БЕЛЕЖИТИ ПИСАТЕЛИ-АНТИФАШИСТИ
Французинът, който събуди Европа в защита на българите от фашизма
150 години от рождението на писателя Анри Барбюс
Автор : / 25151 Прочита 49 Коментара
Анри Барбюс / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия
Не са много чуждестранни писатели и журналисти, преплели личната си съдба с историята на нашия народ. Един от тях е френският писател и журналист, лауреат на литературната награда "Гонкур" и основател на т.нар. социалистически реализъм в литературата - Анри Барбюс.
Той е роден на 17-и май 1873-та година година в градчето Аниер сюр Сен в семейство на френски литератор и майка англичанка.
Навършиха се 150 години от рождението на големия писател-антифашист Анри Барбюс. Писателят умира от пневмония на 30-и август 1935-а година в Москва, докато е на посещение в СССР.
Погребан е в родината си - в гробището Пер Лашез в Париж.
Анри Барбюс / Снимка: Getty Images
Барбюс дебютира с поетичния сборник "Оплаквачките" (1985), автор е на романите "Просещите", "Ад", сборника новели "Ние", на известния антивоенен роман "Огънят", романа "Ясност" ("Светлина"), книгата "Светлина от бездната", сборниците с новели "Произшествия", "Звена", "Манифест на интелектуалците", "Зола" и др., както и на "Палачите" (1925, публицистична книга за кървавите събития в България при управлението на Александър Цанков).
На последното ще обърнем специално внимание, тъй като именно романът "Палачите" прави Брабюс толкова близък с нашия народ. Барбюс е бил основател и ръководител на "Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави" и именно чрез този комитет получава подкрепа от цялата прогресивна европейска общественост за допускането на анкетна комисия в България, Румъния и Югославия, която комисия да види с очите си страданията на народите в тези държави.
Именно след посещението на независимата европейска комисия, Анри Барбюс написва потресаващата документална книга "Палачите", а съратникът му Жан Вилар публикува книгата "За това което видях в България", наситена с ненавист към фашизма и симпатия към българския народ.
Барбюс става известен със своя антивоенен роман "Огънят" ("Le Feu"), издаден през 1916-а година и пресъздаващ преживяванията на писателя по време на Първата световна война. Книгата показва растящата му омраза към милитаризма. Именно за "Огънят" Барбюс е удостоен с наградата "Гонкур".
Анри Барбюс участва в Първата световна война след като завършва филология и философия в Сорбоната. Именно като участник в сраженията той набира впечатленията, които раждат голяма част от творбите му. Барбюс бил ранен и демобилизиран от армията, но войната дава трайно отражение върху мирогледа му и ненавистта му към милитаризма. Анри Барбюс е пламенен антифашист до края на живота си.
В някои по-късни негови творби като "Manifeste aux Intellectuels" писателят заявява и ясен революционен курс срещу мракобесните сили в света.
Според литературоведите Барбюс може да бъде приеман като основоположник на социалистическия реализъм в литературата на Запада. В творчеството си той критикува капиталистическата експлоатация и защитава социализма. За времето си е виждал като прогресивна и политиката на Сталин. Написал е поредица от книги като "Русия", 1930; "Сталин", издадена посмъртно в 1935-а година и преведена у нас от Веселин Ханчев през 1946-а и др.
Когато Барбюс излиза на литературното поприще, на мода във Франция са школите на парнасистите и късните символисти, които странят от обикновения живот и широките народни маси. Войната, обаче, както вече отбелязахме, променя възгледите на Анри Барбюс - тя му показва грозното лице на живота, когато безсъвестни, алчни и агресивни управници безогледно хвърлят на смърт и обричат на страдание народите си.
Анри Барбюс в окопите на Първата световна война / Източник: Литературен музей на Санкт Петербург
В първата си книга "Оплаквачките", сборник със стихове, Барбюс още не е идейно завършен творец, но въпреки това показва качествата на писател-реалист. В книгата си "Ад", излязла през 1905-а година, вече разгъва и психологически реализма си. Някои смятат, че е бил повлиян от Зола, и това етака - Барбюс сам признава това с книгата си, посветена на големия френски писател.
Така че узрявайки житейски, Барбюс започва да се откроява от модните течения на времето си и да търси лостовете на икономическите и политическите явления, които дават своето отражение върху живота на обикновените хора. Така се ражда знаменитият му роман "Огънят", или "Дневникът на един народ".
Анри Барбюс по време на Първата световна война / Източник: Литературен музей на Санкт Петербург
Романът излиза от печат в разгара на Първата световна война. Ужасите на бойното поле и търсенето на истинските причини за световния конфликт, превръщат писателя в зрял аналитик на законите на общественото развитие. Барбюс оформя своя мироглед на фона на огромните класови различия и от позицията на морален човек и гражданин.
По време на войната писателят вижда ясно, че конфликтът е инсцениран от световния капитал и е антихуманен акт, чиято цена изплащат с кръвта си милиони малки хора. В "Огънят" главен герой е човешкото страдание. Но романът сочи и изход към светло бъдеще на народите - в единението между здравите народни сили, за победа над империализма.
Анри Барбюс / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия
В посветената на нас, българите, книга на Анри Барбюс - "Палачите", писателят описва България по времето на фашистките злодейства при управлението на Александър Цанков. Барбюс цитира секретна заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков, издадена преди атентата в църквата "Св. Неделя".
"Необходимо е преди всичко да се ликвидират интелектуалците - най-способните и смели привърженици на тези идеи. В най-кратък срок да се изработят списъци на тия хора, за да може в даден момент да се избият техните водачи-виновни или невинни. Навсякъде, където избухнат смутове, да се действа безмилостно и без съдебни и следствени формалности. Да се избиват всички безмилостно, техните семейства също, а къщите им да бъдат изгаряни. Военните части да се снабдят с помпи, за да заливат тези сгради с газ".
Излишно е да казваме, че тази заповед е била спазвана и преди, и след атентата в "Св. Неделя". Има свидетелства, че хиляди убити българи са били хвърляни в масови гробове. Сред тях е бил и големият наш поет Гео Милев. За него Барбюс казва, че е "съден за своя поема, беше оправдан и освободен, но след това жестоко осакатен и убит, защото дръзнал да превежда на делегация на английската Лейбъристка партия." Спазвайки тази директива, властта избива цвета на тогавашната българска интелигенция като Йосиф Хербст, стотици учени, учители, журналисти, лекари, адвокати... Хербст е бил изгорен жив в пещта на сградата на Обществената безопасност в София.
Наред с многото жестоки описания, Барбюс отбелязва един странен за него факт - че в България и роднините на преследваните са смятани за виновни. Много лекари са били съдени, задето са лекували "заговорници". Много хора са били подтиквани към предателство спрямо близките си. Един член от Закона за защита на държавата гласи: "Не подлежат на наказание ония, които уведомят властите."
Барбюс остава до края си приятел и защитник на българския народ, с признателност към героите от антифашистката ни съпротива. Оставил ни е в завет една фраза, която звучи актуално и днес: "Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш!"
Анри Барбюс е човекът, който дръпва завесата, Европа да види какво се случва в България. Той написва във френската преса: "Българското правителство прави мили очи на европейската преса и, използвайки всички средства, включително и субсидии, се сдоби с благосклонния неутралитет и дори симпатията на множество печатни органи. Един парижки вестник, минаващ за демократичен и антифашистки, дотолкова се осланя на информацията, получавана от "Българско пресбюро", че е озаглавил един от материалите си "В България няма фашизъм".
След като написва романа си "Палачите" - своеобразен обвинителен акт срещу фашизма в България, Анри Барбюс дава интервю за чужди медии, пред които казва за съдържанието на книгата: "Нищо от казаното до сега за терора в България не е преувеличено. На онези, които ме питат: "Истина ли е?", трябва да се отговори: "Истината е по-страшна"...
Анри Барбюс - мисли
"Благото на отделния човек или отделната нация е свързано с общото благо на всички."
"Войната ще се повтаря дотогава, докато въпросът за нея не започне да се решава от тези, които загиват на бойните полета."
"Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш."
"Справедливост - това е дума, изпълнена с трепета на живота."
"Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат."
"Днешният ученик е бащата на утрешния майстор."
"Проповядването на най-високи идеали не служи за нищо, ако не може да се види положителния път за тяхното постигане."
"Когато налице е явна лъжа, очевидно изопачаване на истината, тя трябва да се опровергае."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}