Едва ли някой от любителите на научно-фантастична литература ще оспори, че много от нещата, описани в нея, колкото и невероятни да са изглеждали на времето си, са се случвали в бъдеще.

Един от най-ярките примери, разбира се, е излязлата през далечната 1865-а година книга на френския писател Жул Верн - "От Земята до Луната", екранизирана по-късно от Мелиес с филмовото заглавие "Пътешествие до Луната". Да припомним, че корабът-куршум на Верн се казва Колумбиад, а малко повече от век по-късно НАСА изстреля кораба "Колумбия".

Още

Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория

В тази връзка идва ред да цитираме един от най-големите съвременни фантастици - Артър Кларк, който формулира следното наблюдение върху революционните идеи, изпреварили времето си. Според него те предизвикват три фази на реакция: 1."Това е напълно невъзможно - не ми губете времето.", 2."Възможно е, но не си струва да го правим." и 3."През цялото време ви казвах, че това е добра идея."

Артър К. Кларк в кабинета си на 22 ноември 2003 г. в Шри Ланка, Коломбо / Снимка: Getty Images

Сър Артър Кларк виждаше в бъдещето и много негови революционни идеи вече са реалност. Още през 1976-а година той напълно подробно описва комуникациите, които имаме днес:

"Ще имаме устройства, които ще ни позволяват да изпращаме много повече информация на нашите приятели. Те ще могат да ни виждат, ние ще можем да виждаме тях, ще разменяме изображения, графики данни, книги и т.н."

Този истински пророк на съвремието ни е роден на 16-и декември 1917-а година в Майнхед, Англия и доживя до дълбока старост - почина на 90, на 19-и март 2008-а година, като до последния си жизнен момент бе активен писател и изобретател.

Навършиха се 105 години от рождението на Артър Кларк.

Най-известният му научно-фантастичен роман си остава "Одисея в космоса", но той е автор и на "Фонтаните на рая", сборниците "Песните на далечната Земя" и "Деветте милиарда имена на Бога", "Среща с Рама", "Краят на детството", "Лунен прах", "Градът и звездите", "Островът на делфините", "2010: Одисея втора", "2061: Одисея трета", "Призракът от големите плитчини", "Чукът на бога", Окото на времето" и др.

Артър К. Кларк в кабинета си на 22 ноември 2003 г. в Шри Ланка, Коломбо / Снимка: Getty Images

Първата му творба в научната фантастика е разказът "Амбразура", който излиза през 1946-а година. Разказът му "The Sentinel" пък полага  основата на филма на Стенли Кубрик "2001: Космическа Одисея". Романът "Една одисея в космоса през 2001 година" на Кларк излиза докато двамата с Кубрик работят по сценария на филма.

Артър Кларк е носител на ордена на Британската империя, а през 1962-ра година е награден с премията "Калинг", за постижения в популяризирането на науката. Сред престижните му отличия са Британската награда за научна фантастика и наградите "Хюго" и "Небюла".

Хората винаги се интересуват как започва животът на гении като Артър Кларк.

Всъщност, изненадата винаги идва от това, че повечето от тези хора се раждат в обикновени семейства и израстват като почти всеки от нас.

Още

Представяме ви първия трейлър на сериала "Пикник край пътя" по Братя Стругацки

Артър Кларк завършва училище и започва работа като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война служи в американските ВВС, и там за пръв път работи с радари. След войната завършва Кралския колеж и се дипломира по специалностите математика и физика.

От 1956-а година живее в Коломбо, Шри Ланка, получава тамошно гражданство и умира там.

Артър К. Кларк в кабинета си на 22 ноември 2003 г. в Шри Ланка, Коломбо / Снимка: Getty Images

Интересът му към космическите апарати датира от 1945-а година, когато публикува една статия - "Извънземни ретранслатори". В нея предлага създаването на система за телекомуникация чрез спътници, свързани помежду си в глобална система за връзка.

Точно това представляват създадените през 20-и век комуникационни сателити, както и Интернет.

Кларк не патентова идеята си, въпреки че въпросната геостационарна орбита кръщават на името му - "орбита на Кларк". Когато са го питали, защо не я е патентовал, той по детски откровено отговаря: "Не вярвах, че ще стане, докато съм жив".

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Десет години по-късно от идеята за спътниковите телекомуникации, през 1954-та година, в американската национална метеорологична служба се заражда идеята, те да бъдат използвани за метеорологични прогнози. И това, както всички знаем, вече е реалност.

Да припомним, че експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, 12 и 15 бяха проследявани с телевизионни репортажи, а техни коментатори бяха Уолтър Кронкайт, Уилям Шира и... Артър Кларк.

В едно свое интервю Кларк казва: "Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното."

И той дръзна да го направи, и като астролог, и като писател.

Артър К. Кларк в кабинета си на 22 ноември 2003 г. в Шри Ланка, Коломбо / Снимка: Getty Images

Артър Кларк - мисли

Ако децата имат интереси, тогава образованието се случва.

Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво ужасяващи.

Може би нашата роля на тази планета не е да се покланяме на Бог - а да Го създадем.

Не вярвам в Бог, но се интересувам от него.

Една от най-големите роли на научната фантастика е да подготви хората да приемат бъдещето без болка и да насърчават гъвкавостта на ума. Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективи истории.

Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши.

През живота си открих две безценни неща - да учиш и да обичаш. Нищо друго - нито славата, нито властта, нито постиженията сами по себе си - не могат да имат същата непреходна стойност. Защото, когато животът ви приключи, ако можете да кажете "Научих" и "Обичах" ще можете да кажете и "Бях Щастлив"!

Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.

Информационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията - в смисъла на сурови данни - не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяко от тях.

Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.

Сигурен съм, че Вселената е пълна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е достатъчно интелигентна, за да не дойде тук.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Роман на Станислав Лем излиза за пръв път на български

Още

"Други богове" - новата хорър фантастика на Хауърд Лъвкрафт

Още

Фотограф превръща градове във фантастични видения

Още

"Над всичко" - фантастичната проза на Павел Вежинов, излезе в антология