Химнът на Обединена Европа - "Ода на радостта" е написана през 1785 година от големия поет и драматург Фридрих Шилер. Всъщност, нейното оригинално заглавие е "Към Радостта". В превод на български от Димитър Стоевски, ето един малък откъс от нея:

"Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен - дивен дар,
свеждаме опиянени
взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
разделените от зло,
братя стават всички люде,
ти разпериш ли крило.
Хор: Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
бог от звездни небосклони."

Дори само от този малък откъс става ясно, защо съдържанието на одата напълно съответства на идеята за европейско семейство. А знаете ли по какъв повод е написана одата? Ще се изненадате. През 1785 година Шилер изпаднал в тежки финансови затруднения. Вдигнал се отново на крака благодарение на приятелска подкрепа. Вдъхновен от човешката дружба в труден момент, той написва одата.

Статуя на немския поет и драматург Фридрих Шилер във Ваймар, Германия. Шилер е прекарал почти половината от живота си във Ваймар до смъртта си през 1805 г. Снимка: Getty Images

Още

Бетховен изпълнява първия си концерт на 26 март и умира на 26 март

След четири десетилетия в Императорския театър във Виена прозвучава Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен, включваща на финала хор, който изпълнил безсмъртната Шилерова ода. Вълнението на публиката било огромно. Век и половина по-късно финалът на Деветата симфония на Бетховен и одата на Шилер, свързани в монолитно единство, стават химн на Обединена Европа. А денят на неговата смърт - 9 май, по друга - историческа и съдбовна промисъл е определен в по-нови времена за Ден на Европа. Така че Шилер е знаменателна личност в новата история на нашия континент. 

Йохан Кристоф Фридрих Шилер е роден на 10 ноември 1759 година в речния град Марбах, по онова време в пределите на Вюртембергското херцогство. Малкият Йохан бил любящ брат на три сестри. Възпитавали го на труд и милосърдие. Баща му участвал в Седемгодишната война (1756-1763) и години наред работел като полкови фелдшер. Пътят на военен медик ще поеме и синът Йохан.

Шилер като полкови лекар 1781/1782 г., портрет от Филип Фридрих Хеч

Още

Бетховен - патография на гения

Младият Шилер бил възпитаник на едно от училищата с най-строга дисциплина в херцогството - Академията на Карл Ойген. Херцогът бил и ректор на учебното заведение. Две от училищните забрани били особено тежки за Шилер - свиждания с близките се позволявали по изключение, а заниманиятта с поезия се считали за "оскърбителни за институцията". Но херцог Ойген имал ясна цел - да подготви свои юристи, офицери, лекари, архитекти и художници.

Шилер не изпитвал афинитет към нито една от тези специалности - искал да стане пастор, но в училището нямало духовен профил. Накрая започнал да учи медицина. Черпел вдъхновение от личността на Албрехт фон Халер (1708-1777) - швейцарски учен, който съчетавал познанията си по ботаника с философия и поезия, и бил и прочут лекар, и поет.

Повлиян от Халер, през 1779 година Шилер написал дисертация на тема "Философия на физиологията". Работата му, обаче, била възприета като "трудно разбираема", макар да съдържала пространни наблюдения върху храненето, възпроизводството и духовността на човека.

Още

Германски архив придоби една от най-ценните кореспонденции на Шилер

Следващата си работа младият Шилер посветил на болестта треска. Направил обзор на заболяването и терапевтичните средства за овладяването му от времето на Хипократ до неговата съвременност. Дори препоръчал лечение и е запазена една рецепта, която написал собственоръчно. Но и този негов трактат бил приет снизходително от експертите. Шилер, обаче, не се отказал и подготвил трета дисертация - върху взаимовръзката между животинската и духовната природа на човека. Защитил я успешно и бил назначен за полкови лекар в гарнизона в Щутгарт, без право на напускане и частна практика.

Този период от живота на бъдещия знаменит драматург е белязан от потиснатост и комплекси. Шилер се чувствал недооценен, но и сам не вярвал много в себе си и че има бъдеще в попрището, в което работел. Не му понасял и казарменият режим. Чувствал се сам и изолиран. Но точно в това състояние на духа ще започне да пише гениалната си творба "Разбойници".

Още

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

За мото на драмата избрал мисълта на Хипократ, в която несъмнено всеки долавя двуяко значение: "Което не се лекува с лекарство, изцелява се с желязо; което не се лекува с желязо, изцелява се с огън". Премиерата се състояла през януари 1782 година в Манхайм, в един от най-значимиите театри на Германия по онова време. Шилер буквално се скрил в една от ложите, притеснен от реакцията на публиката. И когато бурни аплодисменти огласили залата, той бил повече от изумен от успеха си. Не така се отнесъл към слуучващото се херцогът. Той сметнал изявата на Шилер за "нарушение" и "самоотлъчване от поста".

Още

Трета премиера за сезона в Народния театър - "Коварство и любов" от Шилер

Със строгата си забележка до такава степен възмутил Шилер, че той взел съдбоносно решение - да напусне гарнизона и да се отдаде изцяло на писането. Шилер напуска Шунгард и се установява в Манхайм. Там, на сцената в театъра поставя нови две пиеси - "Заговорът на Фиеско в Генуа" (1783) и "Луиза Милерин" (1784). Последната става известна по цял свят под заглавието "Коварство и любов" и се играе при голям успех и до днес. Това е първата немска пиеса с политически заряд, бичуваща интригите и пороците на фаворитките на владетелите. Макар действието да се развива в 18 век, тази драма се възприема като актуална и днес.

Die Räuber 1781

Още

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

Шилер работел неуморно. Започва "Дон Карлос, испански инфант", като междувременно написал "История на откъсването на обединените Нидерландии от испанското владичество" (1788). Първият "Дон Карлос" е написан в проза, като впоследствие бил напълно преработен в стихове. Едва ли има по-силно произведение за ужасите на инквизицията като тази драма.

Десетилетия по-късно Джузепе Верди ще създаде по нея безсмъртната си опера "Дон Карлос". Парижката "Гранд Опера" буквално гръмва в овации през май 1867 година, когато я поставят на сцена. Публиката аплодирала двама гении на човечесттвото - Шилер и Верди.

Don Carlos 1787

Много е писано за дружбата на Шилер с колоса на поезията Гьоте. Двамата се запознават през 1787 година, когато Шилер пристигнал във Ваймар, а Гьоте бил министър на княжеството. Именно Гьоте подава ръка на своя талантлив млад колега с назначение в университета в Йена, като професор по история и философия. Там Шилер се задълбочил в трудовете на Имануел Кант, които ще упражнят трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Статуя на немския писател Йохан Волфганг фон Гьоте (вляво) и немския поет и драматург Фридрих Шилер, 4 юни 2009 г. във Ваймар, Германия. Двете влиятелни немски литературни фигури са прекарали голяма част от живота си във Ваймар. Снимка: Getty Images

Между двамата с Гьоте възникнало искрено приятелство и творческо съревнование. Благодарение на това Шилер създава прочутите си балади "Поръчителство", "Жеравите на Ибик", "Пръстенът на Поликрат" и др. През 1800 година написва трагедията си "Мария Стюарт".

И пак Гьоте подсказва на Шилер сюжета на "Вилхелм Тел" - драма, написана с истинско вдъхновение само за девет месеца. И до днес тя е шедьовър, претворил по драматичен начин жаждата за свобода и справедливост.

Maria Stuart 1801

Шилер и Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За големите си заслуги за културата на Ваймар през 1802 година Шилер бил удостоен с благородническа титла от Ваймарския херцог.

Така към името му се прибавя аристократичното "фон". Шилер остава във Ваймар до смъртта си.

Хора се разхождат покрай бившия дом на немския поет и драматург Фридрих Шилер на 4 юни 2009 г. във Ваймар, Германия. Снимка: Getty Images

Още

Сметана оглушава напълно и умира след психичен срив

Фридрих Шилер умира едва на 45, на 9 май 1805 година от тежка форма на белодробна туберкулоза, с която се борел в продължение на близо 15 години. Органните поражения били толкова големи, че аутопсиращият лекар се изненадал, как в такова лошо здравословно състояние поетът е намирал сили да работи. Аутопсията породила и едно съмнение - че смъртта на Шилер може да е била провокирана от отравяне с Aconitum Napellus, но тази версия остава недоказана.

Шилер бил погребан в старото гробище при църквата "Св. Яков" във Ваймар. В негова памет била издигната 28-метрова скала до езерото край Брунен, е изсечен върху скалата надпис: "На Шилер, певеца на Тел от Кантона Ури".

Надписът е направен през 1859 година, по повод 100-годишнината от рождението на поета. От тогава скалата носи неговото име - Schillerstein, т.е. скалата на Шилер.

В чест на поета са учредени литературни и културни награди на името му. Първо от швейцарската фондация "Шилер", а после - от град Манхайм и провинция Баден-Вюртемберг.

Още

Новалис, който умира на 28: Избраните умират привидно

Поезията на Фридрих Шилер и до днес респектира с необикновеното си въздействие върху чувствата и разума на хората. Тя изразява възторг от красотатта, доброто и истината; апелира за братство и разбирателство между хората. "Това е хуманизъм в действие, който продължава да "работи"!", възкликва един критик. И тази спонтанна фраза звучи много точно, като се има предвид неостаряващото послание на Шилеровите пиеси. Те се оказват непреходни във времето и до днес се възприемат като празник за всяка театрална сцена по света.

Вече казахме, че прочутата "Ода на радостта" (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен и днес е официален химн на Европейския съюз, но Шилер е автор и на много философски трудове по етика и естетика.

Те са посветени основно върху човешката свобода, естетически категории като Красотата, етични категории като Доброто и въпроси като Възвишеното в изкуството.

Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград

Когато отбелязахме първите му медицински дисертации, с които той се дипломира като лекар, не споменахме за приноса на Шилер в областта на негови трудове за душевните болести. Шилер е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му "За философията на физиологията".

Там за пръв път той засяга темата за лечебното действие на творческия труд при психичните заболявания и формулира понятието трудова терапия.

Когато говорим за такива шиирокомащабни ерудити като него - с принос в медицината, историята, етиката и естетиката, като в същото време Шилер не е само някакъв теоретик, но записва със златни букви името си като автор на произведения- шедьоври на световната литература, е невъзможно с една дума, или фраза да квалифицираме личността му. Само можем да направим дълбок поклон и с признателност да отбележим 220-годишнината от неговата смърт, като завършек на един забележителен живот.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Умира с думите: "Слънцето е Бог"

Още

Умира с болката, че няма как да се "измие" от живота си

Още

Умира до статива си, с четка в ръка

Още

Вилхелм Хауф умира само на 25, седмица след раждането на единственото му дете