СНИМКИ С ПОСЛАНИЯ
Ванс Петрунов улавя гласовете на протестиращи американци в изложба
Кадрите са направени през 2011-2012 г. от него по време на седеммесечно пътуване през 18 лагера на движението Occupy в САЩ
Редактор : / 350 Прочита 0 Коментара
През есента на 2011 г. Occupy Wall Street превръща парк "Зукоти" в Манхатън в епицентър на международен разговор за икономическото неравенство, корпоративното влияние, политическото представителство и отношенията между гражданите и институциите.
Снимка: One Gallery
Петнадесет години след като "We Are the 99%" ("Ние сме 99-те процента") се превърна в един от най-разпознаваемите лозунги на новия век, ONE Gallery представя в София необикновено визуално свидетелство за движението Occupy.
На 2 септември от 19:00 ч. галерията открива изложбата "WE ARE THE 99%" на Ванс Петрунов - фотограф и документалист, който от години живее и работи в Съединените щати и който през 2011 и 2012 г. документира движението отвътре, преминавайки през 18 Occupy лагера от Ню Йорк до Калифорния и Хаваите.
Лозунгът We Are the 99% бързо надхвърля границите на Ню Йорк, а протестни лагери и сродни инициативи се появяват в множество градове в Съединените щати и по света.
Снимка: One Gallery
Изложбата се връща към един от определящите обществени моменти в началото на XXI век, но поставя и въпрос, който звучи особено актуално днес: какво остана от "Ние сме 99-те процента" петнадесет години по-късно?
През есента на 2011 г. Occupy Wall Street превръща парк "Зукоти" в Манхатън в епицентър на международен разговор за икономическото неравенство, корпоративното влияние, политическото представителство и отношенията между гражданите и институциите. Лозунгът "We Are the 99%" бързо надхвърля границите на Ню Йорк, а протестни лагери и сродни инициативи се появяват в множество градове в Съединените щати и по света.
Докато пътува между различните градове, Ванс Петрунов носи със себе си снимки от лагерите, които вече е посетил, и ги показва на участниците в следващите.
Снимка: One Gallery
По същото време Ванс Петрунов се оказва в Ню Йорк по работа. След като вижда телевизионните репортажи за Occupy Wall Street, взема фотоапарата си и отива в парк "Зукоти". Това първо посещение се превръща в началото на седеммесечно пътуване.
"Нямах намерение да документирам едно движение и със сигурност нямах представа докъде ще ме отведе това първо посещение", разказва Петрунов.
Снимките започват да пътуват заедно с движението, превръщайки се във визуална връзка между иначе отдалечени общности.
Снимка: One Gallery
За него срещата с Occupy има и дълбоко личен контекст. Роден в България, Петрунов напуска страната през 1985 г. и по-късно се установява в Съединените щати. Опитът от живота в комунистическа система, в която публичното изразяване на несъгласие може да има сериозни последици, формира у него трайна чувствителност към свободата на словото и правото на мирни събрания.
Тази лична история оказва влияние и върху начина, по който години по-късно наблюдава и документира движението Occupy.
Петрунов снима ръчно изработените плакати, рисунки, лозунги, послания и различни форми на протестно изкуство, чрез които участниците сами изграждат образа на движението.
Снимка: One Gallery
През следващите седем месеца Петрунов пътува из Съединените щати и снима 18 лагера на движението Occupy. Погледът му обаче съзнателно остава встрани от най-видимия образ на протестите - сблъсъците с полицията и драматичните кадри, които доминират новинарските емисии.
Вместо това обективът му се насочва към хората и общностите, които се създават около движението - импровизираните кухни и библиотеки, разговорите и музиката, доброволците и посетителите, както и всекидневния ритъм на живот в тези временни обществени пространства.
Вместо професионална политическа комуникация се появява спонтанна визуална култура, създадена на улицата - непосредствена, понякога иронична, понякога гневна, но винаги лична.
Снимка: One Gallery
Така снимките постепенно се превръщат в нещо повече от документ.
Докато пътува между различните градове, Петрунов носи със себе си снимки от лагерите, които вече е посетил, и ги показва на участниците в следващите. Така хората получават възможност да видят как Occupy се развива на хиляди километри от тях. Снимките започват да пътуват заедно с движението, превръщайки се във визуална връзка между иначе отдалечени общности.
През есента на 2011 г. Occupy Wall Street превръща парк "Зукоти" в Манхатън в епицентър на международен разговор за икономическото неравенство, корпоративното влияние, политическото представителство и отношенията между гражданите и институциите.
Снимка: One Gallery
Особено място в архива заема и един по-малко забелязван аспект на Occupy - неговият собствен визуален език.
Петрунов снима ръчно изработените плакати, рисунки, лозунги, послания и различни форми на протестно изкуство, чрез които участниците сами изграждат образа на движението.
Лозунгът We Are the 99% бързо надхвърля границите на Ню Йорк, а протестни лагери и сродни инициативи се появяват в множество градове в Съединените щати и по света.
Снимка: One Gallery
Вместо професионална политическа комуникация се появява спонтанна визуална култура, създадена на улицата - непосредствена, понякога иронична, понякога гневна, но винаги лична.
Петнадесет години по-късно снимките на Ванс Петрунов вече могат да бъдат разглеждани не само като свидетелство за конкретно протестно движение, но и като исторически архив на обществените тревоги в началото на XXI век.
Ванс Петрунов
Снимка: One Gallery
Архивът на Occupy е съхранен в отделни колекции от различните лагери, във фотокнигата Occupy USA, в изложби и в специално създадения уеб архив на проекта.
Но историята на Occupy не приключва с прекратяването на лагерите. Въпросите, които движението поставя през 2011 г. - за концентрацията на богатство и власт, икономическото неравенство, корпоративното влияние, политическото представителство и възможностите за гражданско участие - продължават да съществуват, макар и в променена обществена и технологична среда.
Ванс Петрунов
Снимка: One Gallery
Именно тази връзка с настоящето е важна за Ванс Петрунов петнадесет години по-късно. Днес разговорът за концентрацията на богатство и влияние вече не минава единствено през Уолстрийт и финансовите институции.
Към него се прибавят огромната власт на технологичните корпорации, появата на нови технологични елити и все по-голямото значение на изкуствения интелект за икономиката, труда, информацията и обществения живот.
В този нов контекст идеята за "99-те процента" придобива различни измерения. Ако през 2011 г. Occupy Wall Street насочва вниманието към разделението между огромното мнозинство и най-богатия един процент, днес към този разговор се прибавят въпросите кой притежава технологиите, данните и дигиталната инфраструктура и как концентрацията на икономическа и технологична власт променя обществото.
Тъкмо тук фотографският архив на Петрунов среща настоящето. Макар Occupy Wall Street като движение да принадлежи на конкретен исторически момент, част от конфликтите и тревогите, които го пораждат, могат да бъдат разпознати и днес - вече в други форми и в един коренно променен свят.
Именно дистанцията от петнадесет години превръща "WE ARE THE 99%" не просто в поглед назад към едно движение, а във възможност за разговор за настоящето и бъдещето.
Как се е променило обществото от 2011 г. насам? Как изглеждат днес онези 99 процента? Къде са новите центрове на власт? Как технологиите и изкуственият интелект променят стария разговор за неравенството? И каква роля може да има фотографията - не само като свидетелство за историята, но и като начин да разбираме настоящето?
С изложбата "WE ARE THE 99% | Ние сме 99%: Изкуство, власт и обществено бъдеще" ONE Gallery връща този визуален архив в настоящето - не като носталгия по Occupy Wall Street, а като отправна точка към въпроси, които петнадесет години по-късно звучат по различен начин, но не са изгубили своята актуалност.
Ванс Петрунов е роден в България и напуска страната през 1985 г., а по-късно се установява в Съединените щати. Опитът от живота в комунистическа система, в която публичното изразяване на несъгласие може да има сериозни последици, формира у него трайно отношение към свободата на словото и правото на мирни събрания. Тази лична история впоследствие оказва влияние и върху документалния му подход към движението Occupy.
През 2011 г. Петрунов започва да снима Occupy Wall Street в Ню Йорк, а през следващите седем месеца пътува из Съединените щати и документира 18 лагера на движението - от Ню Йорк до Калифорния и Хаваите.
Вместо да се концентрира върху сблъсъците и най-драматичните прояви на протеста, той насочва обектива си към хората, общностите и всекидневния живот, възникнал в тези временни обществени пространства.
Неговият архив на Occupy е съхранен в отделни колекции от различните лагери, във фотокнигата Occupy USA, в изложби и в специално създадения уеб архив на проекта.
Биографична фотоизложба, посветена на Михаил Белчев, ще бъде открита в София
Робърт Ъруин: Изкуственият интелект "разводнява впечатлението"
Спенсър Туник превърна площад на Канарските острови в пъстро платно от голи тела
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}