ЕВРОПЕЙСКИЯТ РЕНЕСАНС
"Най-опасната жена в историята" била погребана като монахиня
Виктор Юго - виновен за "черната легенда" около личността на Лукреция Борджия
Автор : / 19267 Прочита 1 Коментара
Чешката актриса Олга Берова или Шоберова в ролята на Лукреция Борджия и Джани Гарко (в титрите е Джон Гарко) като Фабрицио Алдобранди във филма „Лукреция“, Италия, 29 май 1968 г.
Снимка: Getty Images
Преди време и на български бе отпечатана една книга - "Отрова в кръвта" на М. Г. (Матю Греъм) Скарсбрук, който е роден в Англия, но е живял в Канада и Съединените щати. Литературните критици се произнесоха, че романът му е събитие. Динамичното действие разказва за Рим през Ренесанса - град, раздиран от интриги и задкулисни политически игри. На този фон изпъква фигурата на една необикновена жена - красива прелъстителка, или както я наричат мнозина - "най-опасната жена в историята".
Лукреция Борджия - незаконна дъщеря на папа Александър VI, в романа е представена в период на битка с баща си, с конклава и с демоничния си брат Чезаре - готова на всяка цена да разплете мрачния заговор зад бруталното убийство на другия си брат, наречен в романа Хуан. Заобиколена от лицемерие и врагове, Лукреция се доверява единствено на флорентинския посланик Николо Макиавели. Годината е 1497-а.
Доколко романът пресъздава с историческа достоверност събитията, е литературен въпрос - да не забравяме за художествената измислица. Но че Лукреция Борджия е била противоречива личност, представяна от историците по-скоро в негативна светлина, е факт. Скарсбрук, за разлика от много други автори, успява да ни я покаже не само като изкусителка, но и като умел лидер и щедър покровител на изкуствата.
Лукреция Борджия е италианска аристократка от испански произход, била е господарка на Непи, Сермонета и Басиано, а чрез браковете си - и на Пезаро и Градара; херцогиня на Бишелие, Ферара, Модена и Реджо, и княгиня на Салерно.
Бартоломео Венето, Портрет на Флора, ок. 1520 г. (вероятен портрет на Лукреция)
Лукреция се ражда като трето дете на баща си и неговата метреса Ваноца Катанеи. Когато Борджа, както е истинската фамилия на баща й, се възкачва на папския престол, я омъжва за Джовани Сфорца, но няколко години по-късно, след анулирането на брака, отново я омъжва - този път за Алфонсо Арагонски, незаконен син на Алфонсо II Неаполитански. Вторият съпруг бил убит. Според някои историци - по заповед на брат й Чезаре. Лукреция скърби за него, но отново я омъжват - за Алфонсо I д"Есте, най-големия син на херцог Ерколе I д"Есте от Ферара.
Дворът му я посреща враждебно - в техните очи тя е незаконната дъщеря на папата. Освен това вече има два брака зад гърба си. Но Лукреция ще им покаже, че е не само красива и интелигентна, но жена с корав характер. Ще я заобичат не само в двора, но ще спечели сърцата на народа на Ферара.
Лукреция Борджия придобива репутацията на умел политик и проницателен дипломат. Съпругът й в крайна сметка й поверява цялото административно управление на херцогството, когато трябва да отсъства от Ферара.
Лукреция не само се справяла умело с тези дела, но посрещала в двора и покровителствала поети и хуманисти като Лудовико Ариосто, Пиетро Бембо, Джан Джорджо Трисино и Ерколе Строци.
Портрет на Пиетро Бембо от Рафаело Санцио, 1504 г.
След 1512 година тя показва на всички, че е дотолкова еманципирана, че може да носи с гордост не само скъпи накити, но и власеница. Когато Ферара е сполетяна от нещастия, Лукреция се присъединява към Третия францискански орден и основава "Монте ди пиета", с цел да помага на бедните.
Умира едва на 39 след двумесечна агония от усложнения при последното си раждане.
Лукреция Борджия е истински пример за силна жена във време на неравенство между половете. Драмата й се състои в това, че дори най-близките й гледали на нея със снизхождение само заради това, че е жена. А тя била не само красива, но получила превъзходно образование, била изключително интелигентна и надарена с прозорливост, заради която много историци я характеризират като "родена за дипломат".
Трябва да си дадем сметка, че браковете й с влиятелни мъже не са били проява на леко поведение, а търгуване по властови и политически подбуди от страна на баща й. Само нейна е заслугата, че въпреки лошата слава на Борджиите, тя съумява да използва влиянието си за добри дела.
Омъжват я три пъти - през 1493-та, 1498-а и през 1502 година. Семейството й става известно със своите политически амбиции, безскрупулни машинации, корумпираност и порочност, но трябва да кажем, че Лукреция Борджия има свое собствен лице на фона на политическите игри. Няма исторически доказателства за твърденията, че е участвала в престъпленията на баща си и братята си като техен съучастник. Заради красотата си остава в историята като фатална жена, макар че е била напълно отдадена на дейността си като покровителка на изкуството и науката и защитничка на бедните. Умира твърде млада, за да я виним за първото, а за второто трябва да изтъкнем огромния й принос за европейската култура и хуманизъм.
Борджиите остават в историята като символ на безмилостна политика и сексуалната поквара, но Лукреция Борджия в голяма степен е била несправедливо опетнена. Репутацията й бива сериозно очернена, когато първият й съпруг - Джовани Сфорца повдига обвинение срещу семейството й за кръвосмешение между нея и баща й. Към това прибавя още черни краски върху образа й пиесата на Виктор Юго, а по-късно и Гаетано Доницети.
Какви са истинските факти: Лукреция е незаконната дъщеря и третото дете на испанския кардинал Родриго Борджа (1431 - 1503), архиепископ на Валенсия, избран през 1492 година за папа. Кои са братята й: Чезаре (1475 - 1507), Джовани (1476 - 1497) и Хофре/Гофредо (1481 - 1517). Вероятно е имала още полубратя и полусестри от извънбрачни връзки на баща си, но те не са официално признати. Със сигурност е имала полубрат от втория брак на майка си. Доста сложно семейно положение, по рождение. Нещо, за което самата Лукреция не носи вина. Баща й - Родриго Борджа бил безскрупулен, но въпреки това се срамувал от безпътния си живот и дълго време представял в обществото децата си като свои "племенници".
Картина на Данте Габриел Росети, Семейство Борджия, 1863 г.
Като деца малките Борджии били сплотени помежду си. Лукреция била най-близка с брат си Чезаре. Като възрастни, всички стават жертва на задкулисните битки за власт и между тях възникват сериозни противоречия, но когато им се налагало да се сражават с чужденци, Борджиите винаги се обединявали. Лукреция била любимка на баща си и имала силна връзка с него. Към майка си била хладна.
Баща й "назначил" за настойник на Лукреция вдовицата на благородника Лудовико Орсини - Адриана. В онзи период Лукреция станала приятелка с 14-годишната Джулия Фарнезе Орсини. Двете Орсини изиграват голяма роля в живота й. Отгледана от Адриана, Лукреция получила много добро образование. Научава испански, френски, италиански и малко латински, а също така музика, танци, рисуване и бродерия. Взимала уроци и по красноречие. Била посветена и в религиозните практики.
Портрет на Лукреция Борджия, ок. 1518 г.
Още на 11 й нарочват за съпруг дон Керубино Хуан де Сентелес, който предложил с договор зестра от 30 000 валенсиански тембъра в пари и скъпоценности. Дори само този факт е достатъчен да разберем, как са били уреждани браковете й. По-късно баща й сключва нови брачни договори, които ставайки папа, разваля с награди на отхвърлените семейства. Като папа Родриго Борджия вече знаел, че може да се цели по-високо в йерархията за съпруг на красивата си дъщеря. Така се стига до брака й с Джовани Сфорца, племенник на кардинал Асканио Мария Сфорца. Семейство Сфорца било могъщо и богато. За бащата на Лукреция този брак бил важен с оглед на напрежението от очакваната инвазия на френския крал Шарл VIII срещу Неаполитанското кралство.
Папата дарил на дъщеря си Лукреция двореца "Санта Мария ин Портико". Адриана продължила да се грижи за нея, а приятелката й Джулия станала придворна дама. В двореца посрещали много гости, сред които Лукреция за пръв път ще види като гост третия си съпруг - Алфонсо д'Есте. Но това ще стане по-късно.
Алфонсо I д'Есте, трети съпруг на Лукреция Борджия
Лукреция била на 12, когато я омъжват за 26-годишния Джовани Сфорца, граф на Пезаро. Двамата се срещат за първи път в Рим на 2 юни 1493 година, и още на 12-и същия месец се състояла религиозната им венчавка. Баща й, обаче, поставил условието пет месеца бракът да не бъде консумиран. Затова Лукреция не била отведена в брачното ложе. Баща й си правел планове, че може и да отмени сватбата, в случай че в този промеждутък се случи нещо по-добро. Както се вижда, още от самото начало Лукреция била "търгувана" като булка.
Скоро след венчавката - през август, в Рим се появила чумата и годеникът Сфорца напуснал града сам. Върнал се в Рим преди Коледа и прекарал празниците с Лукреция. По-късно тя пък заминала за Пезаро, където се забавлявала толкова много, че дори забравила да пише на баща си. А той вече си имал доста проблеми - френската армия нахлула в Италия. Лукреция останала в безопасност в Пезаро, водейки луксозен живот.
Александър VI успял, чрез своите дипломатически умения и ласкателства, да не понесе щети от френското нашествие и малко след това създал своя Свещена лига за отбрана. Коалиционната му армия победила французите. Лукреция се завърнала в Рим. Съпругът й Джовани Сфорца с пари от баща й също бил сформирал армия, но на няколко пъти му отказал да напусне Рим и да се бие. С две думи, изглеждал в очите на папата безполезен. Така че бащата на Лукреция все повече не харесвал зет си. На Великден през 1497 година Сфорца буквално избягал от дома си, страхувайки се да не бъде убит от Борджиите. Александър VI го уверил, че никой няма да му навреди и му наредил да се върне, но той отново отказал. Папата се ядосал и скоро след това заявил, че обявява брака му с Лукреция за невалиден, тъй като тя вече била сгодена за владетеля на Прочида Гаспаре д'Аверса.
Към това добавил, че Сфорца вероятно е импотентен, защото не е консумирал брака. Обидата разгневила Джовани Сфорца и той отвърнал на удара - обвинил папата в кръвосмешение с дъщеря му. Засрамена от случващото се, Лукреция намерила убежище в манастира Сан Систо. Но там я чака нова лоша вест - че са убили брат й Джовани. Баща й продължил да атакува Сфорца така, че накрая го принудил да подпише, че е импотентен и че бракът му с Лукреция не е бил консумиран. Никой не вярвал на това, но така папата отворил пътя към нов брак за дъщеря си, като я представя за девствена.
Джовани Сфорца, граф на Пезаро, първи съпруг на Лукреция Борджия
Няколко месеца по-късно Лукреция отново била замесена в скандал. Обвинили брат й Чезаре в подбудителство на двойно убийство - на млад испански слуга и фаворит на папата, по прякор Перото, и на една от придворните дами на Лукреция. Обвинението се базирало на предположението, че Чезаре е убил Перото, след като научил, че Лукреция е забременяла от него точно когато подготвяли втората й сватба. Телата на двамата убити били намерени в река Тибър, а в манастира Сан Систо се родило дете, за чиято майка, а и за него самото, било разпоредено дори да не се споменава.
Със зестра, определена на 40 000 златни дуката, омъжват Лукреция за Алфонсо Арагонски, незаконен син на краля на Неапол Алфонсо II Неаполитански. Този брак бил организиран от баща й и брат й Чезаре. Лукреция за пръв път се омъжила влюбена. 17-годишният херцог на Бишелие - Алфонсо бил красавец. Всички говорели, че е "най-красивият младеж, виждан някога в Рим".
Портрет от Пинтурикио на Алфонсо Арагонски на 7 г., втория съпруг на Лукреция
Освен че се харесали, младоженците си допаднали и като любители на поезията. Приемали в дома си известни поети и писатели. Всичко изглеждало повече от хубаво, когато на 9 февруари 1499 година Лукреция абортирала с първото им дете при падане. Два месеца по-късно, обаче, отново била бременна. Междувременно браковете на братята й и динамичната политическа обстановка все повече вредяли на хармоничния им брак с враждебни действия. Влюбеният Алфонсо, от страх да не бъде убит от Борджиите, бил принуден да остави бременната си съпруга и да забегне в Дженацано. Това разгневило баща й. Той изпратил Лукреция и брат й Гофредо в Сполето, главната крепост на север от Рим. Лукреция става губернаторка на Сполето.
Месец след пристигането й, Алфонсо я последвал и баща й му простил - в знак на добронамереност, му дал да управляваа Непи. Когато обстановката се поуспокила, Лукреция се завръща в Рим заедно с Алфонсо и брат си Гофредо, малко преди да роди сина си Родриго Арагонски.
Нещастията, обаче, преследвали Борджиите. На 29 юни 1500 година силна буря срутила комин на покрива на Ватикана, убивайки трима души. Папата бил изваден изпод руините ранен и в безсъзнание. Това изкушило сина му Чезаре да си помисли, че може да забогатее още повече след евентуалната му смърт. Чезаре успял да получи подкрепата на Кралство Франция и Венецианската република, и поискал от Лукреция да го подкрепи като застане срещу другия си брат - Гофредо и срещу съпруга си.
Една нощ през 1500 година Алфонсо бил нападнат и ранен от няколко въоръжени мъже. Лукреция обвинила за покушението брат си Чезаре. Поискала от баща си охрана, докато лекуват Алфонсо. Една нощ, обаче, с измама я подлъгали да излезе от стаята, и го удушили. Убиецът се оказал близък до Чезаре, но обвинението останало недоказано. Въпреки това Лукреция обвинила за смъртта на любимия си Алфонсо баща си и брат си Чезаре. Затворила се в мъката си и отказвала да се храни. Този период бил повратен за отношенията й с баща й.
Лукреция и синът й Родриго се установили в Непи, откъдето тя пишела тъжни писма до близки приятели с подпис "Най-нещастната жена". След траурния период се върнала в Рим и там баща й я срещнал с херцога на Гравина, неин стар ухажор. Лукреция отклонила херцога и в прав текст отказала на баща си, насила да й наложи нов брак.
Много други високопоставени семейства били заинтересовани да се свържат с Борджиите чрез брак с дъщерята на папата, но Лукреция тъгувала за съпруга си и не давала и дума да се изрече за нова сватба. Може би това е бил моментът, в който тя осъзнала, че трябва да напусне отровната среда на Рим.
След като се съвзема от преживяното, баща й отново надделява да я склони за нов брак - с нов "Алфонсо" - Алфонсо I д"Есте, син на Ерколе I д"Есте, херцог на Ферара. Този брак щял да укрепи властта на брат й Чезаре в Романя. Отново Лукреция била превърната от роднините си в разменна монета за семейните интереси. Но пък чрез този брак тя ставала част от едно от най-старите семейства в Италия. И макар, че семейство Есте се отнасяли с резерви към бъдещата си снаха, скоро щели да се съгласят на брака.
Как? - Отново с хитър ход: Бащата на Лукреция обещал на краля на Франция Луи XII, че ще признае правата на французите върху трона на Неапол, ако той убеди семейство Есте да одобри сватбата на дъщеря му с техния син. От своя страна Луи XII посъветвал Ерколе д'Есте да продаде скъпо честта на дома си и да поиска от папата да удвои първоначално предложените 100 000 дуката зестра. Така Лукреция отново била омъжена.
За да подобри репутацията й в обществото, баща й й поверил да управлява Ватикана, докато той пътувал до Сермонета. Било доста странно жена да управлява Ватикана, но отдавна вече никой не се учудвал от решенията на папата-ексцентрик. По-скоро всички се страхували от него. Сватбеният договор бил съставен във Ватикана на 26 август 1501 година, а сватбата се състояла на 1 септември същата година. Оповестена била публично в Рим. Синът на Лукреция от предишния й брак - Родриго, останал под папска закрила.
Лукреция заминала за Ферара и там всички останали очаровани от нейната красота и изисканост. През декември организират всенародни празненства в чест на новата брачна двойка.
Медал на Лукреция с прическа „испанска плитка“, ок. 1502. г.
Лукреция не получила спокойствие и в новия двор. Балдъзата й Изабела д"Есте я мразела открито - не искала да отстъпи първото си място в двора. После Лукреция трябвало да се справи и с интригантите от ферарската аристокрация, които всячески искали да я уязвят. Имала единствено подкрепата на свекъра си и на шуреите си дон Джулио и дон Феранте д'Есте. През пролетта на 1502-ра вече била бременна, но карала трудна бременност заради слуховете по адрес на брат й Чезаре, че войските му плячкосвали и убивали хора в Урбино, където нея посрещнали много ласкаво.
Лукреция страдала от това, че хората започват да я мразят. Лошата слава на Борджиите я преследвала, където и да отиде.
През лятото заболяла от треска и получила гърчове. Родила мъртво момиченце. От мъка се отделила в един манастир. А когато се върнала обратно у дома, придворните я аплодирали. Лукреция придавала блясък и изисканост навсякъде, където се появи. Отсъствието й се забелязвало от всички. Благодарение на любовта си към културата тя превърнала двора във Ферара в уютен дом за хора на изкуството. Но по време на тези вечеринки допуска до голяма близост двама от фаворитите си - Ерколе Строци и Пиетро Бембо. И с двамата си разменяла страстни стихове в псма, което не останало незабелязано от съпруга й.
Внезапно Ферара бил връхлетян от чумната епидемия. Дворът намерил убежище в Меделана, където Лукреция получила нова лоша вест - за смъртта на баща си. Затворила се в строг траур, без да получи подкрепа за загубата от роднините на съпруга си. Единствените, които останали до нея в този труден момент, пак били Ерколе Строци и Пиетро Бембо. След баща й за папа бил избран Юлий II, враг на Борджиите.
Както и да мразела брат си Чезаре, в такъв момент застанала зад него, в опита му да задържи завладените крепости в Романя. Именно Лукреция съставила армия от наемници, която успява да победи венецианците, защитавайки Чезена и Имола. Синът й Родриго бил преместен в Карпи, където били и двете извънбрачни деца на брат й Чезаре. Папа Юлий II следял всяко нейно действие и се опитвал всячески да я уязви, но тя въпреки всичко била Борджия. Хората на папата арестували Чезаре и в затвора той бил принуден да се съгласи с голяма част от папските искания. След освобождаването си заживял в Неапол, но там пак бил арестуван - този път по заповед на вдовицата на брат им Джовани Борджия.
Старите вражди в семейството на Борджиите отново съсипали всичко съградено.
Свекърът на Лукреция - Ерколе д'Есте умира през януари 1505 година и мъжът й станал херцог, а тя - херцогиня на Ферара. Лукреция силно се променя - дистанцира се от ухажващите я поети и писатели. Пре същата година ражда сина си Алесандро, но детето умира след месец. Отново остава сама и съкрушена от злата си участ на майка. Напускайки Реджо, заминава за Белригардо, плавайки към Боргофорте. Там я посрещнал шуреят й Франческо Гонзага. Между тях се зародили близки отношения, които скоро всички ще разконспирират като любовна афера. Всъщност, първоначално Гонзага й обещал закрила над брат й Чезаре, но впоследствие двамата се влюбили един в друг.
В крайна сметка брат й бил освободен, но вместо да се зарадва, Лукреция отново трялвало да преживее нов съдбовен удар - след един бурен карнавал, отново претърпява спонтанен аборт. Съпругът й Алфонсо вече в прав текст започнал да я вини, че не внимава с режима на бременностите си и затова губи децата им.
Кралски портрет на Веласкес, оценен на 35 милиона долара, отива на търг за първи път от половин век
Скоро след това умира брат й Чезаре, за чиято защита тя претърпява толкова много. Отново плачела неутешимо сама в стаята си. През лятото на 1507-а отново забременяла, но Алфонсо така и не останал за раждането. Открито й показвал хладното си отношение. Този път, обаче, тя му ражда здраво и силно дете - бъдещият Ерколе II д"Есте. Лукреция била щастлива в онзи момент. Връзката й с Франческо Гонзага също била в разцвет. Надявала се да легализира присъствието на девера си у дома, като го сближи със съпруга си. Интригант, обаче, проваля тези нейни планове, като примамва по фалшива покана от Лукреция Гонзага във Ферара. Само щастлива случайност осуетява планирания от враговете й скандал, зад който по-късно разконспирират поръчка на врагинята й Изабела д'Есте.
Едно след друго събитията буквално не оставяли Лукреция да си отдъхне. Два месеца по-късно бил намерен мъртъв с 12 прободни рани любимецът й Ерколе Строци, но така и не открили убиеца му.
Когато папа Юлий II, подкрепен от великите европейски сили, обявил война на Венеция, съпругът на Лукреция Алфонсо бил поставен начело на папската армия. Лукреция поела вместо него управлението на херцогството. Ведно с победата на армията на съпруга си при Анядело, тя родила дете - бъдещият кардинал Иполито II д"Есте. Но отново превратностите на съдбата се намесили така, че бързо хубавото да стане лошо. Вместо да бъде награден за успехите на армията си, съпругът й Алфонсо бил отлъчен от църквата. Папата му се ядосал, че не иска да участва във войната с Франция. За знаменосец на църквата бил обявен Гонзага. Това отново разбъркало картите - и политическите, и междуличностните.
Гонзага не смятал да навреди на Алфонсо заради Лукреция, но това вече нямало никакво значение, защото тя се разболяла и се оттеглила в манастира "Сан Бернардино". Казват, че междувременно посетила кралицата на Франция, след което направила нов спонтанен аборт. Съпругът й Алфонсо пък бил принуден да напусне херцогство Ферара, в замяна на графство Асти. Разтревожена за съдбата на съпруга си, Лукреция получила нова лоша вест - за смъртат на сина й Родриго. Макар той да растял далече от нея, тя винаги се грижела за него и го обичала болезнено. Лукреция остава в манастира "Сан Бернардино" и се отдава на молитва.
След смъртта на папа Юлий II, който подготвял ново нападение срещу Есте, Ферара ликувала. Близкият приятел на Лукреция - Пиетро Бембо бил личен секретар на следващия папа Лъв X, а Ферара и Мантуа се помиряват със Светия престол. Всичко се очертавало да се подреди прекрасно, но Лукреция вече била твърде променена, за да се зарадва. Вече не я блазнел светският живот. Започнала да носи власеница под ризите си, затворила деколтетата на роклите си и не пропускала църковните служби. Присъединява се към Третия францискански орден.
През 1515 година ражда момиче, кръстено Елеонора, а през 1516-а - момче на име Франческо. Многобройните бременности, редуващи се с аборти, силно отслабили здравето й, а преживените нещастия я направили тъжна и уморена. На фона на нова усилена атака на папската власт срещу семейство Есте, Лукреция хем нсе тревожела за съпруга си, хем изпратила един след друг най-близките си - през 1517 година умрял брат й Гофредо, а на следващата година - майка й.
Ерколе II д'Есте, баща на третия съпруг на Лукреция Борджия
През пролетта на 1519 година тя отново била бременна. Прекарала тази бременност в постоянно неразположение, в леглото. Ражда момиченце, кръстено на Изабела Мария, но веднага след раждането се разболява от родилна треска. За да облекчат мъките й, подстригали разкошната й коса и вече придворните й виждали в леглото една "друга" - бледа, болна и уморена жена. Тя самата усещала края си. Поискала с писмо от папата помилване с пълна индулгенция и подписала завещанието си.
Преди да изпадне в кома, прошепнала: "Аз принадлежа на Бог завинаги." Умира на 24 юни 1519 година, едва на 39-годишна възраст. Погребана е в манастира "Корпус Домини", облечена като монахиня от Третия францискански орден.
Олтарен образ с Лукреция, съпруга ѝ Алфонсо Арагонски и сина им Родриго
Черната легенда за тази велика жена я надживява в продължение на столетия, и е жива и до днес. Но справедливо ли е този образ да остане такъв, какъвто ни го представят - на "интригантка, кръвожадна, корумпирана и прелюбодейка"? Проследяването на нейната история ясно ни говори, с колко много фактори е трябвало да се пребори, за да отвоюва живота си. Лукреция Борджия е била жертва на семейството си и на обстоятелствата. Безспорно тя е един от най-интересните представители на династията Борджия, и затова е увековечена в толкова много литературни произведения и филми.
Три века след смъртта й нейният образ използва за пиесата си "Лукреция Борджия" Виктор Юго, а след него се появява и едноименната опера, композирана от Гаетано Доницети. Благодарение на тези произведения историята на Лукреция става известна в целия свят. Те, обаче, затвърждават една художествена измислица, която противоречи на много факти от биографията й. Например, според Юго Лукреция родила 11-годишна от брат си. Той също така я представя като отровителка, а краят й описва по напълно недостоверен начин - че умира в ръцете на своя син.
За жалост и до днес много писатели и режисьори представят своя собствена интерпретация не на историческите факти за личността на Лукреция Борджия, а доразвивайки тезите в пиесата на Юго. Акцентът винаги е пикантната страна на художествена измислица за нея. Истината е, че Лукреция Борджия е била ослепително красива млада жена с нещастна съдба. Влечението й към изкуствата вероятно е бил нейният начин за бягство от жестоката действителност.
В този смисъл тя се явява един светъл образ, на фона на тъмния и задкулисен свят на папската политика. Една жена, която еманципирано се опълчва срещу лицемерието и преживява катарзис. С пълно право можем да кажем, че зад образа на изкусителката стои един друг - светъл образ, този на свободния ренесансов човек, жадуващ за красота, свобода, поезия и любов.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fnay-opasnata-zhena-v-istoriyata-bila-pogrebana-kato-monahinya&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F05%2F02%2F2872191%2F768x432.jpg%3F_%3D1746603222&description="Най-опасната жена в историята" била погребана като монахиня', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}