ЛИТЕРАТУРА И ФИЛОСОФИЯ
Томас Карлайл: Всички революции се замислят от романтици, реализират ги фанатици, а се използват от негодници
Защо някои смятат шотландския писател и философ, роден преди 230 години, за предтеча на нацизма?
Автор : / 16994 Прочита 6 Коментара
Около 1870 г.: Шотландският писател Томас Карлайл (1795 - 1881), известен есеист, историк и приятел на Ралф Уолдо Емерсън от 19-ти век. Оригинален художник: Elliott & Fry
Снимка: Getty Images
Американският писател и философ Хенри Дейвид Торо е написал едно от най-хубавите есета за шотландския си колега Томас Карлайл. Ето един малък откъс от него:
"Родителите му били "добри селски стопани". Баща му се числял сред настоятелите на тамошната сектантска черква, бил човек земен и трезвомислещ, който заковавал думите като "пирони в стената". Майка му била "съвършена жена", а "приятното й, напевно произношение било в съгласие с неговите трансцендентални пориви".
И по-нататък: "От десетина години Карлайл живее в Лондон, прекарвайки дните си в писане на книги; както читателите знаят, той има славата, че е сближил Англия и Германия и е допринесъл много за обновяването и извисяването на литературата. Карлайл е истински литератор. Човек лесно може да си представи уединения му вече, прост начин на живот с малкото му семейство в оня тих квартал на Лондон, наречен Челси, встрани от глъчката на търговската част, на "Чейни Роу", недалеч от "Болницата на Челси".
Пешеходци минават покрай Cheyne Row 24, бившият дом на шотландския писател и философ Томас Карлайл и съпругата му, Челси, Западен Лондон, Англия, 1949 г.
Снимка: Getty Images
Там той прекарва по-голямата част от времето си, заобиколен от купища книги и документи; горните лавици на библиотеката му изобилстват, както разбираме, от нови, не разрязани книги с "авторски посвещения"; през последните месеци работи с многобройни ръкописи на староанглийски и безчет заети от обществените библиотеки брошури за епохата на Кромуел; за разнообразие навремени хвърля поглед към тухлените фасади и паважа на улицата или към тревистото кътче в някой съседен двор; или пък поема към Британския музей, за да го превърне за кратко в свое работно място. Така протича първата половина от деня му, както е при повечето литератори; а следобед, може да се предположи, прави кратки пробези от по една-две мили, прекосявайки крайните квартали, докато излезе извън града - поне така си мисля, макар че тъй едва ли би стигнал бързо до истински дива, гориста местност.
Шотландските национални галерии откриха автопортрет на Ван Гог
Междувременно откъде ли не идват хора, за да го видят, макар малцина да заслужават да бъдат видени от него; сред тях има доста "бележити посетители от Америка"; цялото това разнолико множество той щедро обдарява с още незаписания си пребогат и бляскав монолог, разменяйки го срещу каквото и да е, което то има да му предложи; английският му е с "подчертан шотландски акцент" и за изненада на всички, включително и на мен, говори общо взето така, както пише, на тоя типичен карлайловски език, "който постига навремени своите висоти в продължителни, дълбоки, разтърсващи пристъпи на смях.
...
Около 1860 г.: Есеистът и историк Томас Карлайл (1795 - 1881)
Снимка: Getty Images
Захапал неизменната си лула, той дружелюбно сбира около себе си хора с коренно противоположни възгледи, които го слушат като оракул. Много висока, мършава фигура, вглъбено изражение, тъмна коса, мургава кожа, излъчване на учен, нездрав вид поради прекомерното застояване в кабинета - това е той, роденият на англо-шотландската граница и може би потомък на безчинствалите някога там мародери.
...
Карлайл ме кара да усещам богатството на езика. Той преобръща цялата Природа, преравя до последното ъгълче човешките запаси, докато открие най-подходящия за мисълта си символ. Той не черпи от речници, от словници, а от самата словна работилница, та е отворил безкрайна работа за лексикографите. Да, английският е неговият майчин език също както и за вас, ала при него той не е оня мънкащ, сумтящ, гъгнив брътвеж, завоалиращ мисълта, а островърхо, неуморимо, несломимо оръжие. Карлайл владее тоя език както никой от нас, та ще е полезно за всеки, който ще дава обява за изгубен кон или пък трябва да пише било съобщение за сбирка на градската управа, било проповед или писмо, да се позанимава с тоя ненадминат писмописец, чиито знания надхвърлят граматиката и речниците.
...
Карлайл е изкусен архивист, хронист, писател. При него всичко се обръща на писмо - жестове, намигания, кимвания, многозначителни погледи, местни говори, жаргони, акценти, пантомима и какво ли не още, което е тънело в мълчание, преди той да го изрази в писано слово. Селянинът, който стъписал градския адвокат, когато го накарал наред с другото да запише и как подвиква на коня си, едва ли би стъписал Карлайл - той би намерил подходящата дума, правилна и съществуваща в езика, която на часа би подкарала впряга.
...
Карлайл е изключително вглъбен и своеобразен. Той постоянно покорява със своята неотстъпна, несломима, вездесъща човечност. Убеден съм, че нивга честната му мисъл не е плащала и най-малка дан на красиви слова и превземки, а е била устремена към най-прекия и въздействен изказ. Все достойнства, които пребъдват. Когато времето проникне дълбоко в тъканта на творбите му, тия именно зрънца ще покълнат.
...
Бихме пропуснали една от най-привлекателните страни на Карлайловите творби, ако не споменем нищо за техния хумор. Тоя толкова необходим залог за здравомислие, без чиято подкваса всеки труднодостъпен мислител би бил справедливо заподозрян в мистицизъм, фанатизъм или лудост, у Карлайл е в свръхизобилие. Карлайловият хумор е силен, титаничен, зареден с много повече здрав разум от трезвата философия на мнозина други. Тоя хумор не предполага просто смях и усмивки, твърде сериозен е за това: той разсмива само ония, които не уязвява.
...
Една от заслугите на Карлайл, все едно върху какво пише, е свободният поглед върху нещата, пълната липса на морализаторство и догматизъм. Той разчиства безчетни товари боклук и открива широк път. Творбите му са неоградени откъм бъдещето и възможното. Макар почти неотстъпно да насочва погледа ни към откритите небеса, той все пак ни оставя да се скитаме на воля под тях и ни ги показва отразени в безбройни реки и езера.
Томовете на Карлайл съдържат не най-висшата, ала една твърде практична мъдрост, която по-скоро ни удивлява и предизвиква, отколкото да ни просвещава. Карлайл не ни кара непременно да мислим, според него достатъчно сме мислили досега, ала ни принуждава да действаме."
Възторженият текст на Торо, както вече споменахме, се отнася за Томас Карлайл - шотландски писател, историк, философ и преводач, роден на 4 декември 1795 година в Шотландия, преди 230 години. Твърде голям промеждутък от време до днес, през което светът се е променял, подлагал е на критика, или пълно забвение много творци, така че накрая да останат само онези, които е преценил за гениални хора. Томас Карлайл е един от тях, макар полемиките около името му все още да разгорещяват спорове от политически характер.
Карлайл е роден в Екълфехан, Шотландия, но умира в Лондон, на 85-годишна възраст, на 5 февруари 1881 година.
Както пише Торо, роден е в обикновено селско семейство. Родителите му го насочвали към духовна кариера. На 14 години той постъпва в Единбургския университет и там осъзнава, че не иска да се посвети на свещеничеството. Веднага след като завършва университета, става учител по математика в провинцията и допълнително се изхранва от случайни литературни поръчки. Знае се, че известно време се е занимавал с право и е искал да стане адвокат, но немската литература го завладява по такъв начин, че се отказва от тези си намерения и изцяло се посвещава на литературата и философията.
Превежда "Вилхелм Майстер" на Гьоте и написва "Животът на Шилер". Това са първите му големи трудове. В периода след 1825-а превежда и други автори, написва критически очерци за Жан Паул, Ернст Хофман, Лудвиг Тик, Фуке, Волтер и др. През 30-те години на 19 век написва статията "Белезите на времето", а по-късно и "История на немската литература", с които буквално хвърля камък в блатото на либерализма. До степен, че нито едно издателство във Великобритания не искало да издаде трудовете му. За сметка на това от тях се заинтересували в Америка.
Томас Карлайл написва оригинални историко-философски трудове като "История на френската революция", памфлета "Чартизъм", лекциите за героите и героичното в историята "On Heroes and Hero Worship and the Heroic in History" и философските разсъждения "Past and present". Любопитно е, че първото издание на "История на френската революция" изгаря, според известното - при случаен инцидент. По-важното е, че тя описва събитията не като сух анализ, а като епична "поема в проза", изпълнена със страстите на герои и негодници. Карлайл разкрива моралния упадък на стария режим и яростта на народа, с акцент върху ролята на герои като Дантон и Робеспиер.
Германски архив придоби една от най-ценните кореспонденции на Шилер
След като сам се убеждава, че възгледите му не се вписват в нито една от политическите доктрини на неговото съвремие, Карлайл замисля издаването на собствено списание в духа на измисленото от него понятие "вярващ радикализъм". В какво се изразява основната му идея: да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност-герой; да се повдигне в обществото темата за нравствения дълг; да се стимулират труда и вярата. Някои казват, че по отношение на героичното в историята, Карлайл е преувеличил ролята на героите, с което е засилил недоверието в силата на институциите и е тласнал хората към формален култ към миналото.
Вярно е, че Карлайл наистина е смятал миналото за по-подходящо за героични хора и в този смисъл може би наистина е преувеличил тяхната роля в историята, но няма как да се отрече, че теорията му е по същество е хуманистична - издига в култ високата нравственост.
В "Памфлети на последните дни" ("Latter-day pamphlets", 1858), Карлайл осмива еманципацията на негрите, демокрацията, филантропията, политикономическите учения и пр. Така превръща философията си в неразбираема от гледна точка на политическия й смисъл, и си навлича много врагове, а някои от почитателите му откровено признават, че напълно са престанали да го разбират.
През 1847 година Карлайл издава "Исторически и критически опити" (сборник от статии), а през 1851-ва - биографията на неговия приятел от младостта, поета Джон Стърлинг. В периода от 1868 до 1870 година издава своите пълни съчинения ("Library edition") и скоро след това - "People"s edition". Така, с неуморен труд и пълно посвещаване на срещи с хората, Карлайл успява да задържи интереса на публиката и през 1866 година му предлагат почетното място ректор на Единбургския университет. Това е израз на авторитета, който той придобива в обществото.
Любопитното е, че тази длъжност е първата и единствена официална работа в неговия живот. Карлайл винаги е бил само писател, или както бихме се изразили днес - "творец на свободна практика".
През 1866 година умира съпругата му Джейн, не по-малко талантливата шотландска писателка Джейн Бейли Карлайл. Тя не е публикувала нито един роман, но била широко известна като необикновен писател на писма.
Дори самата Вирджиния Улф я нарича "една от великите писателки". Карлайл няма друг брак, освен с нея.
Около 1835 г.: Съпругата на Томас Карлайл - Джейн (1801 - 1866)
Снимка: Getty Images
През 1875 година излизат очерците му "Първите норвежки крале". Интересът към историята не стихва до смъртта му.
Сам заема страна в политическите конфликти на своето време - по време на френско-пруската война застава на страната на Прусия и горещо подкрепя каузата й в своите писма, публикувани в "Times".
Такава в общи линии е творческата биография на Томас Карлайл. Сега идва моментът да разберем, защо някои го причисляват към още несбъдналия се в света нацизъм. Много историци нееднократно са отбелязвали, че възгледите на Карлайл предшестват възгледите на Хитлер и други фашистки идеолози. Дори през 1938-а, когато Карлайл отдавна вече е в отвъдното, излиза статията на проф. Чарлз Сароли "Бил ли е Карлайл първият нацист?"
В нея професорът пише: "Нацизмът не е германско изобретение, отначало той възниква зад граница и идва при нас именно оттам... Философията на нацизма, теорията на диктатурата са формулирани сто години преди това от великия шотландец на своето време - Карлайл, най-уважаваният от политическите пророци. Впоследствие идеите му са развити от Хюстън Стюарт Чембърлейн. Няма нито една основна доктрина на нацизма, на които е основана нацистката религия, която да не е била... при Карлайл, или при Чембърлейн. Карлайл и Чембърлейн са духовните бащи на нацистката религия... Както Хитлер, Карлайл никога не е изменял на своята ненавист, на своето презрение към парламентарната система... Също като Хитлер, и Карлайл винаги е вярвал в спасителната добродетел на диктатурата.", заключава проф. Сароли.
Същото казва в още по-категоричен тон и Бъртранд Ръсел в книгата си "История на Западната философия" (1946 г.), а именно: "Следващата стъпка след Карлайл и Ницше, е Хитлер."
Известният немски социолог, политолог и историк Мануел Саркисянц също посвещава нашумялата си книга "Английските корени на германския фашизъм" на влиянието на Карлайл върху развитието на нацистките идеи.
Едва ли, обаче, можем да виним Томас Карлайл за нацизма, макар много от идеите му да се считат за фундаментални за нацистката идеология. Все пак трябва да отчитаме главния факт - времето, в което са родени трудовете на Карлайл. Или, както много точно Торо отбелязва: "На неговия гений било отредено да даде израз на вълненията, напиращи в милиони гърди. Карлайл откъсва най-зрелите плодове от обществената градина, ала тия плодове вече нямат почти нищо общо с родилото ги дърво, съсредоточило силите си за извайването на пъпката в края на някоя клонка." Така Торо "оттласква" своя кумир от нацизма.
Има, обаче, трябва да признаем, доста объркващи неща в неговите идеи. Карлайл, например, искал повторно въвеждане на робството в Западна Индия и бил дори раздразнен, че икономистите се противопоставяли на това. Днес това звучи не само дръзко, но и античовешко, анти правово, но трябва да си дадем сметка, че в реалния свят има неща, за които се разсъждава в конкретния исторически момент и те не биха били възможни в друго, различно време, от която позиция разсъждаваме днес - два века по-късно.
Така смятат и много от защитниците на Карлайл, които се противят на сравненията на идеите му с нацизма. Един от най-силните им мотиви е този, че всяко време сякаш иска да "угоди" на социалните симпатии, и на това несъмнено се е поддал и Карлайл.
Февруари 1881 г.: Шотландският писател Томас Карлайл (1795 - 1881)
Снимка: Getty Images
Тряябва да оценим още един безспорен факт: Томас Карлайл е не само историк и философ, но и прочут автор на въздействащи трудове за културата и обществото. Неговите писания вдъхновяват дебати за лидерството, историята и ролята на личността. Той се превръща във водеща фигура в интелектуалния живот на Викторианската епоха и оказва трайно влияние върху литературата и философията.
Очевидно е притежавал онзи интелектуален гений, който е искал да сложи ред в хаоса. В идеите му, в техния чист вид, няма нищо антихуманно, освен реалистичен отговор на времето, в което е живял. Ще се убедим в това, ако четем внимателно неговите мисли от по-общ философски характер.
Около 1860 г.: Есеистът и историк Томас Карлайл (1795 - 1881)
Снимка: Getty Images
Томас Карлайл - мисли
"Любящото сърце е началото на познанието."
"Нашата главна задача е да не гледаме в мъглявото бъдеще, а да действаме сега, в посоката, която ни е ясна."
"Природата не търпи лъжи."
"Историята на света се гради от биографиите на великите."
"Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници."
"Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън."
"Историята на света се гради от биографиите на великите."
"Природата не търпи лъжи."
"Опитът е учител, който взима твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това, никой не обучава по-добре от него."
"Станете честен човек, и можете да бъдете сигурен, че мошениците са вече с един по-малко!"
"Не вярвам в колективната мъдрост на невежи индивиди."
"Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги "очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън."
"Величието на великия човек се разкрива по начина, по който се отнася към малките хора."
"Ако човек знае мярката си, той знае всичко."
"Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек."
"Историята на света е биография на велики хора."
"Истинският университет на нашето време е колекция от книги."
"Човек с ясна цел ще се движи дори по най-трудния път. Човек без никаква цел няма да напредне и по най-гладкия път."
"Животът кратко, много кратко време между две вечности..."
"Историята е квинтесенцията на клюките."
"Музиката е речта на ангелите."
Еми МАРИЯНСКА









