СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Три националности, пет брака и един-единствен Сол Белоу
110 години от рождението на носителя на Нобел, "Пулицър" и куп други награди
Автор : / 2592 Прочита 0 Коментара
Американският писател, роден в Канада, Сол Белоу (1915 - 2005) - вляво, с лауреата по икономика, професор Милтън Фридман, малко след като са удостоени с Нобеловата награда съответно за литература и икономика, 1976 г.
Снимка: Getty Images
Сол Белоу е сред нобелистите за литература и една от знаменитостите на 20 век. Роден е в Канада, но има руско потекло - произхожда от семейство на руски евреи, емигранти от Санкт Петербург, заселили се в Чикаго.
Истинското му име е Соломон Белоус.
Като казахме, че е забележителна личност на миналия век, нека само изброим част от наградите му: "Нобел" за литература - 1976 година; "Пулицър" - 1976 година; Национална книжна награда на САЩ - в годините 1954-а, 1965-а и 1971-ва; Национален медал за изкуства - 1988 година; награда "О"Хенри" и др. Забележете, че в една и съща година - 1976-а, Белоу печели двете най-престижни награди за слово в света - "Нобел" и "Пулицър".
Творбите му "Приключенията на Оги Марч" (1953) и "Дарът на Хумболт" (др. "Хумболтовият дар", 1976) са смятани за едни от най-значимите произведения на 20 век. Към тях ще добавим романите "Херцог", "Равелщайн", "Не изпускай деня", и "Декември на декана" - любими на много хора по света и преведени на български език.
Историци доказаха, че Висоцки е евреин
Сол Белоу е роден на 10 юни 1915 година, преди 110 години. Умира на 5 април 2005 година в Бруклайн (Масачузетс), САЩ. Първата публикувана проза на Белоу са "Сутрешни монолози", които се появяват през 1941 година. Това са монолозите на двама души - един безработен и един пропаднал комарджия. И двамата прахосват времето си, но по различен начин - докато единият играе, другият лежи. Но между двамата има нещо общо - и двамата искат да запазят своята индивидуалност.
Тези монолози са много интересни и актуални и днес, макар да са писани толкова отдавна. Скоро след тях - през 1944 година, Белоу издава първия си роман, известен с оригиналното си заглавие - "Dangling Man". Преводните издания са с различни заглавия - "Увисналият", "Блуждаещият", "Сбърканият човек".
Артър Хейли: Американците виждат демокрацията като лек три пъти на ден
Това е дневникът на един млад мъж в Чикаго - Джоузеф, който се е самоизолирал от света, за да търси себе си. Той напуска работа, записва се като доброволец в армията и докато чака да го повикат, непрекъснато затъва в сложни разсъждения за парадоксите на живота. Свободен е, но не знае какво да прави със свободата си. Липсата на контакт с останалия свят го превръща в "блуждаещ" човек. Пише дневник, за да запази разсъдъка си в тишината на своето самотно уединение.
Според някои критици Белоу успява да направи един изключително точен психологически портрет на цяло едно поколение, израснало по време на войната. Накрая самият герой признава своя провал, а именно - достига до извода, че не знае как да използва свободата си и че този начин на живот също е една илюзия. Сам Белоу казва: "Ти трябва да командваш свободата си, иначе ще се удавиш в нея".
Вторият роман на Белоу е "Жертвата" (1947). Той бележи първият му голям успех. След това идва още по-успешният - "Приключенията на Оги Марч", който получава наградата за най-значителната книга, публикувана през 1953 година. През 1956 година излиза сборникът "Не изпускай деня", а през 1959-а - "Хендерсън, дъждовният крал", определен от тогавашната литературна критика за "най-блестящо написаният роман от много години насам".
В романите "Приключенията на Оги Марч" и излезлият десет години по-късно "Херцог" (1964), Белоу разказва историите на евреи в Чикаго, какъвто е той самият. И в двете произведения има много биографични моменти от живота на автора. Оги Марч е авантюрист и широка душа. Неговите истории звучат невероятно, макар да са съвсем реалистични. Може да се каже, че срещите му с различни хора са по своему неповторими и незабравими. Белоу е невероятен разказвач - той създава "филм", от който читателят не може да се откъсне. Другият му герой - Моузес Херцог също е пътешественик по дух, но историите му са проследени в епистоларен стил - под формата на писма с велики личности и други интересни персонажи.
Един афганистанец, който покори книжния пазар на Америка
И двамата герои изразяват самия Белоу. В тези два романа се оглеждат и биографични моменти от живота на писателя. Белоу е имал интересен и бурен живот, изпълнен със страсти. Достатъчно е само да споменем, че е имал пет брака и че когато се ражда последното му дете вече бил на 84, за да заключим за колко независима и неординарна личност става въпрос. В романа "Херцог" писателят се опитва да обясни собствената си емоционална енергетика, като описва главния герой като мъж в процес на втори развод, с две деца от двата брака и нова любовница. В същото време, подобно на Белоу, Херцог изпитва обич към "всичко предишно", макар и от разстояние. Вероятно това е и някакъв опит за изкупление към собствените му деца.
Руската еврейка от СССР, която издигна в култ капитализма и Америка
Самият Сол Белоу веднъж разказва за себе си: "Родителите ми емигрирали от Русия в Канада през 1913 година. Баща ми бил търговец, внасял египетски лук в Санкт Петербург. Те се заселват в Квебек, където през 1915 година се родих аз. Бях най-малкият от четири деца. До деветгодишната ми възраст живеехме в един от най-старите и бедни квартали на Монреал. През 1924 година се преселихме в Чикаго. Аз израснах там и се смятам напълно за чикагски гражданин. През 1933 година постъпих в Чикагския университет, а през 1935-а се прехвърлих в Северозападния университет. Моята интелигентност някак се съживи и аз се дипломирах с чест по антропология и социология през 1937-а. Получих стипендия от университета в Уисконсин, но се държах лошо. По време на коледната ваканция се влюбих, ожених се и никога повече не стъпих в университета. В моята невинност реших да стана писател".
Всички американци обичат "немския руски евреин"
Канадец, американец, или руснак?- пита веднъж Белоу един журналист. Той му отговаря с усмивка: - Всъщност, евреин. Тази закачка не се оправдава в творчеството му. "Там той е повече руснак, отколкото американец, и по-малко евреин", казва един критик. Защо? - Героят му Моузес Херцог не се интересува от парите, каквато характерност се приписва на евреите. Но Белоу все пак подсигурява своя герой с едно материално спокойствие, за да не изпитва душевни терзания от безпаричие. Херцог е от богато семейство, живее добре, има прилична академична кариера и не познава финансовите сътресения. Затова изглежда, че му е лесно да инвестира в идеи, а не в богатство.
Той е мечтател, романтик и нерешителен човек, но силно обаятелна личност. Херцог е странна птица с ексцентричен живот, какъвто е и самият Белоу. Херцог изглежда постоянно замечтан и разсеян, но всъщност вижда много ясно всичко: че съпругата му е меркантилна, че най-добрият му приятел й е любовник и фалшив позьор.
В романа "Херцог" проличава силно една основна мисъл на Сол Белоу - неговата тревога от нарастващия материализъм на обществото, който задушава отвътре човешката душа.
Е, ако беше жив, може би щеше да заключи, че за жалост този процес вече се е случил, и то необратимо.
Американецът, който развенча американската мечта и възхвали Червената армия
Малко известно е, че Сол Белоу започва професионалната си кариера като свободен писател с написването на биографиите на други писатели, които продава на вестниците. Работил е и като учител и професор. Преподавал е в университетите в Минесота, Принстън, Ню Йорк и накрая в университета в Чикаго, където самият той е следвал. По време на Втората световна война служил в търговската флота. През 1955 година прекарва известно време в индиански резерват в Невада. Пътувал е и до Европа, но за кратки периоди.
Много биографи на писателя считат, че той не е "представителна извадка" за американец. Но тъкмо в това е хубавата и успешната му страна. Съчетавайки корените си с "американската почва", Белоу описва трудния път на "сродяването" с различната народопсихология. "Чужденецът" в него е "длъжен на гъвкавост", за да успее в Америка.
Белоу едновременно ще израстне в този свят и ще го изучава като чужденец. За да се превърне в един от най-големите критици на Америка и американския начин на живот.
Ще каже съвсем честно: "Ние, американците, сме завладени от едно безгранично желание. И това, че нашите желания са безгранични, не значи, че ние сме възвишени същества. Това значи само, че ние не сме сигурни какво е удовлетворение. "Любов, дълг, принципи, мисъл, значение всичко е погълнато от тлъстата, безчувствена държава на "охолството".
Но Белоу до края си вярва, че човешкият дух, където и да се намира човек, е неунищожим. Въпреки обществото, с неговата жестока организация, въпреки фалшивите концепции за прогрес и благоденствие на политиците; въпреки нарочното обезличаване на индивидуалността, човешката личност има здрави устрои в духовността, смята той. И както сполучливо отбелязва един критик, " в тази увереност и непоколебимост на Белоу всички разпознаваме руснака в него". Очевидно има предвид, че темата за духовността е голямата тема на класическа руска литература и в частност - на образци на европейския роман. В тях съдбата на човека е съдба на обществото. Човекът, дори и в конфликт с това общество, търси начини да скъса оковите на заробването и ограниченията. Да си припомним Достоевски: "Искате или не искате, нашата природа е да бъдем свободни и под жилото на страданията да избираме между добро и зло".
Достоевски - мрачният ангел на човешката душа
Затова изследователи на Сол Белоу като Тони Танер казват, че в творчеството на Сол Белоу живее класическата руска литература. Той отстоява не само правото, но способността на човешкия дух да отрече онова, което му пречи да утвърди свободата на духа си. Що се отнася до това, как този "руснак по душа" печели на няколко пъти националната награда на Америка, т.е. как така той успява да завладее сърцата и умовете на американците, критиците дават следния отговор: че Белоу се учи и успява да "стигне" други двама любими писатели на средния американец - Уитман и Драйзер. Според тях от Уитман Белоу взима идеята за свободното общество, а от Драйзер - реализма за американския градски човек.
Други пък смятат, че Белоу, особено с романа си "Херцог", обединява двете големи течения в американската проза - чувствеността на Марк Твен с интелекта на Хенри Джеймс.
Чехов - лекарят и благодетелят
Сол Белоу е не само автор на романи, но и на пиесата "Последният анализ", както и на много новели и разкази. Едно е безспорно - че в цялото си творчество той е напълно последователен, преследвайки една цел - да разкрие същността на човека отвътре, да го "проумее" и да "преведе" неговите страхове, мечти и битки, за останалите. Това е толкова трудна задача, но изглежда той успява да го постигне. Чрез героите му ние заобичваме човека, който дори и несъвършен, се старае да запази своята уникалност и свободата си на изразяване.
Литературният критик Брайън Епълярд от "Сънди Таймс" определя Сол Белоу като "най-значимия писател от втората половина на ХХ век". И до днес много критици се обединяват около тази висока оценка.
И нашият писател-дисидент Георги Марков пише в свое есе за Белоу, че "той успява да достигне до едни от най-силните и проникновени откровения за човека, написани в наше време".
Сол Белоу - цитати
"Живей или умри, но не отравяй всичко."
"Трябва да се бориш за живота си. Това е главното условие, за да го задържиш."
"Абсолютната сериозност е много по-опасна от всяка шега."
"Всяко съкровище е охранявано от дракони. Така разбираш, че е ценно"
"Човек е толкова добър, колкото това, което обича."
"Аз съм като феникс, който тича след подпалвачите."
"Един човек трябва да може да чуе и понесе най-лошото, което може да се каже за него."
"Готовността за отговор на всички въпроси е сигурен знак за глупост."
Еми МАРИЯНСКА
Исак Левитан - "златният" евреин на руската живопис
Бащата на Снупи - най-високо платената мъртва личност в Америка
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}