оставиш всички сенки зад гърба си.
Ако наистина си направил това, което казваш, това не е самохвалство.
В лицата на обикновените мъже и жени аз виждам Бог.
Бъдете любопитни, но не осъждайте.
Правете каквото искате, но нека ви носи радост.
Мирът е винаги красив.
Знам, че заслужавам враговете си, но не мога да повярвам, че съм заслужил приятелите си.
В лицата на обикновените хора аз виждам Бог.
Истинската война никога няма да влезе в книгите.
Всеки момент на светлина и мрак е чудо.
Няма Бог, по-възвишен от теб самия.
Бъдещето не е по-несигурно от настоящето.
За да има велики поети, трябва да има и велика публика.
Истинското изкуство е човечността. Това, което наричаме лоши обноски, са често най-живописните и изразителни неща изобщо.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}