КОЛОСИ НА СКУЛПТУРАТА
Първият паметник на Ботев във Враца бил изваян от чужденец
Авторът на сегашния - Владимир Гиновски си отива от този свят скромно и с един орден
Автор : / 3905 Прочита 6 Коментара
Тържествата при откриването на паметника на Христо Ботев - в присъствието на Н.В. Княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов, централния площад във Враца, 27 май 1890 г. (Старият паметник е бил дамонтиран през 1955 г.)
Снимка: "Изгубената България"
За 2 юни тази година се очаква легендарният паметник на Ботев във Враца отново да се извиси с величавия си поглед над града. Средствата за ремонта му бяха осигурени чрез благотворителни инициативи и от Министерския съвет по времето на служебното правителство на Димитър Главчев.
Дейностите по реставрацията са в усилен ход, за да бъде спазено обещанието, паметникът да бъде готов до навечерието на Ботевите дни през юни. Защо този паметник е издигнат именно във Враца, знае всяко българско дете. Но да припомним историческите факти: През пролетта на 1876 година Ботев сформира своя чета в Румъния, където много българи бягат от преследванията на османската власт.
Идеята на четниците била да се присъединят към започналото в много български градове въстание. Четниците се качват от различни пристанища на австрийския кораб "Радецки", преоблечени като градинари. На пристанището в Козлодуй превземат кораба и нареждат на капитана-чужденец да ги остави на българския бряг.
Капитан Енгландер бил толкова впечатлен от решимостта и мъжеството на тези хора, че отказал на Осман паша да натовари хиляда турски войници, които да заловят четата. Така започва трагичният поход на Ботевите четници към Врачанския балкан.
Уви, въстанието в този край не избухва и те не получават подкрепа. Христо Ботев загива. Там, във Врачанския балкан, е неговата величава Голгота.
Паметникът му във Враца символизира неговата саможертва. Открит е на 2 юни 1964 година. От тогава до днес, всяка година на 3 март и на 1 юни жителите на Враца и родолюбци от цяла България се събират пред паметника, за да отдадат почит на Христо Ботев. Малцина, обаче, знаят, името на скулптора, изваял този символ на величавия подвиг на революционера и неговите четници.
Името му е Владимир Гиновски, един от най-талантливите ни скулптори, който почина в скромно забвение на 23 декември 2014 година.
Паметникът на Христо Ботев във Враца / Източник: Личен архив на Владимир Гиновски
А знаете ли, че негов е и паметникът на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София, а също и паметникът на Васил Левски в Борисовата градина? Една от първите работи на младия Гиновски била фигура на Паисий. Още като студент изваял от глина портрети на Илия Бешков, Борис Ангелушев, проф. Веселин Стайков, Владимир Димитров-Майстора, Асен Златаров, Христо Смирненски и др. Увековечил и професорите си - колосите на скулптурата Иван Лазаров и Андрей Николов.
Този изключителен творец е роден в с. Галичник на 4 юни 1927 година. По онова време то е на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци (дн. Северна Македония). Сред фамилията на Гиновски имало иконописци и резбари, представители на прочутата Дебърска художествена школа.
Владимир Гиновски в ателието си / Източник: Личен архив на скулптора, страница във фейсбук
Владимир Гиновски заминава за София и се записва в Художествената академия. Негови учители там ще станат едни от най-известните ни творци по онова време - Иван Лазаров, автор на скулптурата "Майка" пред гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, специализирал в Мюнхен и Дрезден; и Андрей Николов, авторът на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния воин в София, смятан за "мост с европейската култура".
Владимир Гиновски се учи при най-добрите и създава едни от най-знаковите паметници за България, повече от 50 на брой. Някои от тях са на родна територия, други - отвъд границите ни, като паметника на Левски пред българското посолство във Вашингтон, САЩ.
Година пред откриването на паметника на Ботев във Враца, през 1963 г. Гиновски спечелва конкурса за паметника на Васил Коларов, който бил поставен на същото място, където сега са фигурите на Св.св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София. Техни копия има в Мурманск, и в двора на Българското посолство в Рим.
В края на живота си Гиновски живеел с болестите си на възрастен човек, далеч от почестите и славата на своите бронзови герои. А знаете ли, че домът му, по някакъв съдбовен парадокс, е бил на столичния бул. "Христо Ботев"? Там Гиновски изживява старините си, почти самотно, в компанията на сестра си Фроска. В едно интервю разказва какви трудности е срещал, за да реализира проектите си:
"Аз съм аполитичен. Седем пъти се явих на състезания за паметника на Кирил и Методий пред Народната библиотека, и все нещо не достигаше на журито. Накрая вдигнаха ръце и рекоха: Да му дадем работа на този амбициозен млад човек!"
Когато се явил на конкурс за паметник на Ботев във Враца, бил още млад и неуверен, но възторжен. Направил различни варианти, за да постигне хармония с величавия фон на Балкана. След много години казва: "Ако трябва пак да интерпретирам образа на Ботев - може би ще е различен, но възторгът ми няма да се охлади".
Министър Стефан Данаилов награждава Владимир Гиновски за 24 май 2007 година / Източник: Пресинфо-БТА
Владимир Гиновски бе носител на орден "Кирил и Методий". От 1972 година до смъртта си няма други награди, въпреки огромния брой знакови паметници, на които е автор. През 2007 година тогавашният министър на културата - проф. Стефан Данаилов му връчи грамота, плакет и парична награда, за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура, по случай 24 май.
През юни, когато ремонтираният паметник на Ботев отново извиси снага над Враца, отново ще си припомним името на скромния творец, който със сърце и душа го е изваял, за да пребъде през вековете като символ на величавия подвиг на героите. Човекът, който вече не е сред нас, но ни остави вечност в камък - Владимир Гиновски.
Тук е мястото да кажем, че ако неговият паметник ще получи "втори шанс" за живот, то един друг паметник на Ботев във Враца има нерадостната съдба на музеен експонат. Много българи не знаят, че преди паметника на Гиновски, във Враца е имало друг паметник на революционера. Всъщност, първият паметник на Ботев е бил и първият скулптурно-архитектурен паметник изобщо в Княжество България. Той бил открит на 27 май 1890 година, в присъствието на княз Фердинанд, министър-председателя Стефан Стамболов, близък приятел на Ботев, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
Средствата за паметника били събрани предимно от дарители, а автор на паметника е австрийският професор по изобразително изкуство Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получил помощ от българския художник Антон Митов.
Проф. Густав Еберлайн бил един от най-известните скулптори на своето време в Европа; автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. А помощникът му - българския художник Антон Митов, става професор в Художествената академия в София. През 1891 година Митов прави портретна скица с креда на Христо Ботев, която тогава била публикувана в сп. "Илюстрация-Светлина". Но и неговото име днес помнят и знаят малцина.
Малко любопитни факти за първия паметник: Проф. Еберлайн използвал при моделирането снимка на Ботев, на която той бил сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян в Букурещ, малко преди заминаването му с четата за България. Т.е. това е една от последните снимки на революционера.
Металните плочи на паметника били отлети във Виенската фирма за метални конструкции "Вагнер". Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на близки съратници на Ботев - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Паметникът бил ограден с ажурна метална ограда, с лъвски глави в четирите краища, също отлети във Виена.
А инициативата за този паметник била на тогавашния кмет на Враца - Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Идеята била реализирана с активното съдействие на министър-председателя на Княжество България Стефан Стамболов. Този първи паметник на Ботев във Враца бил демонтиран през 1955 година по необясними за логиката причини? Освен една - политическата истерика, на каквато сме свидетели и днес.
Бронзовото тяло на онзи паметник все пак било запазено в музея. През 1991 година било извадено от там, и отново поставено върху постамента. Но през 2010 година Общинският съвет на Враца решил, че не може да има два паметника на Ботев в града, и отново пратили първия "на склад".
Към злощастната скулптура проявили интерес от ФК "Ботев", а инициативни граждани предложили да го поставят на видно място на Ботева поляна, но общинарите не се съгласили с тези предложения - казали, че мястото му е в музея. През 2022 годдина историк отново повдига въпроса, паметникът да бъде монтиран отново в естествена среда - на открито. Идеята била да бъде монтиран в с. Косталево, осигурени били и средства. В процеса на обсъжданията, станало ясно, че старият паметник е бил буквално "разчленен" във времето от демонтажа му нататък.
Това поставя принципния въпрос: Защо ние, българите, сме толкова лоши стопани на историческата си памет, в широкия смисъл на думата? В много случаи изобщо не сме наясно, какво се случва с демонтираните паметници, които вече не виждаме на мястото им. Отделно от това, този въпрос не засяга само историческата памет, а изцяло отношението ни към културата - въпрос на култура е опазването на произведения на изкуството.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}