Тайното общество на артистите в Херсон

Под заплаха от затвор, разпити и постоянен натиск от обиски на руски войници шестима художници се срещат тайно в сутеренно ателие в окупирания украински град Херсон.

В месеците след като домовете им бяха превзети от силите на Путин, артистите са си създали резиденция, по време на която са създали десетки произведения, включително рисунки, картини, видео, снимки, дневници и сценични пиеси.

Резултатите, които те нарекоха "Пребиваване в окупация", предлагат потресаваща разказ за ужасите, преживени от милиони украинци, живеещи под инвазията.

Изображенията показват агонизиращи прегръдки по гарите, семейства, приютили се в мазета и смъртта, надвиснала над тях - горящи къщи и човешки скелети под краката им.

Когато става твърде опасно да се срещат лично, художниците продължават да работят индивидуално.

Някои оттогава бягат от града, други остават, рискувайки живота си.

"Невъзможно да останеш" на Марка Роял (Източник: Арт резиденция по време на окупация)

Групата иска да изложи своите творби, но това е невъзможно в Херсон, който е окупиран от февруари.

Кураторът на резиденцията Юлия Манукян, която сега е в Одеса, след като бяга от Херсон, казва, че изкуството може да действа като мощен акт на съпротива.

"Отрязаната ръка с руски флаг", Юлия Данилевска (Източник: Арт резиденция по време на окупация)

"Виждам как нашите артисти казват на света истината за войната чрез езика на изкуството си. За мен е важно да предам и това как протича културната съпротива, тъй като тя е не по-малко мощна от физическата, защото фронтът на културата е мястото, където се гради едно свободно бъдеще", каза тя.

"Вече е писано много за необходимостта от ясна платформа, от която да звучи нашия независим глас на международната културна и артистична арена, където дълги години Русия доминираше като представител на източноевропейските артистични практики. Така че е време да изразим това повече от всякога.

От 2002 г. насам Херсон развива свое собствено арт движение, известно като "хер-арт", което включва ирония, сарказъм, дързост и е против мейнстрийма.

През първите три седмици от окупацията Манукян каза, че са били "в шок". Но след като се натъква на първите произведения в отговор на войната от художници извън Херсон, тя започва да вижда изкуството като наложително за "умственото спасение". Така решава да събере шестима местни художници.

ЖУК, известен наивист, работещ под псевдоним, вече беше започнал своята творба "Нежелан гост", огромен стършел, нарисуван с акрил върху стара покривка, за да изобрази разрушителя и нашественика. И в рамките на часове след разкриването на зверствата в Буча, той създаде плакат, озаглавен Putin Cock-a-doodle-doo.

Художник, работещ в окупирано село близо до Херсон под името Марка Роял, създава арт дневник, озаглавен Z-бележки на г-жа Солодуха.

"Войната зачеркна целия ми живот, но моята малка арт работилница ме привлече", пише тя. "Но как можеш да рисуваш, ако чуваш експлозии в същото време? Помислих си: не можеш да се преструваш, че войната е някъде далеч. Трябва да документираш поредица от твоите преживявания на хартия."

Юлия Данилевска избягва директно да изобразява зверства. Нейните творби включват изображения на избягали жители на Мариупол, които събират сняг, за да го стопяват във вода, ръка на руски войник, която изважда златна обеца от ухото на украинка, отсечена ръка, държаща руски флаг, а в снимката ѝ Dancing on Bones от миналия месец, тя създава свой прочит на кадър от филма на Дейвид Линч Mulholland Drive.

Портрети на момичета и жени по време на руската окупация, направени от Ли Билецка (Източник: Арт резиденция по време на окупация)

Фотографката Ли Билецка, която сега е в Киев, работи върху документален филм "Жените в окупацията" и е създала фотографската поредица Home Maria, включваща портрети на жени и момичета, живеещи под окупация.

Млада художничка и илюстраторка на детски книги, работеща под името Мона, създава поредица от картини, които отразяват вътрешното ѝ състояние. Тя създава видео материали, озаглавени "Искам да крещя". Тя е посветила работата си "Преход" на три поколения жени, убити от руските ракети в Одеса през април.

Артур Сумароков, драматург и филмов критик, създава две пиеси, "Плен" (първа част) и "Плен" (втора част), след 45 дни под руска окупация. "Какво е да си под окупация?" пише той.

"Това е, когато спреш да се страхуваш от смъртта. Понякога си мисля, че това ти и къщата ти да бъдат изравнени със земята е по-честно отколкото да бъдеш постоянен заложник на учтив садист. Започнах да пиша пиесата в това депресивно състояние. Не защото исках. Но само за да спася ума си от унищожение."

Оригиналният текст на Миранда Брайънт е публикуван в "Гардиън".