МАЙСТОРИ НА НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА
Клифърд Саймък: Харесвам загубеняците!
Преди половин век авторът на "Всичко живо е трева" е обявен за "Грандмайстор" на научната фантастика
Автор : / 5068 Прочита 6 Коментара
Ракурс от корица на "OUT OF THEIR MINDS" от Клифърд Саймък
Сигурно сте чели много негови творби: "Град", "Междинна станция", "Всичко живо е трева", "Резерватът на таласъмите", "Омагьосано странство", "Проектът", "Магистрала на вечността" и други.
Името на автора е Клифърд Саймък, американски писател на научна фантастика.
По време на 55-годишната си кариера Саймък създава едни от най-емблематичните научнофантастични разкази, писани някога. Роден през 1904 година в една ферма в югозападния американски Уисконсин, той започва първо работа в един малък градски вестник, после става редактор на новини на "Minneapolis Star-Tribune" и първоначално пише художествени четива в свободното си време, а след това става професионален и много награждаван писател.
До книгата си "Град" бил неизвестен. През 1953 година, обаче, получава Международната награда за фентъзи. В следващите години печели три награди "Хюго" и наградата "Небюла". През 1977 година става третия "Грандмайстор" на Асоциацията на американските писатели на научна фантастика и фентъзи, а преди смъртта си през 1988-а е обявен за един от тримата първи носители на наградата "Брам Стокър" за цялостно творчество.
Автор е на 43 книги.
Писателят е роден на 3 август 1904 година в традиционно американско семейство. Започнал да проявява интерес към научната фантастика още като дете, когато прочита творбите на Хърбърт Уелс.
Един от първите му авторски опити в жанра е "Творецът" - история с религиозни загатвания, която не се вписвала в "стандартите" за научна фантастика.
През 1929 година Саймък се оженил за приятелката си Агнес Кюхенберг и им се раждат две деца. Посещавал Уисконсинския университет, а по-късно работел в редакциите на няколко вестника, издавани в Средния запад. През 1939 година започнал работа в "Minneapolis Star-Tribune". Това дава старт на успешната му кариера.
Във времето напред стига до поста координатор на поредица печатни издания за научна фантастика на същото издание. Бил любимец на колегите си и се радвал на приятелски отношения с майстора на фантастиката Айзък Азимов.
Още през 1937 година Саймък започнал да праща свои творби на сп. "Астординг сторийс", но първоначално остава незабелязан. Това е времето на възхода на научната фантастика и Саймък яхва вълната на читателския интерес. Преценяват първите му публикации като "Космическо инженерство" (1939), за леко подражателски, но той скоро ще си изработи стила, с който го познаваме.
Критиците го определят като "пасторален". Може би защото Саймък увлича именно като разказвач на истории, в които винаги има някакво приказно вълшебство.
Любопитен момент в кариерата на Саймък е този, че по времето, в което вече се пробва с фантастиката, той публикува и военни и уестърн истории в пълп списания. Едно от най-известните му произведения от този период е "Градът" (1952), сборник с разкази с обща тема - изселването на човека от Земята. Първата му награда "Хюго" е за повестта му "Големият преден двор", излязла през 1958 година.
Тя поставя началото на серия от награди в десетилетието между 50-те и 60-те години на миналия век. През 70-те здравето му се влошава и той не пише така активно, както в миналото, но продължава да пише и през 80-те. Издава научна фантастика, а също така и фентъзи.
Умира на 25 април 1988 година в Минеаполис.
Клифърд Саймък не само пише научна фантастика, но иска хората да я възприемат като визионерска реалност на бъдещето. Историите му съчетават няколко основни теми.
Обикновено действието се развива в провинцията, в обикновен град, не много населен. Почти постоянен герой в творбите му е някакво куче.
В тази "пасторална картина", както я определят критиците обаче, не цари спокойствие. Там сблъсъците между героите произтичат от изолираност и липса на толерантно отношение. Няма да е пресилено да кажем - на потайна враждебност. Това прави четивата интригуващи, а читателите - съпричастни към действието.
Гаро Мурадян с "Разкази за паралелните светове" в Галерия "Нюанс"
Идеята, която най-често се застъпва в творбите на Саймък е, че няма връщане към миналото. Пътешественикът във времето върви напред, но и "успоредно" с други събития във вертикалното време. Да отидеш в различно време означава да отидеш в друг свят. Тези светове съществуват едновременно във времевия поток и трябва да ги схващаме като случки по едно и също време, макар да не изглеждат така. По този начин Саймък създава възможности за бягство на своите герои - те се спасяват в други светове на времевия поток. Така се случва и в "Градът", и в "Пръстен около слънцето", и в други негови творби. Пътуването във времето играе важна роля в много от книгите му.
Роботите в творбите му са "заместители на хората". Те са, както се изразява един критик, "приятни механични хора". Дали Саймък би бил на това мнение днес, когато технологиите започват все повече да притесняват, или направо казано - да плашат хората с възникването на андроиден тип роботи, плод на супер развит изкуствен интелект?!
Роботите на Саймък изглеждат някак по-духовно близки с човека. Те се вълнуват от въпроси като "Защо сме тук?" и "Имат ли роботите души?". Такъв е религиозния робот Йезекил в "Изборът на боговете", например.
Във "Всички капани на Земята" също се срещаме с древен робот-столетник, семеен адвокат. Над него тегне заплахата, че ако бъде препрограмиран, ще загуби спомените си, и това си е човешка драма.
За да се спаси, роботът бяга, пътува на стоп с космически кораб и доразвива способностите си, като тази да вижда чрез телекинеза. Той е като избягал роб, нечия собственост, която обаче се бори за "живота" си с всички сили. Така, както би постъпил всеки отчаян човек.
Най-накрая роботът на Саймък спира на гранична планета и там започва да помага на първите заселници като доктор и приятел. Тогава му хрумва идеята, че човеците имат неподозирани умствени възможности и могат да ги доразвият до пара-човешки способности, и по този начин ще бъдат от полза за човечеството.
Вече споменахме, че религиозната тема също не е чужда на фантастичния свят на Клифърд Саймък. Търсейки Бог, обаче, той сякаш открива нещо по-мащабно и по-абстрактно от Него, което се разминава с традиционната представа за "вечния и мил джентълмен с бяла брада".
Така писателят-фантаст се опитва да разшири кръгозора ни отвъд религиите, и да ни отведе в безкрайния Космос.
Много интересна е Саймъковата "Междинна станция". Тя, както казва един критик, е "станция между научната фантастика и психологическо изследване на самотен човек". Героят на Саймък трябва да се помири с миналото си, но дали това е възможно, без да претърпи загуби?!
Известно е, как един от редакторите на "Междинна станция" изразил публично мнението, че "героите на Саймък са все загубеняци". Дочул репликата, Саймък отвърнал: "Харесвам загубеняците!"
Сидней Калдерон и неговите "Мистични светове"
Писателят наистина проявява някаква по-чувствителна емпатия към онези свои герои, които се чувстват объркани пред непознатото, но той не ни ги представя като жертви, а като действени изследователи на предизвикателствата. Често героите му изглеждат затворени и лишени от чувство за хумор, но пък това ги прави по-интересни за наблюдение и превръща нестандартните им решения в интригуващи действия. Саймък им дава шанса да се развиват по свой избор, без да се напряга да ги прави идеални, или да изглеждат свръхестествени.
Както казахме, той е радетел на реалистичната фантастика. Т.е. на онази фантастика, която ще изглежда все по-възможна в очите на читателите, и ще помогне на хората да възприемат без комплекси, или страх, всяко различно от тях създание.
Клифърд Саймък "населява" Земята с такива създания, които мислят с развит човешки разум. Дори когато са враждебни, в действията им откриваме някакъв логически разбираем за хората, мотив.
Като споменахме преди време за "човешките" роботи на Саймък и се запитахме, дали днес писателят би ги възприел като хуманни същества, то отговор ни дава разказът му "Плацдармът", в който ставаме свидетели на "бунт на машините". Разумът, иска да ни каже авторът, може да бъде опасно нещо, както за хората, така и за машините, в които е вложен човешки разум.
Тогава, кое е по-страшно - човекът, или машината, създадена от него?! Писателят ни зададе в контекст този въпрос преди повече от половин век.
Клифърд Саймък печели последователи с това, че той никога не се прави на всезнайко. Напротив, писателят винаги оставя отворена врата за мистерията на непознатото неразгадано.
За него вселената остава странна и необяснима загадка, която той самият се опитва да разгадае чрез творческото си въображение.
В творчеството на Саймък никога няма да срещнете извънземни инвазии, или космически войни. Той пише спокойно, "пасторално", както вече споменахме, без насилие непременно да създаде сага.
В книгите му винаги има надежда и състрадание към героите му. "Бях загрижен за това накъде са се запътили като раса и какво може да е целта на вселенския план - ако изобщо има цел. Като цяло смятам, че има и вероятно е важна".
Той визуализира "плоския свят" на Пратчет и световете на много други фантасти
В някои негови творби хората стават излишни и безполезни. За сметка на роботите. Но това е само една провокация, хората да разберат, "накъде са се запътили като раса". Провокация на дълбок хуманист, развълнуван от звездите и непознатото за човешкото обозрение. А когато кучетата в една от книгите му завладяват Земята, Саймък оставя жива сред тях легендата, че някога хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. И с типичното си "спънато" чувство за хумор, казва: "Но това са само легенди, на които никой не вярва".
Една от най-завладяващите му творби безспорно е "Всичко живо е трева". Пришълци са направили пробив във времето и идват като мислещи растения на Земята. Те са нежни и отзивчиви, предлагат знания срещу техника. Нямат лоши намерения. Могат да правят всичко в полза на хората.
Но дали в крайна сметка това е така, и дали подозрителността на хората ще приеме толкова оптимистично появата на пришълците?
Клифърд Саймък ни остави много теми за размисъл. Живеем във времена, в които реалността все повече напомня на научна фантастика. Защото научната фантастика от някога реализира някои от идеите си като реалност днес.
В този смисъл Клифърд Саймък е визионер, който все повече ще ни изненадва с прозренията си, и с главния въпрос, обединяващ човека и робота: "Защо съм тук?"
Еми МАРИЯНСКА
Здравка Евтимова е лауреат на новоучредена награда за фантастика в САЩ
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}