ГОЛЕМИТЕ
Стефан Цанев на 90: Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове
Според акад. Гранитски Стефан Цанев е несъмнено най-яркият изразител на протестното мислене, на антидогматичната нагласа, която преобладава в новата вълна в българската лирика
Автор: / 6536 Прочита 15 Коментара
28 юни 2025 г. Писателят и драматург Стефан Цанев
Снимка: Благой Кирилов/ БТА/Архив
Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове, каза за БТА поетът и драматург Стефан Цанев, който днес празнува 90-годишнината си.
Цанев каза за БТА, че сред най-ярките години в неговия живот са началото на шестото и седмото десетилетие на миналия век.
"Тогава аз и моите приятели Константин Павлов и Любомир Левчев променихме стила на българската поезия с въвеждането на свободния стих в българската литература", каза той.
Както драматургът каза по-рано тази седмица на представянето на юбилейния си сборник "Носете си новите дрехи, момчета!" на фестивала "Море от книги" във Варна, в началото на 1960-те години той публикува във вестник "Литературен фронт" текст в защита на свободния стих, зад който застават поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. Публикацията възбужда дискусия, която трае години.
10 ноември 1988 г. Портрет на Стефан Неделчев Цанев - български драматург, поет и писател
Снимка: Божидар Тодооров/БТА/Архив
"Дотогава това не съществуваше, с изключение на няколко спорадични стихотворения на Елисавета Багряна от 30-те години", разказа Цанев. "Социалистическото изкуство симпатизираше на класицизма. Със свободния стих ние разрушихме правилата, като най-важното беше, че имаше думата "свобода" в нашите манифести и в нашите стихове", допълни той.
На своя широк принос към българската култура писателят гледа скромно. Той обясни, че ако можеше да се върне назад във времето, би променил само едно: "бих написал по-хубави неща".
"Няма български драматург, който да е стигал до такива психологически дълбини при създаването на персонажите си и който да отразява така мощно и проникновено разломния дух на днешното време", пише писателят и издател акад. Иван Гранитски по случай юбилея на Цанев.
Според акад. Гранитски Стефан Цанев е несъмнено най-яркият изразител на протестното мислене, на антидогматичната нагласа, която преобладава в новата вълна в българската лирика, появила се в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
Издателят казва, че поезията на Стефан Цанев е заредена с енергията на несъгласието, протеста, възмущението от пълзящата в обществото демагогия. Според него чувствителната духовна мембрана на поета усеща задаващите се разложителни тенденции в социалната тъкан и реагира с остри изблици.
"Ако внимателно препрочетем не само поезията на Стефан Цанев, но и драмите, както и многобройните му публични изяви, интервюта, статии, есета, филипики и пр., ще се убедим в неговата последователност и категоричност в отстояването на смела гражданска позиция. Той следва Ботевия завет, че почтеният човек трябва силно да люби и мрази", пише още акад. Гранитски.
10 ноември 1988 г. Портрет на Стефан Неделчев Цанев - български драматург, поет и писател
Снимка: Божидар Тодоров/ БТА/Архив
"Думите за поета са най-силното оръжие, когато са искрени и истински. Неговата лирика не търпи фалша, подмените и предателствата. Тя мечтае, че някой ден човечеството, а и българското общество, ще се събудят от апатията, инерцията и самодоволството и ще осъзнаят своята историческа роля за спасението на човешките души", казва още издателят.
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, област Русе. През 1954 г. завършва Математическа гимназия в Русе. Завършва журналистика през 1959 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1960 г. е приет да учи драматургия в Московския киноинститут, който завършва през 1965 г.
РАБОТАТА В ТЕАТЪРА СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕГОВ СПАСИТЕЛ
След завръщането си в България Стефан Цанев работи като редактор в Студия за игрални филми "Бояна" до 1967 г., а впоследствие е драматург в редица театри - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Театър 199, в Театъра на окръзите, в Театър "София" и в Театъра на Българската армия. В Драматичния театър в Пловдив работи заедно със съпругата си - актрисата Доротея Тончева. До днес живее в Балчик.
Стефан Цанев през 2019 г.
Снимка: Христо Касабов/БТА/ Архив
През годините на комунистическия режим Стефан Цанев е сред авторите, чието творчество нееднократно е обект на ограничения. Цензурни комисии забраняват няколко от неговите постановки. Стефан Цанев продължава творческата си дейност, като по собствените му думи работата в театъра се превръща в негов спасител. След 10 ноември 1989 г. той продължава активно да участва в обществения дебат със своите публикации и граждански позиции. За настъпилите промени поетът казва: "Съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода".
11 април 2024 г. Представяне на книгата „Небесна гледна точка“ от Стефан Цанев се провежда в Съюза на архитектите в България
Снимка: Минко Чернев/ БТА/Архив
ПРЕБОГАТО ТВОРЧЕСТВО
Автор е на повече от 30 пиеси, сред които "Процесът против богомилите" (1968), "Джуджето и седемте Снежанки +1" (1976), "Рицарят на печалния образ" (1978), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на дякона Левски" (1986), "Параноя" (1991), "Величието и падението на Стамболов" (1993), "Пир по време на демокрация" (1996), "Адът - това съм аз" (1997), "Духът на поета" (2011), "Заговорът на Калигула" (2014), "Цигуларката на Бога" (2016) и "Убийството на Богородица" (2022). Негови пиеси са представяни на сцени в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Санкт Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага и други градове.
Творчеството на Стефан Цанев обхваща поезия, драматургия, романи, публицистика, сборници с есета, както и детска литература. Автор е на стихосбирките "Часове" (1960), "Композиции" (1963), "Перигеи или най-голямото приближаване до Земята" (1967) и други, както и на "Анини приказки" (1976), сборника с есета "Убийците са между нас" (1996), романа "Мравки и богове" (2000) и други. Част от творбите му са преведени на редица европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит.
11 декември 2009 г. На сцената на камерна зала „Методи Андонов“ в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ се състоя представяне на стихосбирката „Свяст“ на режисьора Бойко Богданов. Стефан Цанев чете някои от стиховете в книгата
Снимка: Бистра Бошнакова/ БТА/Архив
Стефан Цанев е носител на множество отличия, сред които Националната награда за литература "Иван Вазов" за цялостен принос към литературата (2004), орден "Стара планина" - първа степен за цялостен принос към българската култура (2006), наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (2019) и наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (2021). През 1992 г. е обявен за Международен мъж на годината 1991/1992 от Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания. В класацията на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив за 2014 г. е определен за най-четения български автор.
Стефан Цанев: Последната нощ на Сократ" е първата постановка по мой текст, която гледах в Турция
Стефан Цанев: Аз съм човек на 20-и век и в действителност в 21-и век се чувствам като гостенин
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/portret/stefan-tsanev-na-90-nay-vazhnoto-be-che-imashe-dumata-svoboda-v-nashite-stihove&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2026%2F08%2F07%2F3014564%2F800x480.jpg%3F_%3D1786093603&description=Стефан Цанев на 90: Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}