СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Идентичност, граници и памет - Николай Константинов и неговия "Квартет за края на времето"
Откриването е на 16 юни в ONE GALLERY, а изложбата можете да видите до 30 юни
Редактор : / 138 Прочита 0 Коментара

"Квартет за края на времето" на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиан - създадена в плен, но устремена към безвремие.
Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет.
В изложбата видео произведения и скулптури, изградени от транспортни контейнери, изграждат един съвременен визуален квартет - композиция, която поставя под въпрос нашето разбиране за движение, принадлежност и историческа памет.

Десислава Зафирова от One Gallery: Искам да интегрирам в едно енергията на миналото и съвременността
Контейнерът, универсален символ на глобалната търговия, се появява тук не като празен обект, а като носител на културна и идентификационна стойност. Облечен във формите и знаците на българското везмо, той се превръща в декларация - тиха, но недвусмислена - че културната идентичност не може да бъде изтрита, дори когато е впримчена в глобалната инфраструктура на анонимност. Везмото действа като културен код, който пробива стените на стандартизирания поток.
Морето, съпътстващо образите, е едновременно реална и метафизична граница - то размива очертанията между пространство и време, между личното и общото, между Европа и останалия свят. Видеата, заснети в гранични състояния - изгреви, залези, приливи - създават съзерцателна тишина, в която ехти музиката на Месиан: дисонантна, но хармонична, ритуална и освобождаваща.

Иранският фотограф Шахриар Мазанди: Подкрепям мултикултурализма, но всяка култура трябва да запази идентичността си
"Краят на времето" тук е краят на една епоха, в която циркулацията на културни стойности, идеи и информация беше задържана, ограничена, затворена в режими на страх, изолация и контрол. Настъпва момент на преосмисляне - не на апокалипсис, а на възможност. Контейнерите вече не носят само стока - те носят знаци. Знаци на идентичност, знание и съпротива.
Изложбата е времева архитектура, в която звук, форма и образ се преплитат в полифония на отвореност - към миналото, към небето, към другия.
Във видеата са изобразени кадри от брега на море, в мигове на прилив и отлив, ден и нощ, летящи чайки- създават съзерцателна среща с безвремието. Този пейзаж - вечен и непоклатим - напомня за космичната перспектива на Месиан, но и за ритъмът, който се отказва от метронома, а звукът се превръща в молитва.
Визуалните обекти пронизват изложбата не само като фон, а като структура и вътрешен ритъм. Всеки кадър резонира с отделна част от Квартет за края на времето: от "Литургия на безсмъртния Исус" до "Химн за вечността на Исус", визуалното става звуково, а пространството - духовна зона на преход.
В този визуален квартет на XXI век, Николай Константинов говори за края не като катастрофа, а като състояние на пределност - на духа, на материята, на времето. И в този предел се появява възможност: за съзерцание, за отказ от притежание, за ново начало отвъд шума на съвременността.
Откриването на изложбата "Квартет за края на времето" на Николай Константинов ще е на 16 юни в столичната галерия ONE GALLERY (ул. Дякон Игнатий 1 А).
За автора
Роден през 1965 г. в София (България) / Живее и работи в Брюксел.
Образование:
1990-1995 - Национално висше училище за визуални изкуства "Ла Камбр", Брюксел, Белгия
1995-1997 - Институт "Сен-Люк", Брюксел - Магистър по дигитално изкуство
Професор по дигитално изкуство в ENSAV La Cambre / Брюксел / Белгия
През 2000 и 2012 г. Николай Константинов работи като 3D арт директор по пълнометражния документален филм Орфей - виртуален музей на българското археологическо наследство. От този дълбоко назад във времето опит, включващ месеци, прекарани в археологическия музей сред несметни съкровища, се ражда една от инсталациите му през тази година - смес от виртуална реалност и керамика, озаглавена 1624 искри от възхищение.
2021-3023 Участва в създаването и оглавява магистърската програма
Арт Трансмедиа във висшето училище Алберт Жакар в град Намюр.
От 2022 г. работи и като професор по видео инсталации и интерактивни медии в секция фотография в Ла Камбр.
