ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Авангардист номер едно умира в катастрофа
Животът на приятеля на Матис и Пикасо - Андре Дерен
Автор : / 5296 Прочита 0 Коментара
Служител на Christie's разглежда портрета на Андре Дерен, озаглавен „Мадам Матис в кимоно“ (в центъра) на 4 април 2013 г. в Лондон, Англия. Картината е оценена на 15-20 милиона долара
Снимка: Getty Images
Казват, че Шату, Франция е люлка на импресионизма. Нещо като алма матер за художници като Моне, Сисле, Писаро и Реноар.
Там е роден на 10 юни през далечната 1880-а и признатият за авангардист номер едно в света - френският художник Андре Дерен.
Дерен се изявява в жанровете пейзажна живопис, портрет, натюрморт, историческа живопис, актова живопис и илюстрация. В стилистиката му сe забелязва влиянието на колоси на четката като Винсент ван Гог, Морис Вламенк, Пол Сезан и Гюстав Курбе.
Считат го за основоположник на фовизма, заедно с Анри Матис.
Андре Дерен, „Рибарското пристанище в Колиур“, 1905 г., маслени бои върху платно
Андре Дерен следва инженерство, преди да се запознаят с Матис. После учи в авторитетната Академия Камило. Двамата с Матис посещават парижкия Есенен салон първоначално като зрители и там за пръв път виждат творби на Ван Гог и Пол Сезан.
Знаменателна е срещата на Дерен с Морис Вламенк. Двамата ще делят едно ателие, в което Дерен ще създаде първите си известни пейзажи.
Публиката за пръв път забелязва талантливия художник през 1905 година, когато двамата с Матис излагат свои новаторски картини на Есенния салон в Париж.
Един критик - Луи Воксел, нарича младоците "Дивите зверове", и по този начин всъщност дава име на новото течение в изобразителното изкуство - фовизма.
„Мадам Матис в кимоно“, худ. Андре Дерен
Още на другата година от творбите на Дерен се заинтригува известният търговец на картини Амброаз Волар. Спонсорира го със задачата да замине за Лондон и да нарисува серия картини от града.
Дерен създава 30 забележителни платна, различни от всичко създадено до тогава. Тези картини стават толкова популярни, че авторът им се прочува - Дерен става известен.
През 1907 година художникът се премества да живее в прочутия парижки квартал Монмартър, защото там е меката на най-известните художници, сред които е и приятелят му Пикасо. В ателието си там той за пръв път експериментира каменни скулптури в стила на африканското изкуство.
Опитва и илюстрация. Негови са илюстрациите на първите стихосбирки на Гийом Аполинер (1909) и Макс Жакоб (1912), а по-късно (1916) и първата книга на Андре Бретон.
Когато започва Първата световна война, Дерен отива на фронта. След войната бил изкушен от нов експеримент - създава декори за балета на модния в Париж Руски балет на Сергей Дягилев. Тази работа го завладява и той и в бъдеще ще се занимава с театрален декор.
През 1928 година спечелва престижната награда Карнеги в САЩ. Известността му става световна. Негови творби излагат в най-големите европейски и американски галерии.
През 1930 година създава серия от пейзажи в Южна Франция. Настроението в тях е миньорно - създава усещането за "тиха тъга", както се изразява един критик. Но и очакване, нещо да се случи. Тази пейзажистика е толкова завладяваща, че започва полемика, в която много експерти изразяват мнението, че в платната на Дерен природата сякаш е направена от "неодушевен материал".
Привидната липса на живот е много интересен похват, който наистина създава леко обезпокоителна атмосфера, но както казахме - и усещането за очакване. Този съспенс е много интригуващ и превръща Дерен в моден художник-авангардист.
Формите в картините му са като размазани, а цветовете - сякаш погълнати от някаква мараня. Критиците обръщат особено внимание на това, как Дерен съчетава различните повърхности - на земята, къщите, скалите и равнините.
Тези пейзажи създават едно особено настроение, странно и нетипично, но много завладяващо. "Картини с многоточие", пише един изкуствовед.
Тук е мястото да кажем няколко думи за фовизма: Той предлага едно съвършено ново третиране на цвета - използва се чистият цвят - както се изразяват художниците, "цветът направо от тубата", без смесване.
За фовизма, проблемът за цвета е водещ. Оттам насетне това е първото радикално направление в изобразителното изкуство, което преодолява пространството. Класическият изобразителен модел се заменя с условно декоративен. Голяма част от художниците-фовисти са били ученици на Густав Моро, който е сред първите, които правят експерименти с цветовете и достига до абстрактната форма преди Кандински.
Фовистите не са организирана група, за неформален лидер се приема Анри Матис - човекът, който пръв забелязва творческия потенциал на Дерен и има заслуги за неговата поява в изкуството.
Портрет на Матис от Андре Дерен, 1905 г.
Художникът, който пръв купува картина на още неизвестния Матис
Матис лично моли родителите на Дерен да му разрешат да учи изобразително изкуство, уверява ги в таланта му. Бащата на Андре бил непреклонен и смятал, че художниците са "безработни бохеми". Настоявал Дерен да завърши инженерството в лицея Наптал в Париж. Наричал това "сигурна професия за сигурни хора". Не отчитал факта, че синът му не харесва утъпканите пътища и вече е решил да последва индивидуализма си.
Анри Матис: Когато започнах да рисувам, се пренесох в рая
Изучавайки картините на старите майстори в Лувъра, Дерен прави копие на картината "Носенето на кръста" от Гирландайо, и дори баща му ахва, когато вижда "копието" й, нарисувано от сина му. За останалото се погрижил чарът на Матис. Такова истинско приятелство е рядкост сред артистичните натури. Но именно приятелствата изиграват огромна роля в живота на Дерен. И благодарение на тях той експериментира - в живописта, в графиката, в скулптурата.
Неговото "непокорство" на характера и силно изразеният му индивидуализъм личат още в първите му картини, с които се явява на Есенния салон в Париж.
След серията пейзажи в Лондон си осигурява финансова свобода, която му осигурила възможност и за творческа независимост.
С Матис създават фовизма. Редом с Пабло Пикасо и Жорж Брак Дерен взима участие в разработване на естетическите принципи на кубизма. Андре Дерен развива цялостния си творчески потенциал с експериментиране във всички художествени форми. И не само - интересува се от литературните течения на своето време.
Любимите му писатели били Балзак и Зола, но има афинитет ии към поезията на прага на сюрреализма. Приема смъртта на Зола като огромна загуба, защото за него Зола е "изражение на епохата".
Самият Дерен не обичал "стандартите" и ограниченията. Често го обвинявали дори в "непристойно поведение" заради явното отрицание на буржоазията, което демонстрирал публично.
Но точно такъв - "странна птица", той успял да извоюва своето авторитетно място сред артистичния френски авангард.
Дерен не спира да рисува до деня, в който на 74-годишна възраст смъртта отнема четката от ръката му. Умира нелепо - при автомобилна катастрофа през 1954 година в Гарш, в района на Париж.
Днес всяка галерия и всеки запален колекционер се гордеят да притежават негова творба. Защото Андре Дерен е признат за авангардист номер едно в историята на световното изобразително изкуство.
Еми МАРИЯНСКА
Пикасо - най-скъпият и най-краденият...
"Дивият" Матис и "най-дивата" му картина - "Танцът"
От разпродажба до шедьовър: Откриха неизвестна картина на Ван Гог
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}