СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Авторът на "Любовникът на лейди Чатърли" помогнал на майка си да умре
В Англия забранили не само книгите на Дейвид Хърбърт Лорънс, но и рисунките му
Автор : / 3702 Прочита 1 Коментара
Снимка на Д.Х. Лорънс върху корицата на сборник с новели на изд. Big cheese books
През 2018 година от в. "Таймс" определиха книгата "Истинската лейди Чатърли" от Анабел Абс за най-добрия исторически роман на годината.
Безспорно тази книга е отправка към личната история на автора на "Любовникът на лейди Чатърли" Дейвид Хърбърт Лорънс.
"Навярно нито един велик писател не е бил толкова дълбоко и задълго повлиян от една жена, както Дейвид Хърбърт Лорънс от Фрида фон Рихтхофен. И несъмнено никога дотогава жена, пресътворена от поет, не е променяла толкова коренно нравствения климат на времето", отбелязва Робърт Лукас, биограф на Лорънс.
Фрида напуска семейството си, за да бъдат заедно с Лорънс, и остава с него до смъртта му.
В оригиналната творба на Лорънс лорд Чатърли се завръща от войната в инвалидна количка, лишен завинаги от своята мъжественост. Младата му съпруга Констанс, която някога го е обичала страстно, трансформира своята любов в духовна близост. Но с времето тя все по-осезателно осъзнава, че й е нужна и друга, физическа близост.
Навремето това изглежда скандално - жената трябва да бъде вярна на съпруга си, въпреки...
Pin Up еротика от 40-те години на миналия век
Ето защо когато през 1928 година излиза "Любовникът на лейди Чатърли", романът предизвиква всеобщо възмущение сред английското общество. Още повече, че описаните от Лорънс сексуални сцени изглеждат скандални не само от пуританска гледна точка, но и от класова - аристократката лейди Чатърли прави секс с обикновен работник - горския пазач на имението. Когато разбира, че очаква дете, Констанс напуска своя съпруг и поема към неизвестността.
Героинята на Дейвид Хърбърт Лорънс (1885-1930) е пример за подранила еманципация, недопустима в традиционното разбиране на някогашното английско общество за един порядъчен брак и мястото на жената в него.
Авторът на тази дръзка творба хвърля ръкавица на лицемерието и закостенелите нрави. Лорънс е писател и поет, една от влиятелните литературни фигури на 20 век. Роден е в Иистуд, Нотингамшир.
Оригиналният му поетичен талант бива оценен от самото начало, въпреки че и в поезията си е считан за противоречив автор, склонен към нетрадиционен, твърде свободен стил на изразяване.
Паспортна снимка на Д. Х. Лорънс
Когато излиза "Любовникът на лейди Чатърли", той вече имал име на поет. Още през 1911 излиза "Белият паун". През 1923 година - "Птици, животни и цветя", за срещите на писателя с природата при пътуванията му в югозападните американски щати и Средиземноморието.
През 1928-а излизат и неговите "Събрани стихотворения", подредени в хронологичен ред на написването им.
Когато бил на път да издаде "Любовникът на лейди Чатърли" Лорънс несъмнено е бил наясно, че въпреки своята известност, скандалният му роман ще срещне съпротива в Англия и затова го публикува за първи път като самиздат във Флоренция.
След това очаквано избухва скандалът, т.нар. "процес на Чатърли". Британски прокурор се опитал да попречи на издаването на романа, като го нарекъл "неизчистено издание", но в крайна сметка от Penguin Books го превръщат в световен бестселър. Скандалът всъщност сам по себе си възвестява началото на един процес - сексуалната революция в Европа.
Забранената еротика на 20-те години
Странно, но скоро след излизането на романа, Лорънс бил атакуван не само от консервативни критици и пуритани, но дори и от феминистки. И до днес творбата на Лорънс е "отворена" за различни интерпретации и спорове от всякакъв характер - от морален до политически. Така че книгата на Анабел Абс за самия Лорънс отново отваря вратата за един съвременен прочит на автора.
Остават вечни темите, които Лорънс засяга в творбите си - за отношенията между любовта и секса, отношенията между половете, еманципацията на жените, свободния дух и правото на личен избор. Тези въпроси са актуални и днес, в 21 век.
Що се отнася до автора, то Лорънс има и други такива произведения, в които изброените по-горе теми предизвикват полемика и стоят на границата на скандала. Личи дори от самите им заглавия: "Синове и любовници" (1913), "Дъгата" (1915), "Влюбени жени" (1921) и др.
Писателят изследва в дълбочина сексуалните и психологически взаимоотношения между двата пола и ги описва откровено и дръзко.
Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс, е британски писател, поет, есеист и художник. Роден е преди 140 години, на 11 септември 1885 година в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия, като четвъртото дете на миньор, пристрастен към алкохола. Майка му била начетена жена, учителка, но така и не могла да се справи с порока на съпруга си. Детството на Лорънс минало в напрегнатата атмосфера на постоянни семейни скандали и липсата на пари.
В "Синове и любовници" Лорънс описва с голяма любов личността на своята майка Лидия, която се бори за децата си и въпреки тежкия си живот, се вдъхновява от изкуствата.
Лорънс завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 година от рак. И знаете ли как? Разстроен от болките й, самият Лорънс проявява куража да я спаси от мъките, като се сбогува нежно с нея и й дава свръхдоза приспивателни.
Тази дълбоко драматична сцена е пресъздадена в книгата му "Синове и любовници", излязла през 1913 година. В същата книга Лорънс описва детството си и първата си детска любов - приятелката си Джеси Чеймбърс, която в романа се казва Мириам.
Родният дом на Лорънс днес е музей.
Джеси Чеймбърс изиграва голяма роля за кариерата на Лорънс като писател. Именно тя показва негови поеми на влиятелния Форд Мадокс Форд, и той ги публикува в "Английско ревю".
Появата на първата творба на Лорънс - "Белият паун" (1911), го утвърждава като писател.
1912-а е знаменателна за живота на писателя - тогава среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жената на живота си, за която говори Абс в книгата си за "истинската лейди Чатърли".
Когато Лорънс и Фрида се срещат, тя била съпруга на професор Ърнест Уийкли. Двамата с Лорънс, обаче, се влюбват до полуда и Фрида напуска мъжа си и трите им деца. Двамата любовници бягат в Бавария, а от там - в Австрия, Германия и Италия.
През 1914 година сключват брак.
Фрида била от германско потекло и това става причина да подложат двойката на преследване по време на Първата световна война. Дори и самият Лорънс бил заподозрян за шпионин в полза на Германия.
През 1917-а ги изгонват от Корнуол. Започнал един труден период на постоянни премествания и безпаричие. На това отгоре писателят бил повален от тежък грип.
През 1919 година двойката емигрира от Англия.
Вълнуващата еротика на Елен фон Унверт
През 20-те години на миналия век излизат няколко творби на Лорънс, които предшестват бестселъра "Любовникът на лейди Чатърли". Те са "Изгубеното момиче", "Влюбена жена", "Дъгата" и др. Първата от изброените той започнал да пише в Италия и в нея се разказва за една млада жена, която се омъжва за мъж от по-ниско потекло. Героинята пренебрегва съветите на приятелите си, че е неподходящ за общественото й положение, защото намира в своя избраник топлота и разбиране.
Други две книги от 20-те години са "Наказанието на Аарон" (1922) и "Кенгуру" (1923). В тях писателят се проявява като психоаналитик-ницшеанец, като засяга идеята за свръхчовека. През 1922 година Лорънс издава "Психоанализ и безсъние" (1922). Написва и книга за Мексико и древната култура на ацтеките - "Култ към змията" (б.а. бълг. издание - "Пернатата змия", 1926), както и четива, в които се проявява като вещ документалист - "Движенията в Европейската история" (1921), "Учения в класическата американска литература" (1923), "Апокалипсис" (1931) и др.
Но да се върнем на това, с което започнахме - бестселърът му "Любовникът на лейди Чатърли". Книгата била забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография.
В Англия се появява една нейна нецензурирана версия чак през 1960-а. Подобна участ има и романът на Лорънс "Дъгата" (1915). Заради множеството псувни в диалога и свободните разговори за секс, и тази негова творба била забранена.
Това създало такъв лош имидж на писателя, че започнали да конфискуват дори рисунките му, които излагал в разни галерии.
Ще минат много години и Лорънс ще получи посмъртно признание именно за тези експресионистични картини, рисувани през 20-те години на миналия век.
Как Чайникът на Ръсел доказва, че няма Бог
В онзи труден момент, обаче, не искали нито книгите му, нито рисунките му. Спасението му като автор дошло от списания с малък тираж, които се надявали на засилване на интереса към тях именно заради "неприличния" език на автора. Появила се и влиятелна почитателка на писателя - лейди Отолайн Моръл, съпруга на член на парламента. Тя го запознала с други влиятелни хора от висшето общество и знаменитости като Олдъс Хъксли и Бертран Ръсел.
Не винаги, обаче, тези приятелства на Лорънс се оказвали трайни във времето, а с Ръсел дори се скарали жестоко.
Докато се случва всичко това и бил недолюбван в родината си, Лорънс и Фрида пътували из Италия и Франция и се местели постоянно. Пребивавали известно време и в Цейлон, после в Австралия и Мексико. Тези пътешествия обогатили с огромен материал за размисъл и творчество писателя.
Съвсем неочаквано през 1924 година се появил и нов благодетел - богаташът Мейбъл Додж Луън от Ню Йорк, който подарил на семейство Лорънс имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на "Синове и любовници".
Но съдбата отново поставила писателя на изпитание - след тежко боледуване в Мексико, Лорънс научил, че е болен от тежка форма на туберкулоза. Вече не можел да пътува така активно.
Умира от болестта си във Ванс, Франция, на 2 март 1930 година. Фрида построява параклис в негова памет в имението в Киова.
Там е положен и прахът от тленните останки на писателя.
Двайсет години след смъртта на Лорънс, Фрида се омъжва за бивш италиански пехотен офицер. Според биографите на Лорънс, тя е имала връзка с него още приживе на писателя, като се твърди че двамата с италианеца Ангелино Равали са се запознали през 1925-а.
Самата Фрида умира през 1956 година.
Издание на Women in Love от 1937 г.
Д.Х. Лорънс живее бурно, непредсказуемо и доста кратко. Умира в разцвета на силите си. И ако все още събужда противоречиви чувства у пуританите с романите си, то много от стихотворенията му "говорят" по-романтично, но не и сладникаво.
Лорънс е верен на себе си и назовава нещата като философ. За някои звучат цинично, други ги възприемат като откровен реализъм.
Дейвид Х. Лорънс - цитати
"Човек трябва да се научи да обича, а за да се случи това, той трябва да мине през доста страдания."
"Обичам да пиша, когато чувствам злоба."
"По-добре да умреш, отколкото да живееш механично живот, изпълнен с повторяемост."
"Обичам да опитвам нови неща и да откривам, че ги мразя."
"Животът е да се живее, а не да се пази."
"Искам да живея така, че да не изпитвам съжаление през нощта."
"Парите те карат да умреш от глад, когато ги нямаш, но и те отравят, когато ги имаш."
"Човешката душа се нуждае повече от красота, отколкото от хляб."
"Живеем за това, което ни вълнува, и точка по въпроса."
"Както знаем, прекаляването дори с най-божественото води до разрушение."
"Никога не съм виждал диво животно да изпитва самосъжаление."
"Животът е пътуване към ръба на знанието, последвано от скок."
"Страхувам се, че ентусиазмът ми се изпарява, когато се очаква от мен да върша истинска работа."
"Да желаеш е по-добре, отколкото да притежаваш."
"Всяко живо същество изпитва желание за любов."
"Необходимо е да се живее. Неразумно и наивно е да се воюва с живота, с неговата предопределоност, както и да очакваме нещо повече от него."
"Главният интерес на жената е другата жена. Как тя изглежда? Какъв мъж е оплела? Как той я забавлява?"
"Любовта и страстта са несъвместими понятия."
"В днешния свят има две заболявания - американизъм и болшевизъм; по-лошото от тях е американизмът, защото болшевизмът само разрушава вашия дом, вашия бизнес или ви отнася главата, а американизмът погубва душата ви."
Еми МАРИЯНСКА























