Тя е родена в САЩ, в семейството на бизнесмена евреин Макс Хелман. Отраства в Ню Йорк, следва в Нюйоркския университет, а след това и в Колумбийския. Статутът й позволява да се движи в най-елитните кръгове на обществото, но бунтарският й характер й отрежда друг начин на живот. Такъв, че талантливата сценаристка, драматург, журналист, театрален критик, преподавател и писател Лилиан Хелман, въпреки професионалните си успехи, по политически причини попада в Черния списък на Холивуд.

Животът й е низ от преодоляни препятствия, които тази ерудирана и смела жена преживява с достойнство.

Лилиан Флорънс Хелман е родена на 20 юни 1905 година в Ню Орлиънс, американския щат Луизиана.

След като завършва образованието си, първата й работа била като четец на ръкописи в издателство "Хорас Ливърърт".

На 20 се омъжва за драматурга Артър Кобер, но бракът им се разпада през 1932 година. През 1929-а Лилиан пътува из Европа, като за известно време се установява в Бон, с надеждата да учи там, но бързо нарастващата заплаха от антисемитизъм я принуждава да се върне в Щатите.

През това време съпругът й вече бил постигнал значителен успех в кариерата си и дори получава работа в "Парамаунт Пикчърс". По тази причина двойката се премества да живее в Калифорния.

На корицата е Лилиан Хелман през 1935 г.

Запознавайки се с много влиятелни хора от киноиндустрията, Лилиан получава предложение за работа в "Метро-Голдуин-Майер". Работата й се изразявала в това да подбира романи и новини от периодичния печат, които биха били любопитни за преработването им в кино сценарии.

Покрай работата си Лилиан се запознала с писателя на детективски романи Дашиъл Хамет и се влюбва в него. Признала на съпруга си и му предложила да се разведат.

След развода, заради Хамет се премества да живее в Ню Йорк, но двамата не заживяли под един покрив. Връзката им остава съкровено приятелство в продължение на почти три десетилетия, до смъртта на Хамет през 1961 година. Той остава неин верен приятел и ментор до края си.

Историята на тази самоотвержена любов е пресъздадена в документалния филм на Кати Бейт от 1999 година "Dash and Lilly".

В Ню Йорк Лилиан започнала работа като режисьор на почасова работа за продуцента Харолд Шулман. През останалото време пишела. Първата й пиеса "Детският час", поставена през 1934 година на Бродуей, получила положителна оценка и от критиката, и от читателите. В основата на творбата стоят реални събития - инцидент в Шотландия, при който ученичка превръща с лъжа в ад живота на двама свои учители.

През 1936 година пиесата била поставена от Уилям Уайлър, а трийсет години по-късно в нея участвала Одри Хепбърн.

Именно тази пиеса отваря вратите към голямото кино за Лилиан Хелман. "Голдуин Пикчърс" я наемат за сценарист на немия филм "The Dark Angel".

През 1934 година била приета за член на Американската лига на писателите, а през 1935-а става активен член на Гилдията на американските сценаристи.

Американската оперна певица Мери Коста в ролята на Кюнигунда по време на репетиции за новата оперета „Кандид“ в театър „Савил“ в Лондон, 28 април 1959 г. Мюзикълът, базиран на произведение на Волтер, е написан от Лилиан Хелман с музика от Ленард Бърнстейн Снимка: Getty Images

По онова време Лилиан вече имала установени политически възгледи. Симпатизирала на Съветския съюз и на тогавашния лидер на СССР Сталин. Става член на модерна радикална политическа група в Холивуд, която изповядвала същите убеждения.

Вивиан атакувала капитализма и експлоатацията на работническата класа. Написва пиесата "Days to Come" ("Ще дойде ден"), в която излага левите си убеждения.

През 1937 година предприема пътуване в Европа точно когато там вече е започнала испанската Гражданска война. Пътувала заедно с Ърнест Хемингуей.

Хелман прави радиопредаване за Радио Мадрид, в което публично изразява подкрепата си за интернационалните бригади. По-късно описва събитията от онзи период в сп. "The New Republic".

През 1939 година написва антинацистката пиеса "Лисичета", която постига огромен успех. Пиесата е екранизирана през 1941 година.

Във филма "The Little Foxes", който получава осем номинации за "Оскар" участва Бет Дейвис.

"Лисичета" е считана за драматична класика на 20-ти век. Оригиналната бродуейска продукция на "Лисичета" се играе за пръв път на 15 февруари 1939 година. Главната героиня в пиесата - Регина, много прилича на авторката - тя е красива и умна, с мечти и амбиции. В желанието си да се реализира, обаче, тя се превръща в онова, което мъжете наричат "безмилостна кучка". Но един ден ще разбере, че никой на този свят не я обича, и е сама - богата и отчаяна.

В ролята на Регина е играла през годините Елизабет Тейлър.

Лилиан Хелман признава, че тази нейна най-знаменита пиеса е силно автобиографична и е писана дълго и мъчително. Това е историята на семейство Хюбърд - двама братя и една сестра, които искат да забогатеят бързо чрез построяване на фабрика за памук в наследствената им плантация. Отстрани всичко изглежда като съдружен план, но истината е, че всеки от тримата е готов на всичко, за да получи своя дял и да прецака другите двама.

Пиесата "Лисичета" бе играна и у нас, при голям успех в Народния театър под режисурата на Бина Харалампиева и получи много номинации за "Аскеер".

Афишът на постановката на Народния театър "Лисичета" от Лилиан Хелман

Още

АВАНГАРДИСТИТЕ НА 20-И ВЕК

Хемингуей я наричал "брат ми"

Лилиан Хелман написва и други антинацистки пиеси - "Watch on the Rhine" и "The Searching Wind", в които открито критикува външната политика на САЩ. Авторката обвинява управляващите в Америка, че са допуснали разпространението на фашизма и са закъснели да спрат действията на Хитлер и Мусолини. Нейното дръзко свободомислие й спечелва врагове. Още повече, че било публично известно, че Лилиан е в близки отношения с члена на Комунистическата партия Дашиъл Хамет.

Така талантливата писателка и сценаристка попада в Черния списък на Холивуд.

Отмъщението не спира дотук. Хелман била привикана на разпит от Комисията за разследване на антиамериканските дейности, като там недвусмислено й предложили да сътрудничи на комисията. Всъщност, да доносничи срещу свои колеги.

Лилиан Хелман отказва такова "сътрудничество", макар ясно да разбира, че отказът ще превърне живота й в трудно изпитание и ще сложи прът в професионалната й кариера.

Още

ПУБЛИКУВА СЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

С гордо вдигната глава тя продължава да пише пиеси и сценарии и да участва активно в обществения живот като смел борец за мир и защитник на хората на труда. В края на 60-те започва да пише мемоарите си, усещайки че здравето й се влошава. Това е времето на студентските движения. Хелман е възхитена от енергията на младите хора и въпреки здравословните си проблеми започва да преподава в Харвардския университет и в други образователни институции, за да бъде по-близо до събитията. Изнася лекции в Масачузетския технологичен институт и в Йейлския университет, а в свободното си време участва в политически митинги и мероприятия.

През 1969 година публикува първия от трите си автобиографични романа - "Незавършена жена", който е удостоен с Националната награда за книга. През 1973 година излиза мемоарната й книга "Пентименто". Във всяка от тях виждаме една силна жена, волева и целеустремена, борбена и безкомпромисно отстояваща принципите си.

Лилиан Хелман умира от сърдечен арест на 30 юни 1984 година в Оак Блъфс, Мартас Винярд, Масачузетс. Погребана е в град Чилмарк.

Още

ПИТИЕ И ВРЕМЕ

Любимите напитки на писателите: Мохито за Хемингуей, вино за Джейн Остин

И до днес много театри играят пиесите й "Лисичета" (The Little Foxes, 1939), "Часът на децата" (The Children's Hour, 1934),"Поривите на вятъра" (The Searching Wind, 1944), "Играчките на тавана" (Toys in the Attic, 1960) и др. Романите й "Dead End (1937) и "Maybe: A Story" (1980) са издадени на много езици. През 1986 година у нас излиза "Време на негодници". Лилиан Хелман е сценарист на много игрални и документални филми, както и на сериали: "The Dark Angel", "Законът на прерията", "The Searching Wind", "Grande Teatro Tupi", "Часът на децата", "Преследването", "Джулия" и др. В последния споменат дори играе в малка роля.

Не споменахме, че освен като писател и сценарист, Лилиан Хелман е работила и като журналист и театрален критик. Известно време е била редактор във в. "New York Herald Tribune".

Тази забележителна жена оставя ярки следи в литературата, театъра, киното и политиката, като пример за еманципираност и принципност, корав характер и безкомпромисно отстояване на моралните и политическите си възгледи.

Лилиан Хелман - цитати

"Модата на прегрешенията се променя."

"Цинизъм - това е неприятен способ да се говори истината."

"Добрите маниери трудно се съхраняват в бедност."

"Всеки човек е само това, което е направил в живота."

"Всичко в живота започва с надежда и свършва с навик."

"Хората се променят и забравят казаното от останалите. Това е лошо и довежда другите в заблуждение."

"Нищо не започва в очакваното от нас време."

"Харесвам хора, които отказват да говорят, докато сами не са готови за това."

"Аз не мога и не смятам да подрязвам своята съвест по модата на сезона."

Еми МАРИЯНСКА

Още

ЗНАМЕНИТИ ЛЮБОВНИ ИСТОРИИ

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Още

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Още

БИЗНЕСЪТ И ИЗКУСТВОТО

Есте Лаудер - историята на една сбъдната "американска мечта"

Още

НОБЕЛОВИ НАГРАДИ

Писателката Ани Ерно отдаде почит на Албер Камю в Нобеловата си реч