Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Лукино Висконти: Мога да снимам филм пред една стена, ако намеря истинската човечност

ВЕЛИКИТЕ

Лукино Висконти: Мога да снимам филм пред една стена, ако намеря истинската човечност

Хелмут Бергер се самоопределя като "вдовицата на Висконти", самоубива се

Лукино Висконти Колаж: Петя Александрова/Снимки: Getty Images
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Образът, който остава от спомените на съвременниците, е на величествен, противоречив, често жесток, но невероятно харизматичен творец - аристократ, който режисираше киното и театъра с властта и взискателността на абсолютен монарх.

120 години от рождението на Висконти

Лукино Висконти (1906-1976) е една от най-значимите фигури в историята на европейското кино - аристократ по произход, марксист по убеждения, режисьор, който започва като основоположник на неореализма и постепенно създава грандиозни, оперни по дух исторически и психологически епопеи.

Режисьорът Лукино Висконти позира пред реклама за „Фестивала на двата свята“ в Сполето, 9 юни 1959 г. Снимка: Getty Images

Роден на 2 ноември 1906 г. в Милано като Лукино Висконти ди Модроне, граф на Лонате Поцоло, той произхожда от стара благородническа фамилия - клон на средновековните владетели на Милано.

Баща му е херцог, меценат на изкуствата и покровител на "Ла Скала", майка му - наследница на фармацевтична империя.

Израства в среда на опера, театър, музика и лукс, изучава виолончело, интересува се от коне и сценография. Въпреки привилегиите, рано се ориентира към лявата политика и антифашизма.

В средата на 30-те години отива в Париж и става асистент на Жан Ренуар ("На дъното", "Селска разходка"). Това влияние е решаващо.

През Втората световна война участва в италианската Съпротива, укрива партизани и съюзнически войници, арестуван е от гестапо и едва избягва смъртна присъда.

Още Няколко поколения българи пазят лични спомени с филмовата легенда Клаудия Кардинале
IN MEMORIAM

Няколко поколения българи пазят лични спомени с филмовата легенда Клаудия Кардинале

Дебютът му "Осесионе" (Ossessione, 1943) - свободна адаптация на "Пощальонът винаги звъни два пъти" на Джеймс М. Кейн - е смятан за първия истински неореалистичен филм.

Сниман на автентични места, с натуралистични декори и смесица от професионални актьори и обикновени хора, той предлага сурова, страстна картина на обикновената Италия, много далеч от фашистката пропаганда.

Фашисткият режим го осъжда. Следват "Земята трепери" (La terra trema, 1948) - епична, почти документална история за сицилиански рибари (с непрофесионални изпълнители, говорещи диалект), "Белисима" (1951) с Ана Маняни и "Роко и неговите братя" (1960) - мощна семейна драма за миграцията от Юга на Север, насилие и разпадане на традиционните връзки.

В тези филми Висконти съчетава социален ангажимент с лиричност и психологическа дълбочина. От средата на 50-те години стилът му се променя.

"Сенсо" (1954) вече е пищен исторически мелодраматичен филм, а истинският връх идва с "Гепардът" (Il Gattopardo, 1963) по романа на Джузепе Томази ди Лампедуза. Бърт Ланкастър в ролята на княз Салина въплъщава умиращата аристокрация в епохата на Рисорджименто. Филмът печели "Златна палма" в Кан и остава образец на епично, бавно, живописно кино, в което времето, красотата и неизбежната промяна са главните герои.

В късния период Висконти създава т. нар. "германска трилогия": "Гибелта на боговете" (La caduta degli dei, 1969) - разпад на индустриално семейство в нацистка Германия; "Смърт във Венеция" (Morte a Venezia, 1971) по Томас Ман - медитация върху красотата, болестта и смъртта с музиката на Малер; и "Лудвиг" (1973) - портрет на баварския крал Лудвиг II.

1971 г. Италианският театрален и филмов режисьор граф Лукино Висконти (1906 - 1976) Снимка: Getty Images

Последните му филми ("Семеен портрет в интериор", "Невинният") продължават темите за упадък, желание и краха на един свят.

Висконти е режисьор на противоречията: комунист, който обича лукса; аристократ, който снима бедността с уважение; реалист, който създава оперни, почти барокови картини. Неговите филми се отличават с изключителна грижа за детайла, дълги планове, живописна композиция, силна музика и режисура на актьорите, която изисква тотална отдаденост.

Още Хелмут Бергер, любимият актьор на Висконти, почина на 78-годишна възраст
IN MEMORIAM

Хелмут Бергер, любимият актьор на Висконти, почина на 78-годишна възраст

Работил е с Ален Делон, Клаудия Кардинале, Дърк Богард, Хелмут Бергер, дългогодишен партньор, и много други.

Освен киното, той е важен театрален и оперен режисьор - постановки на Чехов, Шекспир, Верди, Пучини в "Ла Скала" и по света, които реформират италианската сцена.

Умира на 17 март 1976 г. в Рим след инсулти и усложнения. Оставен е като един от най-големите майстори на световното кино - творец, който превърна класовата борба, историческия упадък и естетическата обсебеност в незабравими образи.

Влиянието му се усеща при Бертолучи, Скорсезе, Копола и много други. Филмите му остават живи доказателства, че киното може да бъде едновременно социално, красиво и дълбоко трагично.

Победителите получават наградите си на филмовия фестивал в Кан, Франция на 24 май 1963 г. От ляво надясно: ирландският актьор Ричард Харис (1930 - 2002) печели наградата за най-добър актьор за „This Sporting Life“, Марина Влади печели наградата за най-добра актриса за „L'ape Regina“, а Лукино Висконти печели „Златната палма“ за „Леопардът“. Снимка: Getty Images

Съвременниците на Лукино Висконти го описват почти единодушно като личност с изключителен магнетизъм, аристократична осанка и безкомпромисна взискателност. Той предизвиква едновременно възхищение, страх и противоречиви реакции - заради комбинацията от комунистически убеждения и разточителен начин на живот, както и заради тираничния си стил на работа.

Франко Дзефирели, който е работил с него и близък в младостта си, пише: "Лукино беше Юпитер. Да се приближиш до него беше като да влезеш в Олимп". Много го наричаха "кралят" или говореха за "двора" му - групата от верни сътрудници и млади протежета, известни понякога като "алукинати" (обсебените от Лукино).

Клаудия Кардинале си спомня с благодарност: той я "обучи да бъде красива", научи я да контролира погледа си, да ходи с определена осанка и да създава мистерия. Тя го описва като перфекционист, който репетира всеки жест в дълбока тишина, като в театър.

Ален Делон говори за отношение на "внимание, уважение и подчинение", защото Висконти бил "майстор, повече оперен, отколкото кинорежисьор".

Бърт Ланкастър, въпреки трудния старт на снимките на "Гепардът" (Висконти първоначално го третира сурово, за да покаже кой е шефът на площадката), по-късно заявява, че Висконти е "най-добрият режисьор, с когото съм работил... мечта за актьора". Самият Ланкастър моделира княза Салина по Висконти.

17 септември 1962 г. Ален Делон с Клаудия Кардинале във филма „Леопардът“, режисиран от Лукино Висконти Снимка: Getty Images

Ани Жирардо казва, че той я е карал да се смее повече от всеки друг човек в живота й, но когато ставал строг, "всички знаеха, че трябва да се прави както казва той - и той беше прав".

Много актьори и сътрудници го описват като безмилостен. Клара Каламай го нарича "средновековен господар с камшик". Той сравнява актьорите с чистокръвни коне - нервни, чувствителни, нуждаещи се едновременно от "морков и тояга."

На снимачната площадка царяла почти театрална тишина и абсолютна дисциплина. Детайлите били свещени: пребоядисвал униформи десетки пъти, докато не получи точния нюанс, пълнел лично дюшеци, които дори не влизали в кадър, защото "реалността им помага на сцената".

Противоречията: "червеният граф"

Най-честото обвинение идва именно от комбинацията аристократ и комунист. Салвадор Дали се подиграва: "Той е комунист, който обича само лукса и (или версии като "прави се на другар, а яде в златни чинии").

Още Изповедта на Ален Делон: Аз съм първа цигулка, имам нужда от диригент
СВЕТОВНИТЕ ЗВЕЗДИ НА КИНОТО

Изповедта на Ален Делон: Аз съм първа цигулка, имам нужда от диригент

Тенеси Уилямс го нарича "бутиков комунист". Критиците отдясно и отляво го обвиняват, че "гласува вляво, а живее вдясно".

Марина Чиконя го описва като "гений, пълен с противоречия. Аристократ и абстрактно идеологичен". Сузо Чеки `Амико, сценаристка, дългогодишна сътрудничка, отбелязва възпитателния му инстинкт и семейното чувство, но добавя: "Не мога да кажа, че беше много лесен характер".

Съвременниците го възприемат като човек с абсолютен личен чар, който като "влезеше в препълнена стая и всички гледаха само него".

Той вдъхвал страхопочитание, създавал почти кралски двор около себе си и изисквал тотална отдаденост. В същото време мнозина, особено актьорите, които са минали през "школата" му, го смятат за незаменим майстор, който ги е издигнал на ново ниво.

В крайна сметка образът, който остава от спомените на съвременниците, е на величествен, противоречив, често жесток, но невероятно харизматичен творец - аристократ, който режисираше киното и театъра с властта и взискателността на абсолютен монарх.

Клаудиa Кардинале винаги е говорила за Лукино Висконти с голяма любов, уважение и благодарност. Тя го смята за един от най-важните хора в кариерата и живота си - истински майстор, който я е "обучил" и с когото е имала особено близка, почти приятелска връзка.

Клаудия Кардинале играе главната роля във филма „Vaghe Stelle dell'Orsa“ (известен още като „Сандра“), режисиран от Лукино Висконти, 1964 г. Снимка: Getty Images

Ето някои от най-характерните й изказвания:

В интервюта често повтаря: "Лукино Висконти беше майстор във всеки аспект на кинопроизводството. Като техник, като оператор, в работата си с актьорите - във всичко. Обичах да работя с него."

Висконти настояваше за абсолютна автентичност дори в неща, които камерата никога нямаше да види. Класически примери:В "Гепардът" (Il Gattopardo) чекмеджетата в декора бяха пълни с истински копринени ризи от епохата (за да ги "усеща" принцът, игран от Бърт Ланкастър).

Униформите на войниците на Гарибалди били боядисвани, сушени на слънце, заравяни в земята и пребоядисвани десетки пъти, докато цветът стане "перфектен".

Специфични цветя били докарвани от Париж, матраци пълнени лично от него и т.н.

Той самият казваше: "Никога не можеш да изследваш достатъчно."

Атмосферата на снимачната площадка беше тиха, сериозна, без импровизации и без ненужни разговори - като в театър. Клаудия Кардинале си спомня, че на неговия сет "не се усмихваше, не се говореше и не се отпускаше". Всичко беше репетирано до най-малкия жест и интонация. Той сравняваше актьорите с чистокръвни коне - "нервни, свръхчувствителни", и смяташе, че трябва "и морков, и камшик".

Отношение към актьорите

Можеше да бъде жесток и унизителен в началото (особено ако някой не отговаряше на очакванията му), но също така и ментор, който изграждаше големи звезди (Ален Делон, Клаудия Кардинале, Хелмут Бергер, Роми Шнайдер и др.).

Лукино Висконти (седнал) с актьорите Джанкарло Джанини и Лора Антонели на снимачната площадка на филма „Невинният“ в Рим, януари 1976 г. Снимка: Getty Images

С Бърт Ланкастър в "Гепардът" отношенията започнаха много напрегнато - Висконти първоначално го третираше грубо (не искаше "каубой" в ролята на сицилианския принц). След публични конфронтации обаче двамата се сближиха и Ланкастър по-късно го наричаше "най-добрият режисьор, с когото съм работил".

Самият той се появявявал на площадката винаги елегантно облечен - пример как трябва да изглежда един режисьор. Изисквал същото ниво на класа и отдаденост от целия екип.

Кардинале за личната им връзка:

Още Шедьоврите на Дзефирели - "Ромео и Жулиета" и "Укротяване на опърничавата" - на Киномания
КИНОФЕСТИВАЛИ

Шедьоврите на Дзефирели - "Ромео и Жулиета" и "Укротяване на опърничавата" - на Киномания

"Той не харесваше жените, не знам защо, но с мен имаше фантастична връзка. Беше човек с огромна култура - разбираше от живопис, изкуство, музика, можеше да говори за всичко."

Тя си спомня, че често е обядвала и вечеряла у него, че той й е подарявал бижута от Cartier (понякога ги криел под салфетката) и че са ходили заедно на концерти, например на Марлене Дитрих.

На снимачната площадка на "Роко и неговите братя" (първият й филм с него) той е крещял през мегафона: "Не ми убивайте Кардинале!" - знак за особеното внимание и защита, което й оказвал.

Кардинале е снимала с него общо четири филма: "Роко и неговите братя" (1960), "Гепардът" (1963), "Мъглявите звезди на Голямата мечка" (1965) и "Семеен портрет в интериор" (1974). Тя винаги е подчертавала, че той я е извел от образа на красива млада актриса и я е превърнал в сериозна изпълнителка.

Лукино Висконти се готви да лети до Мюнхен, за да снима „Превключвателите“, заснет на летище Фиумичино, Рим, 11 януари 1966 г. Снимка: Getty Images

За Клаудия Кардинале Висконти е бил едновременно строг учител, щедър ментор и скъп приятел - човек, който е оставил дълбока следа в нея както професионално, така и лично.

Най-близък до Лукино Висконти в последните му години е Хелмут Бергер. Австрийският актьор (1944-2023) е негов дългогодишен партньор, любовник и муза от около 1964-1965 г. до смъртта на режисьора през 1976 г., около 10-12 години.

Разликата във възрастта е голяма - Висконти е с близо 38 години по-възрастен. Те се запознават по време на снимките на "Мъглявите звезди на Голямата мечка" (1965), а Бергер сам описва връзката като "истинската любов" и се нарича "вдовицата на Висконти" след смъртта му.

Висконти го открива и го превръща в звезда, като му дава главни роли в късните си шедьоври: "Гибелта на боговете" (1969), "Лудвиг" (1973), "Семеен портрет в интериор" (1974) - филм, който мнозина смятат за полуавтобиографичен портрет на самата им връзка.

Бергер живее с него в Рим, на Иския и на други места. Връзката им е бурна - пълна с ревност, скандали, разхищения и взаимна зависимост, но и с дълбока привързаност. След смъртта на Висконти Бергер изпада в тежка криза, депресия и проблеми с зависимостите.

Франко Дзефирели - по-ранен партньор и асистент (края на 40-те години). Връзката им също е важна, но е от по-ранен период.

Професионално много близки са със сценаристката Сузо Чеки д`Амико (дългогодишна сътрудничка), костюмографът Пиеро Този и някои членове на семейството.

Италианският филмов режисьор и оперен продуцент граф Лукино Висконти (1906 - 1976) в Кралската опера, Ковънт Гардън, 20 март 1966 г. Снимка: Getty Images

В личен план обаче през последното десетилетие от живота на Висконти Хелмут Бергер е безспорно най-близкият човек - едновременно любовник, протеже, муза и спътник.

След смъртта на Лукино Висконти на 17 март 1976 г. в Рим (на 69 години, от инсулт, след предишни здравословни проблеми и тежко тютюнопушене) се случват няколко важни неща - както лични, така и професионални.

Тълпи от хора, включително семейството и президентът Джовани Леоне, до ковчега на режисьора Лукино Висконти, погребан в църквата „Свети Игнатий“, Рим, 19 март 1976 г. Снимка: Getty Images

Погребението

Още Преди Холивуд Бърт Ланкастър бил акробат в цирка
ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО

Преди Холивуд Бърт Ланкастър бил акробат в цирка

Църковната служба се провежда на 19 март 1976 г. в църквата "Сант"Иняцио ди Лойола" в Рим. Присъстват членове на семейство Висконти, италианският президент Джовани Леоне, както и актьори като Бърт Ланкастър, Клаудия Кардинале, Лаура Антонели, Виторио Гасман и Хелмут Бергер.

Висконти почти е завършил монтажа на "Невинният" (L"Innocente, 1976) по романа на Габриеле д"Анунцио. Филмът е довършен след смъртта му и премиерата му е на фестивала в Кан през 1976 г. (два месеца след кончината).

Бергер се самоопределя като "вдовицата на Висконти" (на 32 години) и твърди, че режисьорът е оставил завещание в негова полза, което "изчезва". Семейството Висконти, основно сестрите, наследява имотите и колекцията от произведения на изкуството. Бергер твърди, че е бил лишен от почти всичко - включително предмети от къщата на Via Salaria в Рим и вилата на Иския. Той остава силно засегнат, изпада в депресия и година по-късно прави опит за самоубийство. Следват години на зависимости и саморазрушително поведение, въпреки че продължава да играе във филми.

Смъртта на Висконти бележи края на една епоха в европейското кино. Филмите му продължават да се възраждат чрез ретроспективи, реставрации (включително на "Невинният") и влияят върху следващите поколения режисьори.

Вилата на Иския става място за памет и музей, посветен на творчеството му.

1971 г. Италианският театрален и филмов режисьор граф Лукино Висконти (1906 - 1976) Снимка: Getty Images

За киното и изкуството

"Киното никога не е изкуство. То е занаят, понякога от първи разред, най-често от втори или трети."

"Харесвам мелодрамата, защото се намира точно в пресечната точка между живота и театъра."

"За мен нещата трябва да бъдат или напълно горещи, или напълно студени - никога, никога хладки."

"Когато режисирам опера, мечтая за филм; когато работя по филм - мечтая за опера; а когато правя пиеса - мечтая за музика. Работата в друга област е промяна, почивка. Винаги трябва да се работи с удоволствие."

Лукино Висконти говори на пресконференция, преди да започне най-новия си проект „Gruppo di Famiglia in un Interno“. Снимка: Getty Images

За актьорите и режисурата

"Когато бях млад, отглеждах и тренирах коне. А какво са актьорите? Чистокръвни коне. Те са нервни, свръхчувствителни. Когато работиш с тях, винаги ти трябват и морковът, и камшикът."

"Трябва да се убедиш, че цялото тяло играе, не само лицето: играят ръцете, краката, раменете... всичко.

"Помни - очите трябва да казват нещо, което устата не казва. Погледът трябва да има интензивност, която контрастира с това, което казваш. Трябва да разделиш лицето си на две: погледът е едно, думите - друго."

За политиката и обществото

Още Операта Ла Скала отдава почит на режисьора Лукино Висконти 50 години след смъртта му
ГОЛЕМИТЕ

Операта Ла Скала отдава почит на режисьора Лукино Висконти 50 години след смъртта му

"Вярвам, че човек не може да бъде човек, още по-малко художник, без политическо съзнание. Изкуството е политика."

"Изглежда скуката е едно от най-големите открития на нашето време. Ако е така, няма съмнение, че (Антониони) трябва да се счита за пионер."

31 август 1954 г. Лукино Висконти (вляво), седнал на диван с актрисата Лусия Бозе (1931-2020) и нейния съпруг, актьора Валтер Киари (1924-1991) Снимка: Getty Images

За красотата и живота

"Този, който е съзерцавал красотата, е осъден или да я съблазни, или да умре."

"Красотата принадлежи на сетивата. Само на сетивата."

"Днес има твърде много режисьори, които се вземат на сериозно. Единственият, способен да каже нещо наистина ново и интересно, е Луис Бунюел. Той е много голям режисьор."

"Не се интересувам толкова от бъдещето... тоест, интересува ме, но не за мен."

За принца от "Гепардът": "Беше много сложен персонаж - понякога авторитарен, груб, силен; понякога романтичен, добър, разбиращ; а понякога дори глупав и преди всичко загадъчен."

Лукино Висконти Колаж: Петя Александрова/Снимки: Getty Images

Висконти като човек вярва в силата на детайла, в политическата отговорност на изкуството и в трагичната красота на упадъка. Той често говореше с аристократична прямота и безкомпромисна яснота.

Още 5 филма на Лукино Висконти
ЛЕГЕНДИТЕ НА КИНОТО

5 филма на Лукино Висконти

Още Ранна и слабо известна радиопиеса на Тенеси Уилямс бе публикувана от американско списание
НЕОПОЗНАТО ТВОРЧЕСТВО

Ранна и слабо известна радиопиеса на Тенеси Уилямс бе публикувана от американско списание

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай1

Календар

Препоръчваме ви

Майк Никълс: Филмът е като човек. Или му вярваш, или не

"Единственото безопасно нещо е да поемеш риск. Играй на сигурно и си мъртъв", вярва Никълс

Идеята за "Път към висшето общество" се родила в болница

Джон Брейн - едно от ярките имена на сърдитите млади хора в английската литература

Анри Троая - великият биограф на величията

Култовата му трилогия "Ейглетиерови" става истинска сензация през миналия век

Андре Малро: Човек е това, което крие

Писателят, оглавил антифашистите за освобождението на Ернст Телман и Георги Димитров

Син на обущар става папски архитект, президент на академия и пазител на кралската съкровищница

Доменико Дзампиери (Доменикино) умира три дни след като написва завещание с имената на свои ученици

Пикасо: Добрите художници копират, великите художници крадат

Изкуството е лъжа, която ни помага да осъзнаем истината, смята легендата