"МОДЕРНИЯТ ХУДОЖНИК ВЪВ ВИКТОРИАНСКИ ЛОНДОН"
Езотерични и новаторски, картините й изследват травмата от войната
Картините на малко известната художничка Евелин Де Морган са предвестник и на съвременното фантастично изкуство
Редактор : / 1317 Прочита 1 Коментара
Разопаковането на картината "Смъртта на дракона" в галерия "Гилдхол" в Лондон за изложбата "Евелин Де Морган: Модерният художник във викториански Лондон", която представя творчеството на Евелин Де Морган (1855-1919)
Снимка: Ben Montgomery/Getty Images
На каменист плаж, който свети в червено от лава, огнедишащи дракони заобикалят нещастно изглеждащи затворници, които молят ангел да ги избави от страданието. Картината с маслени бои "Смъртта на дракона"/Death of the Dragon на Евелин Де Морган на пръв поглед прилича на сцена от апокалиптичната книга "Откровение" от Новия завет.
Но нарисувана между 1914 и 1918 г., тя е и нещо по-лично и критично: алегория за мизерията и робството на Първата световна война и за сблъсъка между доброто и злото.
Впечатляващата картина, висока повече от метър, е един от акцентите на новата изложба "Евелин де Морган: Модерният художник във викториански Лондон" в лондонската художествена галерия "Гилдхол", където се съхранява колекцията от произведения на изкуството на корпорацията City of London. На нея са изложени рядко срещани творби от Фондация "Де Морган", както и две наскоро реставрирани картини, завършени едва миналата година, на творби, изгубени при пожар в склад за изкуство през 1991 г.
Евелин Де Морган (1855-1919) е художничка, която се противопоставя на очакванията на своята класа и пол, за да се превърне в една от най-впечатляващите художнички на едно поколение. Нейните богато оцветени платна, изобразяващи красиво драпирани фигури, предават послания за феминизъм, духовност и отхвърляне на войната и материалното богатство, което ги прави изключително актуални днес.
Изложбата съвпада с повторното отваряне на музея "Де Морган" в Барнзли, Йоркшир, след мащабен ремонт на покрива, и отговаря на нарастващия интерес към тази по-малко известна художничка. Тя винаги е била засенчвана от съпруга си Уилям - дизайнер на керамика и писател, както и от известните мъже около нея. Това са вуйчо ѝ Джон Родам Спенсър Станхоуп, който също е художник и учител по рисуване, и основателите на течението на прерафаелитите - художниците Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети.
Голяма част от това, което днес знаем за Де Морган идва от нейната сестра Вилхелмина, която създава фондация "Де Морган", но дори и тя смята за уместно да публикува едва посмъртно биографията на творческата двойка под заглавие "Уилям Де Морган и неговата съпруга". В биографията пише, че родителите им са отхвърлили желанието на Евелин да стане художничка. Разказва се, че майка й е казала, че иска "дъщеря, а не художничка", и съобщава, че е давала бакшиши на преподавателя по рисуване, за да каже на Евелин, че не се справя добре, с надеждата, че може би ще се откаже от мечтата си.
Но Евелин Де Морган заслужава повече от закъснялото признание на света на изкуството. Възпитаничка на Слейд, работеща в края на прерафаелитското движение, тя пренася този безспорно сладникав или прекалено сантиментален жанр на нова територия, създавайки необичайно визионерски и енергични картини.
Жените, които изобразява, не са толкова пасивни, колкото тези, изобразявани от нейните съвременници, и са по-скоро символи на действие, отколкото обекти на мъжкия интерес. Вместо удавено тяло, което се носи по реката, както в "Офелия" на сър Джон Евърет Миле, или фигури, чиято основна ценност е външният им вид, ние виждаме умела магьосница, която създава магически отвари, и летящи супергероини, които могат да предизвикват дъжд, гръмотевици и мълнии с пръстите си.
Тези фигури на богини показват влиянието на класическото изкуство, което Де Морган е изучавала. Безупречно изпълнени творби като "Борей и Орития"/Boreas and Oreithyia (1896) разкриват интереса ѝ към митологията и майсторския ѝ подход към човешката форма, напомнящ този на Микеланджело.
"Борей и Орития"/Boreas and Oreithyia (1896) на Евелин Де Морган
Снимка: ©De Morgan Foundation
В композицията на "Смъртта на дракона" е лесно да се види влиянието от "Раждането на Венера" на Сандро Ботичели (1483-1485), която Де Морган вижда във Флоренция. Ако ангелът с ореол на Де Морган повтаря тази идея за прераждане - отразявайки вярата на художника в духовния живот след смъртта, то крилатите зверове са неговият аналог - Смъртта, която винаги хапе по петите хората и заплашва да ги победи.
На други картини в творчеството ѝ Смъртта приема алтернативни форми: тъмен ангел, носещ коса, морски чудовища или по-косвено - пясъчен часовник. Това е символика, която говори за преходността на живота и придобива допълнителна острота в по-късните ѝ творби, предавайки колективната травма от преживяването на Световната война, отнела живота на близо един милион британци.
По време на Първата световна война Де Морган са били в Лондон, така че са били пряко засегнати", казва пред Би Би Си Джин Макмийкин, председател на попечителския съвет на фондация "Де Морган".
"Смъртта е била реална за тях по начин, който до голяма степен сме забравили в наши дни - посочва тя. - Членове на семейството на Уилям умират от туберкулоза, а собственото му здраве често е било доста влошено. Смъртта в известен смисъл винаги е присъствала на заден план."
"Дева Мария на мира"/ Our Lady of Peace (1907 г.) на Евелин Де Морган
Снимка: ©De Morgan Foundation
Де Морган е била пацифистка и изкуството ѝ се превръща във форма на активизъм. В "Дева Мария на мира"/ Our Lady of Peace (1907) - отговор на бурските войни, рицар моли за закрила и мир, а в "Беднякът, който спаси града"/The Poor Man who Saved the City (1901) мъдростта и дипломацията са застъпени като алтернатива на военната намеса.
По-късно, в "Червеният кръст"/The Red Cross (1914-16), ангели носят разпнатия Христос над изсъхнал пейзаж, набразден от белгийски военни гробове - внушение, че християнската вяра е в противоречие с бруталността на войната, но ни дава надежда за изкупление.
"Никога не трябва да възхвалявате войната", заявява Де Морган в "Резултатът от един експеримент"/Result of an Experiment (1909 г) - книга, написана в съавторство със съпруга ѝ. "Дяволът я е измислил и вие не можете да си представите нейните ужаси."
По това време идеята за силите на доброто и злото, които действат върху обикновените хора, е широко разпространена. "Спиритизмът е бил доста популярен", твърди Макмийкин и се позовава на писателя сър Артър Конан Дойл - създателят на Шерлок Холмс, като един от най-известните му привърженици.
Според нея вярванията в други светове "вероятно са резултат от сътресенията, огромните промени в обществото, настъпили до началото на века, както и от периода на многото войни, които са оказали влияние върху представата им за света". Несъмнено Де Морган е била повлияна и от свекърва си София, известна спиритуалистка и медиум. При толкова много погубени животи несъмнено е било изкушаващо да се вярва, че може да се възстанови връзката с починалите.
"В духовете на бурята"/In The Storm Spirits (1900) на Евелин Де Морган
Снимка: ©De Morgan Foundation
За Де Морган материализмът е в противовес на духовността и в много от творбите ѝ стремежът към богатство се свързва със смъртта. Короните, носени от крилатите змии в "Смъртта на дракона", са повтарящ се мотив, обозначаващ алчността и скъперничеството. В "Привързан към земята"/Earthbound (1897) алчен крал в златно наметало, изпъстрено с монети, е на път да бъде повален от ангела на смъртта, а в "Затворената порта"/ The Barred Gate (ок. 1910-1914) на подобна фигура е отказано да влезе в рая.
"Привързан към земята"/Earthbound (1897) на Евелин Де Морган
Снимка: ©De Morgan Foundation
В условията на толкова несигурно бъдеще Де Морган поставя в центъра на работата си значимостта на духовното удовлетворение и щастието. В "Слепота и сладострастие, които гонят радостта от града"/Blindness and Cupidity Chasing Joy from the City (1897) например "сладострастието" е олицетворено като коронована фигура със съкровища, която прогонва "радостта" под формата на ангел.
Тук, както и в "Смъртта на дракона", централните герои са оковани във вериги, което подсказва за попаднали в капан души.
В "Затворничката"/The Prisoner (1907-1908) залостеният прозорец и окованите китки на жената превръщат пленничеството в метафора на неравенството между половете, намеквайки за подкрепата на Де Морган за всеобщо избирателно право (Евелин е подписала поне две важни петиции, а съпругът ѝ е бил вицепрезидент на Мъжката лига за избирателно право на жените).
"Затворничката"/The Prisoner (1907-1908) на Евелин Де Морган
Снимка: ©De Morgan Foundation
Темата се повтаря в "Луна"/Luna (1885), където вързаното с въже тяло на богинята на луната, митологична фигура на женската сила, въздейства като метафора на борбата на жената да влияе върху собствената си съдба.
Въпреки, че е кръстена "Мария", Евелин по-късно приема второто си име, което тогава е неутрално по отношение на пола, тъй като женското изкуство не се приема сериозно. "Тя е искала да бъде разглеждана наравно с колегите си мъже - казва Макмийкин. - Можем да предположим огромна степен на самоувереност и решителност в желанието ѝ да стане професионален художник", добавя тя, като подчертава, че дори майката на Де Морган се противопоставя на избора ѝ на професия.
От техническа гледна точка Де Морган също е новатор. Тя експериментира с изпичането и втриването на златен пигмент в творбите си, за да придаде дълбочина и да предизвика интерес, и изследва нови техники за рисуване, изобретени от съпруга ѝ, направени чрез смилане на цветове с глицерин и спирт. В стилово отношение тя също изпреварва времето си. Неконвенционалното използване на розови и лилави цветове и смелите пръстени от светлина в цветовете на дъгата предвещават психеделичните стилове в живописта от 70-те години на ХХ век, а ужасяващите ѝ чудовища не биха изглеждали неуместно в съвременното фентъзи изкуство.
Докато в историята на изкуството жените обикновено са изобразявани като девици-майки, като обекти на красотата или като изкусителки, специфичната женска перспектива на Де Морган ги превръща във фигури на надежда, които предвещават различно, по-светло бъдеще.
Например в "Светлина в мрака"/Lux in Tenebris (1895) женската фигура държи маслинова клонка в дясната си ръка, предлагайки път към мира. В "Смъртта на дракона" ангелът е заобиколен от великолепна дъга - символ (заедно с небето) на радостта, който означава духовно удовлетворение и свобода, както и обещание за задгробен живот.
Грешка е да се смята, че творби като "Смъртта на дракона" са "напълно мрачни", твърди Макмийкин, като отбелязва, че "често в апокалиптичните сцени има проблясък на надежда или има част от картината, която е спокойна".
В много отношения "Смъртта на дракона" е оптимистична, изразявайки усещането, че войната - метафоричният дракон, е към своя край и че доброто може да победи злото. В тази екзистенциална битка Де Морган вижда място за своята работа. Когато е само на 17 години, тя се самонаказва, че не рисува достатъчно.
"Изкуството е вечно, но животът е кратък - пише тя в дневника си. - Ще наваксам сега, нямам нито миг за губене."
Изложбата "Евелин Де Морган: Модерната художничка във викториански Лондон" може да са види в лондонската художествена галерия "Гилдхол" до 4 януари 2026 г.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}