МУЗИКАЛНИ ПРАЗНИЦИ
Вълнуващ концерт джаз и класика с Джордж Гершуин
Събитието със Симфоничния оркестър на Държавната опера в Стара Загора ще се състои на 10 май в зала "България"
Редактор : / 1718 Прочита 0 Коментара
Събитието със симфоничния оркестър на Държавната опера в Стара Загора ще се състои на 10 май в зала "България"
Източник: Държавна опера Стара Загора
Купи билетВ юбилейната стотна годишнина на най-старата извънстолична опера - Старозагорската, на 10 май, събота от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора под диригентската палка на маестро Ивайло Кринчев ще представи в София на сцената на зала "България" вълнуващ концерт с избрани емблематични за джаз-класика Джордж Гершуин творби.
Ще прозвучат "Кубинска увертюра" и "Расодия в синьо", както и Симфоничната картина "Порги и Бес". Специален гост-солист е известният джаз-пианист Константин Костов. Концертмайстор Анна Иванова.
Концертът на Оркестъра на Старозагорската опера в зала "България" се организира съвместно със Софийската филхармония и е успешен и устойчив модел за дългосрочно партньорство и сътрудничество.
Концерт представя избрани творби на Джордж Гершуин
Източник: Държавна опера Стара Загора
Джордж Гершуин, който създаде нов музикален език за Америка на 20-ти век
Независимо дали става въпрос за песни за Бродуей или повлияни от джаза произведения за концертната зала, Джордж Гершуин е смятан за един от най-великите мелодисти на 20-ти век.
За разлика от колегите си класически композитори, чиято музика има ясно разграничение между джаз елементите и класическите оркестрации, Джордж Гершуин плавно слива двата стила чрез прилагане на различни произлизащи от джаза техники. Шостакович и Стравински черпят вдъхновение от класическия период, за да създадат неокласическото движение, а Шьонберг създава 12-тоналния метод за организация на музиката две години по-рано. Гершуин заема средата, черпейки вдъхновение от популярната музика на деня.
"Рапсодия в синьо"
Източник: Държавна опера Стара Загора
"Имаше толкова много разговори за ограниченията на джаза, да не говорим за явното неразбиране на неговата функция. Казаха, че джазът трябва да бъде в строго определено темпо. Трябваше да се придържа към танцовите ритми. Реших, ако е възможно, да убия това погрешно схващане с един удар.
Вдъхновен от тази цел, се заех да композирам с необикновена бързина. Нямах определен план в ума си - нямах структура, на която музиката ми да отговаря. Както виждате, рапсодията е започнала като цел, а не като план. Опитах се да осмисля композицията като цяло. Чух я като нещо като музикален калейдоскоп на Америка - нашия кипящ котел, нашата многонационална енергия, нашите блусове, нашата улична суматоха... Колкото до средната тема - тя се появи неочаквано, както често се случва с моята музика." - Джордж Гершуин
Купи билетRhapsody in Blue/Рапсодия в синьо е музикална композиция от 1924 г. за соло пиано и джаз група от Джордж Гершуин. Поръчано от лидера на джаз групата Пол Уайтман, произведението съчетава елементи от класическата музика с ефекти, повлияни от джаза и е представено премиерно на концерт, озаглавен "Експеримент в модерната музика" на 12 февруари 1924 г. в Aeolian Hall, Ню Йорк. Групата на Уайтман изпълнява рапсодията с Гершуин, който свири на пианото. Аранжорът на Уайтман Ферд Грофе/Ferde Grofé оркестрира рапсодията няколко пъти, включително оригиналната музика от 1924 г., партитурата на оркестъра от 1926 г. и симфоничната музика от 1942г.
Рапсодията е едно от най-разпознаваемите творения на Гершуин и ключова композиция, която определя ерата на джаза. Пиесата на Гершуин открива нов етап в музикалната история на Америка, утвърждава репутацията му на виден композитор и се превръща в едно от най-популярните от всички концертни произведения. В списание American Heritage, Фредерик Д. Шварц твърди, че прочутото начално кларинетно глисандо е станало толкова разпознаваемо от концертната публика, колкото и началото на Петата симфония на Бетовен.
Гершуин работи върху "Порги и Бес"
Източник: Държавна опера Стара Загора
Композиторът смятал да я нарече "Американска рапсодия", но известното днес заглавие било подсказано от брат му Айра Гершуин, след тяхното посещение на изложбата на художника-импресионист Джеймс Макнийл Уистлър, сред чийто платна се срещали названия като "Ноктюрно в черно и бяло", "Аранжимент в сиво и черно" и др. Първоначално създадена за две пиана, Рапсодията била оркестрирана през 1924г. за пиано и джазов състав от работещия при Уайтман професионален музикант с европейско образование Ферд Грофе, осъществил две години по-късно и прочутата днес версия за пиано и симфоничен оркестър.
КУБИНСКА УВЕРТЮРА
Вдъхновен от музиката, която чува на ваканция през 1932 г. в Хавана ("две истерични седмици... без сън"), Гершуин създава кратка, импресионистична пиеса, за да предостави вкуса на кубинските ритми на американската публика, която никога не е била на острова. В опит да осигури автентичност, той донася набор от кубински музикални инструменти със себе си, когато се връща в Ню Йорк, и след като завършва творбата, първоначално озаглавена RUMBA, ги скицира на заглавната страница на своя ръкопис, като посочва и къде трябва да бъдат инструменталистите на сцената: "точно пред диригентския пулт".
Купи билетПроизведението под заглавието Rumba има своята премиера на вече разрушения стадион Lewisohn в Ню Йорк на 16 август 1932 г., като част от програмата на Гершуин с Нюйоркската филхармония, дирижирана от Албърт Коутс. Концертът има огромен успех. Както Гершуин пише: "Наистина вярвам, че това беше най-вълнуващата нощ, която някога съм имал... 17 845 души платиха, за да влязат, а около 5 000 бяха пред затворените порти, опитвайки се да си пробият път - безуспешно".
"Кубинска увертюра"
Източник: Държавна опера Стара Загора
Композицията е посрещната благосклонно от критиците. Тя е преименувана на "Кубинска увертюра" три месеца по-късно на благотворителен концерт, дирижиран от Гершуин в Метрополитън опера, за да се избегне възприятието на публиката, че това е просто нещо ново. Новото заглавие предоставя, както заявява композиторът, "по-справедлива представа за характера и намерението на музиката."
Операта "Порги и Бес"
Яркостта, значимостта и комбинацията от класически и "черен" джаз отличават стила на Гершуин от останалите. Периодът на зрялото творчество на музиканта е през 30-те години на миналия век, когато се ражда най-известната му опера "Порги и Бес".
Самата идея хрумва на маестрото през 1926 г., докато чете книгата "Порги" на Дюбоз Хейуърд. Дори тогава композиторът не може да спи и обмисля сюжета за бъдещия шедьовър, но успява да започне работа по него много по-късно поради големия брой други проекти.
Операта е поставена за първи път в Бостън през 1935 г. с голямо одобрение от публиката. Безкрайната наслада, както и фактът, че на представлението присъстват хора от различни раси, донася признание на автора.
"ПОРГИ И БЕС - симфонична картина"
През 1936 г. Гершуин оформя откъси от операта в оркестровата сюита "Порги и Бес", изпълнена за първи път от Филаделфийския симфоничен оркестър на 21 януари същата година с участието на автора в клавирната партия. Гершуин дирижира всички следващи изпълнения на Сюитата до смъртта си през 1937. Но след това творбата била забравена и едва през 1958 я намира секретарят на Айра Гершуин, който тогава я озаглавява "Catfish Row", за да не се обърква със създадената междувременно през 1942 сюита "Порги и Бес - симфонична картина" от Робърт Ръсел Бенет, приятел и сътрудник на композитора.
Бенет обединява повечето от най-известните песни от операта, без да следва тяхната хронология. И макар, че някои моменти от операта липсват, голяма част от най-атрактивните мелодии могат да бъдат чути само в тази сюита, тъй като Гершуин не ги е включил в "Catfish Row", акцентирана предимно върху духовния аспект в творбата. В оформлението взима участие и Фриц Райнер, диригент на Питсбъргския симфоничен оркестър.
Гершуин работи върху "Порги и Бес"
Източник: Държавна опера Стара Загора
Той определя реда на частите и транспонира отделни моменти, като се стреми да спази точно 24-минутна продължителност, за да може творбата да бъде записана в три плочи на 78 оборота. И макар че изключва пианото, с неговата специфична роля в оркестрацията на Гершуин, като цяло партитурата е много тясно свързана с авторския оригинал. За първи път Симфоничната картина прозвучава в концерт на Питсбъргския симфоничен оркестър през 1943.
СОЛИСТЪТ
КОНСТАНТИН КОСТОВ е роден през 1979 година в гр.Враца. Първите му уроци по пиано са на 5 годишна възраст в Музикалната школа в гр.Враца в класа на Петър Карагенов- kомпозитор и педагог. На 11 годишна възраст е вече солист на Врачанска филхармония. В периода 1993-1998 г. продължава образованието си в Средното музикално училище "Панайот Пипков" гр.Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева. Тук се заражда и любовта му към композицията и импровизацията. Пише музика за най-различни камерни състави, за струнен оркестър със солисти и някои пиеси са записвани и издавани.
Константин Костов
Източник: Държавна опера Стара Загора
Костов избира пътя на джаз музикант и е приет през 1998 г. В НМА "Проф.Панчо Владигеров" гр.София в класа по джаз-пиано на Проф.Юлия Ценова. Активно се занимава с композиция и импровизация.
Купи билетСлед завършването на Академията в София , е приет в Мюнхенската музикална академия за студент при един от титаните на джаз-пианото проф.Леонид Чижик. Шестгодишният период на обучение тук оказва голямо влияние върху музикалното развитие на Костов.
През 2003 г. е отличен с Grand Prix-Gasteig Competition. Също така свири на фестивали като: Regensburg Jazzfest, Münchner Jazzfest, Jazz Segäwerk,Stainway Jazzfest и много други.
Работи съвместно с известни музиканти като: Peter O`"Mara,Leszek Zadlo, Duschko Goykovich,Guido May,Claus Reichstaller,Johannes Faber,Peter Tuscher и други. Дипломира се през 2007 г.
През 2008 г. печели конкурс за доцент по джаз пиано в Hochschule für Musik und Theater München, където е завършил и тук преподава до 2023 г. Наред с преподавателската работа, има и активна концертна дейност.
Източник: Държавна опера Стара Загора
През 2010 г. печели втора награда и публична награда на конкурс в Санкт Петербург - Terem Crossover Competition -Clasic/Jazz. Следват и концерти в зали, като: "Дмитрий Шостакович"- филхармонична зала в Санкт Петербург, малката зала в Дом на композиторите - Москва, концертната зала в Иркутск и много други. Осъществява редица съвместни концерти в Русия с музиканти като: Данил Крамер, Анатоли Крол, Игор Бутман, Ана Валюлина.
От 2007 г. Костов концертира често в Япония на фестивалите: Sapporo Jazzfest, Takatsuki Jazz Street, Tokushima Jazzfest, Blue Note-Nagoya, Kyoto - Jazz RAG, Yokohama Jazzfest и изнася концерти в различни клубове в Япония.
В периода от 2011 г. досега има интензивна концертна дейност в Полша с музикантите: Агниешка Хекиерт, Цезари Конрад, Павел Панта, Кшиштоф Кубишин и други.
Купи билетУчаства във Фестивали във Варшава, Краков, Люблин, Шчечин, Гданск, Ополе, Кудова, Нови Сонч, Катовице и други. Много често наред с концертите си, води и Уъркшопове по джаз пиано в различни училища и Академии. Концертирал е със знаменити музиканти като Robby Ameen, също и с Gregory Porter.
От 2020 г. пише активно симфонична музика, както и за Биг- бенда на БНР. Записва концерт за джаз пиано като солист и композитор със симфоничния оркестър на БНР.Реализира Проект с Биг бенда на БНР и Костов трио - "Мусорогски - картини от една изложба" със собствени аранжименти.
Има множество концерти заедно с Плевенска филхармония в цялата страна, където свири концерта си за джаз пиано и оркестър. От 2021 г. живее отново в България и свири на множество фестивали, както и участва в различни музикални проекти.
През 2024 г. е отличен с "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци като пианист и композитор - за високи постижения в областта на джаза.
ДИРИГЕНТЪТ
ИВАЙЛО КРИНЧЕВ е главен диригент на Старозагорската опера от 2015 година. Завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", София със специалностите "Хорово дирижиране" в класа на проф. Лилия Гюлева и "Оперно-симфонично дирижиране" при Димитър Манолов и проф. Вульпе. Има участия в майсторските класове по симфонично дирижиране под ръководсвто на проф. Илья Мусин, Санкт Петербург и проф. Карл Остерайхер, Виена.
Ивайло Кринчев
Източник: Държавна опера Стара Загора
От 1990г. до 1996г. е диригент в Бургаската опера и Бургаската филхармония, а от 1996 до 1999г. е директор на Бургаската опера. Под негово ръководство за първи път на бургаска сцена са поставени оперите "Дон Жуан" на Моцарт и "Норма" на Белини. На следващата година вече работи като артистичен директор и диригент за продуцентска агенция "Евростейдж", Амстердам, Холандия, чрез която дирижира множество оперни спектакли в Холандия, Португалия, Испания, Франция и Швейцария.
Преподавателската си дейност започва като хоноруван преподавател в Национална Музикална академия през 1993г. по специалностите "Оперно пеене с диригент" и "Оперно-симфонично дирижиране".
От 2001г. е щатен преподавател, от 2005г. - доцент, от 2015 - професор. Заместник ректор на НМА "Проф. Панчо Владигеров" от 2016 г. до 2024г.
От 2002г. има постоянни изяви в Южна Корея - изнася майсторски класове по дирижиране и оперна интерпретация в различни университети, както и осъществява гостувания на симфонични и камерни оркестри. Диригент-постановчик е и на операта "Бътерфлай" от Джакомо Пучини в гр. Куангджу през 2007г. През 2018г. отново е гост-диригент в спектакъла на операта "Аида" от Верди.
Има богат оперен и симфоничен репертоар, гост-диригент на много симфонични оркестри, оперни театри и престижни фестивали в България и в чужбина.
През 2020 година Ивайло Кринчев получава високите отличия "Емил Чакъров" и "Златното перо".Има записи за БНР и БНТ.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}