ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Според някои восъчните клепачи на скулптурите му се повдигат
Как Медардо Росо остава в сянката на Роден заради характера си
Автор : / 6371 Прочита 2 Коментара
„Aetas Aurea“ (1886) изобразява съпругата и сина на скулптора Медардо Росо
Неговото изкуство остава в сянката на други скулптори от неговото време, докато всъщност той също е заслужавал тяхната известност, защото определено е в авангарда на модерната епоха. Името му е Медардо Росо.
Негов фен е бил Емил Зола, приятел - Огюст Роден. Драматургът Едуард Олби притежавал версия на негова скулптура, а френският поет Гийом Аполинер го описва като "без съмнение най-великият жив скулптор".
Споменатите по-горе големи имена са повече от авторитетни "гаранти" за качествата на творчеството му. Художественият музей в Базел организира ретроспективна изложба с творби на Росо - бюстове и фигури, изработени от восък, гипс и бронз. Някои от изкуствоведите наричат тези творби "призраци в движение", защото изгледът им е специфичен и донякъде мистериозен.
Такъв е стилът на Медардо Росо - неподражаем.
"Ако седнете десет галеристи и колекционери около една маса, девет от десет няма да знаят кой е Медардо Росо", казва Елена Филипович, директор на Художествения музей в Базел, и продължава: "Но ако поставите десет артисти около масата, девет от десет ще паднат на пода от вълнение."
Много точна констатация за въздействието на творбите на Росо.
Целувка от камък - Камий Клодел и Огюст Роден
Защо тогава този толкова талантлив скулптор остава в сянката на други свои колеги? Според някои от биографите на Росо, причината е в неговия характер - индивидуалист, който "невротично бягал от публичност". И още нещо: За разлика от Роден, Росо не правел монументални творби с площадни мащаби - създавал малки творби, които не намирали място в екстериора на градската среда. Росо ги излагал в студиото си и в галериите, така да се каже - "по-на скрито". Не залагал на реклама, работел по интуиция и вдъхновение. Но по този начин обрекъл творбите си, да ги познават малцина.
Една от най-известните му творби - " Ecce Puer" (1906), е глава на момче, забулена в чаршаф. Друга - "Enfant Malade" (1893-95), представлява наклонена глава на болно дете. Тя и така се казва, в превод - "Болното момче".
Скулптурите на Росо изглеждат многозначително загадъчни и сякаш безплътни. Лицата издават някакво безпокойство и тревога. Внушават чувството за безнадеждност и в същото време, както споделят мнозина, восъчните им клепачи сякаш се повдигат, когато се взирате в тях. Изглежда плашещо, но е знак за голямото майсторство на автора им.
Огюст Роден е бил почитател на египетското изкуство
Т.нар. "семеен портрет" - работата на Росо "Aetas Aurea" (1886), изобразява съпругата и сина му. Някои критици са на мнение, че изпитват ужас от тази творба, защото композицията по думите им "сякаш се стапя" пред очите им. Други стигат още по-далеч и казват, че скулптурната група е като излязла от филм на ужасите. Росо има и други такива скулптурни "портрети" - на пияници, прегърбени хора с изкривени лица. На това отгоре, восъчните му фигури са с цвета на никотинови петна. Но именно това прави интереса към скулптурите на Росо "плашещо интригуващ".
Кой е Медардо Росо?
Бюст на Наполеон от Огюст Роден, открит неочаквано, отива на търг в Хонконг
Роден е в Торино през 1858 година като второто дете в семейството на железопътен работник. На 12 е, когато семейството се премества да живее в Милано. След като изкарва военната си служба, на 24 Росо се записва да следва в градската Академия за изкуства на Брера, но се сбива със свой състудент и го изключват. Сбиването станало по повод на една петиция с искането да се използват живи модели в часовете по рисуване в ателиетата на академията, което не било необичайно, но кой знае защо, не го правели. Ето защо Росо се ядосал, когато оня негов състудент не пожелал да подпише петицията му. Импулсивният Росо не се стърпял и го ударил.
Италианският скулптор Медардо Росо
Първото си ателие младият скулптор отворил в Милано. Там се движел сред артистични натури, обединени в бохемска група от социалисти и анархисти, наричащи се "Scapigliatura", в превод "Разрошване". Няколко години след изключването му от академията, Росо се задомява и му се ражда син. През 1899 година се премества в Париж, където живее и работи до след Първата световна война. Докато е в Париж се запознава с Емил Зола и други известни личности. Именно тогава започва да експериментира и с фотография в студиото си. Началото в Париж е трудно и много бедно, но може да се каже, че престоят на Росо в Париж бележи забележителен етап в неговата кариера.
Един куратор на изложби от Австрия - Хайке Айпелдауер, го описва като "много особена личност, много убедителна, силна, печеливша, човек с голямо сърце, особено за деца, но също така подозрителен, контролиращ, обсебващо преследващ каузата си".
Сигурно този характер става причина съпругата му да го напусне, както и някои от най-близките му приятели. Споменахме в самото начало за високата оценка, която му дава Роден, но Росо се скарва и с него, в спор, кой на кого е повлиял.
Забелязвате ли, че сякаш характерът на Росо всъщност е работел срещу него? А може би това е главната причина да остане в сянка? А и бил доста самонадеян да разчита на слава, без да инвестира в нея. Роден наемал фотографи за работите си, а Росо си ги снимал сам. Осветявал ги сам и не винаги се получавал търсения ефект. Запазени са 200 от тези любителски фотографии на творби на Росо, заснети от самия него.
Последните си години скулпторът прекарва в някакво състояние на зацикляне, като започнал да преработва стари свои теми. Това продължило повече от две десетилетия. "Твърде дълго безвремие", казва един критик. В желанието си да контролира всичко и затова предпочитал да го прави сам, един ден Росо изпуснал по непредпазливост стъклени негативи върху крака си и така го нарязал, че се наложила ампутацията на няколко пръста. Росо страдал от диабет и от това нараняване се натровила кръвта му.
Умира през 1928 година.
След смъртта му неговата правнучка Данила Росо се заела да подреди архива му и установила, че той е унищожил всички писма, събирани през годините. Приживе казвал, че не иска никой да влиза в личния му живот и вероятно заради това изтривал всички следи за себе си в личен план. Ето защо Росо има много биографи - хора, които изследват живота му, но никой от тях не е написал биографична книга за него. Портрет на ранните години на Росо като художник намираме единствено в алманах от 1889 година на Анджело де Губернатис.
Запазени са описани спомени за него, от които съдим, че е канел гости на групи в студиото си, пред които демонстрирал как работи. Някои от присъстващите споделят, че Росо извайвал творбите си толкова вглъбен в себе си, че сякаш напълно се абстрахирал от присъствието на публика. Всички признават, че атмосферата ги завладявала като магия. По същия начин, потънал дълбоко в някакъв свой си свят, Росо подреждал фигурите си в домовете на колекционери. Търсел контекст в подредбата. "Бил ли е маниак по контрола?", пита един изкуствовед. Вероятно, да.
Днес много колекционери биха дали мило и драго да притежават негова творба. През 2014 година излезе новината, че бронзова скулптура от Медардо Росо е била открадната от Музея за модерно изкуство на Рим. И още преди тази новина обиколи света, в рамките на същия ден творбата се намери. Оказа се, че изобщо не е напускала музея, а е била скрита в шкафче, в близост до входа на галерията.
А знаете ли, коя е въпросната творба? - Точно "Болното дете", за която вече споменахме. Според следователите скулптурата е била подготвена за изнасяне, но след като се вдига шум около изчезването й, крадецът явно се е отказал от намеренията си.
Неотдавна открита рисунка от Микеланджело ще бъде предложена на търг в Париж
Какъв е стилът на Медардо Росо? Експертите го определят като пост-импресионистичен. И това някакси му "прилича". В онзи алманах Росо е описан като бунтар срещу всичко, което "мирише на търговия". Анджело де Губернатис го сравнява с библейски герой, който следва максимата "Върви сам!" и казва, че това никога не плашело Росо. "Той усещаше как силата му нараства, развиваше таланта си, замисляше необятен нов артистичен хоризонт, невиждан досега, и започваше да работи и да го изпробва.", пише в алманаха Губернатис.
Първите работи на Росо в ателието му в Милано били бронзови бюстове. Стилът му започнал да се променя след 1882 година. Той никога не правел подготвителни рисунки на скулптурите си. Започвал направо да ги вае от глина, а после използвал гипс и накрая ги отливал от бронз. По-късно започва да използва восък с гипсова вътрешност. Направил си собствена леярна.
Тази свобода, сам да отлива фигурите в леярната си, давала на Росо възможността да манипулира повърхностите на своите произведения по различни експериментални начини, така че често дори "грешките" се превръщали в ефект. Росо реализирал последния си оригинален сюжет през 1906 година, с творбата "Ecce puer" (прев."Вижте детето").
Вечен сън между Макиавели и Микеланджело
Изложби с негови творби са организирани от най-големите музеи в света. През 1963-та - от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Това е първата голяма музейна изложба на Росо в Америка. През 2015 година Центърът за италианско модерно изкуство представи инсталация от скулптура, рисунка и експериментална фотография на модернистичния художник, която разкрива диапазона му като автор на триизмерни творби. През 2016-а Фондация "Пулицър Артс" в Сейнт Луис представи "Медардо Росо: Експерименти със светлина и форма" - най-голямата изложба на творчеството на художника в американски музей, след онази от 1963-та. И така, до сегашната голяма ретроспективна изложба в Базел, с която започнахме разказа си.
Откриха увреждане на мрамора на флорентинската"Пиета" на Микеланджело
Ето какво пишат медиите за Медардо Росо: "Нежните, наклонени глави на Росо и ексцентрични, люлеещи се фигури, моделирани с мазилка и восък, избухнаха с такъв живот, съпричастност и непосредственост, че е трудно да повярвате, че техният създател е мъртъв и забравен в продължение на почти 100 години." Един критик отбелязва по повод изложбата в Базел: "За разлика от Роден, Росо не създаде огромни паметници, а лошите му материали от мазилка и восък оставиха произведенията му толкова физически незащитени, колкото обикновения живот, който изобразяват." В това има и укор, и в същото време - възхвала на самобитността. Такъв е почеркът на скулптора Медардо Росо.
Френски вестник пък прави ретроспекция на живота на Росо сред парижката бохема. Разбираме, че той е преживял първоначално много гладен период. Разболял се от изтощение и бил на ръба да попадне в болница, когато случайно го видял в един магазин Хенри Руарт, приятел на Дега. Взел го под крилото си и Росо му благодарил с творба, хибрид между бюст и портрет. Причудлива скулптура в знак на благодарност. Руарт, обаче, така и не отишъл да си вземе подаръка.
Нобелистът Ромен Ролан разказва за живота, страстите и шедьоврите на гения Микеланджело
Странникът Росо преминал през много трудности, но не се огънал. За него било унизително да проси пари, но му се налагало да прави компромиси. Разказват как, докато пътувал с трамвай към откриването на негова изложба във Виена, паднал лошо и го приели в болница. От болничното легло научил, че едно много богато семейство - Ланкоронски, посетили изложбата му, но не купили нищо. Емоционалният Росо така се ядосал, че забравил, че е болен и хукнал да им "отмъсти". Разопаковал в парка на двореца на Ланкоронски свои скулптури и ги разпръснал сред другите, с цел да убеди собствениците, каква грешка са направили, като са пренебрегнали творбите му. Импулсивният характер на Росо често го тласкал към такива действия, но зад тях прозира голяма болка, дори отчаяние. Слушайки за тях ни обзема състрадание към този дълго непризнаван гений.
Росо често работел през нощта, самотно отдаден на своите призрачни герои. Веднъж казва: "Изкуството не трябва да е нищо друго, освен изражението на някакво внезапно усещане, дадено ни от светлина". Не харесвал мрамора, "избирайки вместо това бедността и непостоянството на восъка и гипса", отбелязва един изкуствовед. "Той създава скулптури, които сякаш се разпадат пред очите ни!", пише друг. Но той, Медардо Росо, е бил воден единствено от своята интуиция и точно като онзи библейски човек е поемал ударите от грешките си изправен. Фигурите му днес са оценени като уникални и автентични, и както отбелязват парижките му куратори, "Росо е революционизирал скулптурата".
Ще завършим с онова, с което започнахме - изложбата в Базел, представена по следния начин: "Медардо Росо: Изобретяване на модерна скулптура" идва в Базел след дебюта си в Mumok във Виена и представя цялостно проучване на един художник, чието влияние може да се сравни само с неговата забележително упорита анонимност."
Има ли прашка в ръката си Давид на Микеланджело?
Росо е можел да създава и да руши с една и съща страст. Когато се почувствал предаден от приятеля си Роден, го осъжда. Не достига неговата известност, но през цялото време, с грешките си, е бил себе си. И ако трябва да бъдем обективни, нека отбележим, че докато репутацията на Роден се крепи до голяма степен на обществени поръчки, Росо много рядко изобщо ги е търсил. Използването на нетрайни материали също прилича на някакъв самоубийствен радикализъм при него. Росо отхвърля не само монументалността, но и трайността. И въпреки това, ето че остава във времето - като "анархист в изкуството" и "анонимен гений на модернизма" - самобитен и запомнящ се.
Еми МАРИЯНСКА
Отпечатаха 3D Давид на Микеланджело висок само 1 мм
Три скулптури "Пиета" от Микеланджело представиха във Флоренция
Редки рисунки на Микеланджело - за пръв път в Щатите
Романите му възкресиха най-интимните тайни на Ван Гог и Микеланджело
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}