Има автори, чието име няма как да не изплува в паметта ти, ако само споменеш някакъв техен ярък герой. А Остап Бендер е толкова ярък герой, че се е превърнал в нарицателно за мошеник. Той е основен герой в романите на Иля Илф и Евгений Петров "Дванайсетте стола" (1928) и "Златният телец" (1931).

Той е "великият комбинатор", който знае "четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари".

Авторите на тези сатирични четива, пълни с ярки и екстравагантни герои и невероятни случки са Иля Илф и Евгений Петров, наричани за по-кратко Илф и Петров.

На 13-и април се навършиха 85 години от смъртта на Иля Илф през 1937-а година. Той умира едва на 39, от туберкулоза. Погребан е в Новодевическото гробище в Москва.

Иля Арнолдович Файнзилберг - Иля Илф, е роден на 15-и октомври 1897-а година в Одеса, в семейството на банков чиновник, евреин, преселник от Киев. Иля Илф завършва първо техническо училище и работи като чертожник. След това се пробва в различни професии: телефонен техник, чиновник в статистиката, сътрудник на вестник "Моряк", редактор на списание "Синдетикон". В списанието публикува свои стихове, но е толкова неуверен в таланта си, че ги подписва с женско име.

Иля Арнолдович Файнзилберг - Иля Илф / Източник: Архив на Съюза на писателите на Русия

През 1923-та година се премества да живее в Москва и може да се каже, че това е началото на същинската му кариера в литературното поприще. Работи в редакцията на в. "Гудок" - издание на транспортните работници. Именно тогава се запознава с Евгений Петров. Съвместната им работа започва през 1926-а, когато започват заедно да съчиняват теми за рисунки и пишат фейлетони в сп. "Смехач" и във в."Гудок".

Илюстрация към "Златният телец" от Илф и Петров, худ. тримата Kukryniksy

Удивителното им партньорство пръв забелязал братът на Евгений - Валентин Катаев. Негова е идеята за сътрудничеството им в нещо по-мащабно. Така се ражда знаменитата двойка Илф и Петров.

Иля Илф и Евгений Петров, в работен момент / Снимка: Архив на Съюза на писателите на Русия

А как се ражда героят им Остап Бендер? Първоначално той бил замислен като второстепенен персонаж, даже епизодик. Смятали, че ще участва само в един епизод, в който да каже репликата "А може би искате ключа от стаята с парите?". Тази реплика била взаимстватна от Илф и Петров от речника на техен познат. Искали да използват тази реплика еднократно, като закачка към него, и Остап Бендер да изчезне. Но в процеса на писане този герой така се развил, че се певърнал в основен.

"В края на романа ние вече възприемахме Остап Сюлейман Берта Мария Бендер бей като жив човек и често му се сърдехме за проявяваното нахалство", разказва в едно интервю Петров.

В романа "Дванайсетте стола" великият кобинатор се представя като Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, а в "Златният телец" вече предпочита по-краткото Остап Ибрахимович.

Какво още научаваме от самия Остап Бендер: Той бил роден около 1900-та година. В първия роман се представя като 28-годишен мъж, а във втория казва, че е "на 33, възрастта на Исус Христос". Твърди, че баща му бил "турски поданик". Това твърдение най-вероятно се основава на правдивия исторически факт, че по онова време в Одеса, родния град на Остап Бендер (и на Иля Илф), се заселвали много евреи, които приемали турско поданство.

Читателите, обаче, по-скоро възприемат Остап Бендер като универсална личност от украинско-еврейско-турски произход, и точно такава е била идеята на Илф и Петров - героят им да има "интернационален" произход, за да го възприемат с характер от общочовешко значение.

Какво още научаваме за Остап Бендер: той е лежал в затвора. Там среща своя бъдещ съучастник - Яков Менелаевич - бивш театрален администратор. След освобождаването на двамата от затвора, точно Остап Бендер излиза с чисто досие - не се води амнистиран, защото улучва период, в който в СССР декриминализират измамата като престъпление, залагайки на превъзпитанието. Тази тънка ирония е повече от забавна, защото Остап Бендер няма никакво намерение да се "превъзпита".

Андрей Миронов, като Остап Бендер в екранизация на "Дванайсетте стола" от Илф и Петров, афиш

Той изучава щателно Наказателния кодекс с друга цел - да се научи как да измъква пари по "честен начин". В същото време, обаче, мошеникът не действа сляпо - той подбира жертвите си. Ориентира се не към бедни трудещи се хора, а към такива, които не живеят на заплата и де факто са забогатели по безчестен начин - т.е., също са измамници. Така Остап Бендер на практика прилага някаква социална справедливост - мами богатите и незаконно забогателите.

В първия роман - "Дванайсетте стола" Остап Бендер се среща в Старгород с Иполит Матвеевич Воробянинов, в момент, в който няма нито квартира, нито пари, но затова пък е облечен в костюм. Комбинаторът е надарен с остър ум и е много добър психолог. Благодарение на тези две качества, бързо се сдобива не само с покрив над главата си, но нанюхва и следите към огромно богатство. Воробянинов става негов "съратник". Двамата преминават през множество перипетии, но при всяко едно затруднение, Остап Бендер винаги има готов план за измъкване. Превъплъщенията му са забележително артистични и в широк диапазон - той е ту председател на тайна антисъветска организация, ту професионален жених, ту художник, или гросмайстор - според ситуацита.

Остап Бендер е толкова ярък герой, че на създателите му Илф и Петров не им дава сърце да го "умъртвят" във финала на романа, каквото било първоначалното им намерение. Според признанията на Петров, двамата с Илф хвърлили жребий с бележки, поставени в захарница. Жребият показал бележката с черепа - т.е., че Остап трябва да "умре". И той умира, но не щеш ли "възкръсва" в "Златният телец". Появява се жив и здрав, само с белег от порезна рана на врата. Илф и Петров съживяват своя герой, за да го преобразят.

В "Златният телец" ние виждаме един различен Остап Бендер. Той вече не е оня човек с "аморално поведение", движещ се по ръба на закона. Сета се изживява в ролята на класически детектив. И докато в първия роман всичко му се удава много лесно, тук образът му е по-дълбок и по-реалистичен.

В "Златният телец" виждаме един Остап Бендер от плът и кръв - човек който има своите радости, болки и мечти.

Илюстрация към "Златният телец" от Илф и Петров, худ. тримата Kukryniksy

Много е разискван въпросът, имал ли е прототип Остап Бендер? Според една от най-разпространените версии, зад героя стои реално съществувала личност - украинецът Осип Шор - авантюрист и измамник със забележителен артистичен талант. Основните му черти били шегобийството и провинциалната наглост, които са водещи и при Остап Бендер.

"Дванайсетте стола" излиза през 1928-а година в сп. "30 дни". Успехът на романа сред читателите бил голям.Трябва да знаем, обаче, че ние познаваме едва една-трета от оригинала на Илф и Петров, защото цензурата в продължение на цели 10 години съкращавала тази забележителна сатира. Същата била съдбата и на "Златният телец", който излиза през 1931-ва година.

Илюстрация към "Златният телец" от Илф и Петров, худ. тримата Kukryniksy

През 1935-1936-а година Иля Илф и Евгений Петров пътуват до САЩ, като кореспонденти на вестник "Правда". Предприемат 4-месечно пътешествие из страната. Купуват един форд, наемат шофьор и посещават много забележителни места и събития: фабриките на Хенри Форд, язовира Боулдър, пустинята Аризона, строителството на моста Golden Gate в Сан Франциско, Холивуд и др. Връщат се през южните щати обратно в Ню Йорк. По време на пътуванията си се запознават с Ърнест Хемингуей, посещават голяма изложба на Ван Гог, гледат едно от първите представления на операта на Джордж Гершуин "Порги и Бес". Били дори на боксов мач в "Медисън Скуеър Гардън".

Иля Илф си парви подробни бележки в дневника. Описва посещението им в затвора "Синг Синг", където се намира първият електирчески стол за изпълняване на смъртни присъди. В дневника на Иля Илф са описани впечатленията му от много градове в Америка: Ню Йорк, Чикаго, Канзас, Оклахома, Лас Вегас, Сан Франциско, Лос Анджелис, Сан Диего, Ел Пасо, Сан Антонио, Ню Орлиънс, столицата на САЩ - Вашингтон и др. Двамата писатели посещават Белия дом.

Иля Илф ежедневно изпраща писма, пощенски картички, телеграми и пакети със снимки от пътуването на жена си Мария. Завръщайки се в Москва, писателите публикуват своя пътепис "Едноетажна Америка". Защо "едноетажна"?, ще попита някой. Ами защото, както отбелязват авторите, по-голямата част от Америка - там, където живеят обикновените хора, е едноетажна. И до днес пътеписът им е считан за едно от най-обективните и богати описания на живота на американците в онези години.

През 2003-а година беше публикувано ново издание на книгата, възстановено от първоизточника. Т включва неизвестни досега материали от личния архив на Александра Илинична Илф (дъщеря на Иля Илф).

След пътеписа за Америка, Илф и Петров написват киносценария "Веднъж през лятото". Автори са и на много други произведения, сред които - на много фейлетони за вестниците "Правда", "Литературная газета" и сатиричното списание "Крокодил".

Творческото им сътрудничество продължава 10 години и е не само плодовито, но представлява безценна част от руската литература. Много от творбите на Илф и Петров са екранизирани, и то по няколко пъти.

Иля Илф умира много млад, а Евгений Петров не може да прежали приятеля си. Всъщност, за болестта на Илф се загатва още по време на пътуването им с Евгений в Америка. Една вечер в хотела той споделил на приятеля си, че го болят гърдите. Изкашлял кръв. Година и три месеца по-късно болестта на белите дробове отнема живота му. Вечерта преди фаталния 13-и април 1937-а година Илф и Петров прекарали заедно. Работели над поредния си фейлетон. Работата обаче нещо не им споряла, защото Иля изглеждал много изтощен и блед. Предложил да не пишат, а да нарежат топче хартия. След като приключили, Евгений Птеров си тръгнал. Уговорили се за среща на другия ден.

Евгений Петров и Иля Илф, по време на съвместната им работа / Източник: Архив на Съюза на писателите на Русия

На следващия ден, обаче, нямало как да се видят отново - Иля починал. Загубата била повече от болезнена за приятеля му. "Полудявам от духовна самота!", казвал Евгений Петров. Той умира 5 години по-късно- на 2-ри юли 1942-ра година, като военен кореспондент във Втората световна война.

На връщане от обсадения Севастопол, загинал в самолетна катастрофа.

Прозренията на Остап Бендер

Животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто като чекмедже. Само трябва да знаете как.

Бензинът от вас - идеите от нас.

Щом изчезне съветската власт, изведнъж ще ви стане по-леко.

Витамините, драги ми предводителю, никому не се дават даром.

Аз не съм разбойник, а идеен борец за парични знаци.

С парите човек трябва да се разделя леко, без стеснение.

Наистина, пътната ми чанта изгоря, но огнеупорните идеи останаха.

Времето, което имаме, е пари, които ние нямаме.

Финансовата пропаст е най-дълбоката от всички пропасти. В нея може да се пада цял живот.

Системата - над всичко: всяка обществена копейка трябва да влезе в моето лично счетоводство.

В Рио де Жанейро, например, крадените автомобили се пребоядисват в друг цвят. Това се върши от чисто хуманни съображения - да не се огорчава бившият собственик, като види, че с неговия автомобил се разхожда друг човек.

Отнемането, или измъкването на парите се мени в зависимост от условията. Лично аз владея четиристотин доста честни начини за отнемане. Но работата не е в начините. Работата е там, че днес няма богати хора.

Похождение означава да ухажвате млади девици с нечисти помисли.

Аз не съм хирург. Аз съм невропатолог, психиатър. Изучавам душата на своите пациенти. И не зная защо, все попадам на глупави души.

Щом в страната сноват някакви парични знаци, то трябва да има хора, които имат много от тях.

Еми МАРИЯНСКА